Напоследък в редакцията на Първи български плувен сайт се получават писма, в които крайно разтревожени наши читатели описват „апокалиптичното състояние на плувните басейни” в техните населени места. Нещо повече, те искат нашата медия да вземе отношение във връзка с плувните басейни в България, „защото вас всички ви четат и сте много популярни”. Да, всички ни четат, но това не означава, че можем да променим нещата, а и това не е наша работа. Медията на българските плувци винаги обаче е откликвала на молбите на своите читатели. Ще го стори и този път. Представяме гледната точка на главния редактор на Първи български плувен сайт чрез кратка статия
СЪСТОЯНИЕ
С една дума състоянието на плувната инфраструктура в България е много лошо, но не е катастрофално. Това се дължи на множество, взаимно преплитащи се фактори, някои наследени от миналото, други вследствие на елементи от настоящето.
Всъщност, в крайна сметка, всичко това е обусловено от два мета-фактори: политически и икономически.
В политически план плувните спортове и строителството на плувни съоръжения не са спортен приоритет на българската държава и българските правителства, макар плуването да е най-социалният и най-здравословният спорт. Не съществува български документ от висш юридически порядък (закон, подзаконов нормативен акт), в който черно на бяло да е записан текст, че плуването е приоритетно като спорт и държавата ще го развива с предимство, както и че страната ще подпомага и субсидира строителството на плувни басейни.
В икономически план строителството и най-вече експлоатацията на спортни плувни басейни не са икономически изгодни. Постулираното обаче не е само нашенски патент. Не съществува спортен басейн по света, който да може да се издържа и печели ако в него се извършва единствено и само спортно-състезателна дейност по плуване. Басейнът винаги трябва да е „обрасъл” с прилежаща инфраструктура и съпътстващи дейности: ресторанти, кафенета, фитнес-зали, сауни, магазини за продажби на стоки (предимно спортни), фризьорски салони и студия за красота, малки хотелчета.
Политическата и икономическата компонента са най-важните. Другото е бягане по допирателната – онзи бил лош, този бил добър, онзи бил бандит, този бил светец. Не, фундаменталната причина е друга и тя трябва да се знае от всеки български водняк (водняците в Българско са около 1 000 000 човека) – за българската държава плуването не е приоритетен спорт и експлоатацията на спортни плувни басейни не носи и не генерирапечалба. Затова сме на това дередже.
ПЕРСПЕКТИВИ
Перспективите за развитието на българската плувна инфраструктура в обозримо бъдеще не са добри.
Българското плувно движение не разполага с критична маса от експерти с познания и умения във визирана област. Топ-специалистите по изграждане, поддръжка и мениджмънт на плувни басейни в България се броят на пръстите на едната ръка – всъщност те са само двама: Петър Пасев (Варна) и Василис Дамянидис (Пловдив). Единствено те разбират от капитално строителство, управление на финансови потоци, договорно право и мениджмънт на плувни отбори като система. Никъде в България няма специалност, в която да се изучава всичко това, а и няма кой да те научи.
Българската плувна инфраструктура е разпределена крайно неравномерно по територията на страната. Има цели области където не функционира нито един модерен, стандартен спортен плувен басейн – Лудогорие, Чеч, Краище, Подбалкана, Странджа. В най-големите градове положението се приближава до критичното. В София, където живее всеки пети българин, ситуацията вместо да се подобрява се влошава. В Пловдив вече няколко десетилетия не могат да построят поне един 50-метров покрит басейн, а този велик град се нуждае от поне три такива. Светлият лъч е Варна (комплекс „Приморски”), а може би и Бургас, ако плувният комплекс за 19 000 000 евро бъде осъществен.
България навлезе в поредния предизборен период. Политически формации от всякакъв цвят, мащаб и калибър започнаха да обещават поредните реки от мед и масло на електората. Последната грижа на политическите партии е плувната инфраструктура обаче. За две години трябва да забравим за нея.
КАКВО ДА ПРАВИМ?
Възможностите на българското плувно движение за промяна на силно неблагоприятната ситуация около родната плувна инфраструктура не са особено големи, но не са и чак толкова малки. Най-лошото е, че дори по този фундаментален и жизнено важен въпрос българските плувни хора не са единни и сплотени, а силно фрагментирани и разобщени. Те дори не разбират колко важно е всичко това и се занимават с дребнотемия и битовизми. Можем обаче, все пак, да направим някои важни неща.
Трябва решително да настояваме и да се борим плувните спортове да станат държавен приоритет и да изискаме започването строежа и поддръжката на плувни съоръжения на държавно и общинско ниво. Наложително е това да се регламентира законодателно или с акт на правителството.
Много е важна ролята на регионите и борбата, която ще се поведе в отделните населени места. Вероятно е необходимо създаването на юридически образувания, които да търсят инвестиционни посредници, рискови капитали и PR-агенции. Работа на светлинни години далеч от знанията и уменията на нашего брата, но няма друг начин. Ако никой не ти помага, тогава трябва сам да си помогнеш.
Не сме оптимисти, че нещата ще се подобрят и утре републиката на българите ще осъмне осеяна с нови плувни басейни. Точно обратното – нищо няма да се промени, дори е възможно работите още повече да се влошат. Затиснати от безпаричието и жестоката, ежедневна борба за хляба, дребните си междуличностни крамоли, липсата на стратегическа визия и воля за борба, българските плувни хора няма да се впуснат в битка за нова и съвременна плувна инфраструктура. Доста хора например ще прочетат тази статия, някои ще са съгласни с нея, други – не, но само след 10 минути почти всички ще я забравят. Това също е показателно.
След време все пак работите може да тръгнат напред. Но всичко това няма да стане скоро.