Ще загубим ли езика на Светите братя в дигиталната ера?
Наскоро бе публикувана Бяла книга представяща равнището на развитие на езиковите технологии за българския език. Документът е част от серията Бели книги, анализиращи съществуващите езикови технологии и ресурси за 31 европейски езици. Изследването е осъществено META-NET, мрежа за върхови постижения, финансирана от Европейската комисия. Автори на Бялата книга за българския език са Диана Благоева (БАН), Светла Коева (БАН) и Владко Мурдаров (БАН).
Българският език се говори от около 9 млн. човека предимно в България, но и в Гърция, БЮР Македония, Румъния, Сърбия, Турция (европейска част), Украйна, Австралия, Канада, САЩ, Германия и Испания. Официалната азбука за българския език е кирилицата. При приемането на България в ЕС през 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на съюза.
Специфичните особености на българския език представляват голяма трудност при компютърната му обработка и машинните преводи от един език на друг. Например изпускането на подлога в изречението „Извика Анна”, може да означава, че Анна (подлог) е извикала някого, но и че, Анна (допълнение) е била извикана от някого.
От 1990 г. българският телевизионен и филмов пазар се доминира от англосаксонските филми. Масово в езика навлизат англицизми. Приемът на работа с добро заплащане е задължително обвързан с владеенето на английски език, дори на някои места българският не е задължителен. Има опасност големи социални групи (малцинства, бедни, слабограмотни – около 40-45% от населението) да останат извън информационното общество, което ще бъде ново, още по-страшно разделение.
Това като че ли не може да се избегне, а само да се смекчи. Например ако в Първи български плувен сайт бяхме публикували интервютата с балканските плувни експерти само на български щяха да ги прочетат на повече от 6-7 000 човека, а след като ги публикувахме на английски те ще бъдат прочетени сумарно от над 80 000, а може би и повече.
Изключително тревожно е, че през 2009 г. изследвания на PISA и PIRLS показват, че българските ученици показват основна грамотност, но почти половината се затрудняват да тълкуват или анализират текст. Това отдавна сме го установили и в нашата медия – по-сложните текстове се четат от много по-малко хора, отколкото по-разбираемите и пикантните.
В чужбина, с изключение на тесни специализирани кръгове, българският език е напълно непознат и екзотичен. Силно се е разпространила, най-вече в интернет, т.нар. „шльокавица” – писането на български с латински букви, напр. „Petar Stoychev stana svetoven wampion” или „Petar Stoi4ev stana svetoven 6ampion”.
В резюме проведеното изследване от българските учени показва, че състоянието на езиковите технологии за отделните европейски езици се различава значително. Най-добре стоят нещата с английския език, добре с испански, френски, италиански, немски, португалски, холандски. Българският език попада в група, заедно с най-много други езици, където състоянието на нещата е тревожно, но не е катастрофално. Нашата „родна реч, омайна, сладка” стои по-добре в някои отношения от сръбски, хърватски, румънски и гръцки. Най-зле са малтийския, литовския, латвийския, естонския, ирландския, исландския и баския езици.
Вероятно в дигиталната ера езикът на светите братя Кирил и Методи няма да изчезне, но силно ще се трансформира. Все пак дано да не е до неузнаваемост. Едно от най-важните неща е да се запази кирилската графична система, а не да се премине към латинска графика, каквито гласове се чуват спорадично. Ако това стане само въпрос на време е българският език постепенно да изчезне от лингвистичната карта на Европа и света, или да се превърне в предимно мъртъв език говорен от застарели хора.