Българското спортно плуване сред подрастващите

 

По време на ХV Юбилеен турнир по плуване за подрастващи в памет на легендарния Стефан Попов – Замората разговарях лично с около 80 човека от всички категории и прослойки на българското спортно плуване – треньори, състезатели, съдии, родители, зрители, помощен персонал. Получих изключително интересна и огромна по обем информация, като само част от нея става за публикуване, по обясними причини.

 

Всички интервюирани изрично и категорично пожелаха анонимност. Интересен е въпросът защо я искат. Няма единни причини. Основната е да не влязат в конфликт с някого или с нещо – институция, колега, общност и др. Други (голяма част) казват, че ние сме ужасно популярни и всеки свързан с плуване в Българско винаги и постоянно чете Първи български плувен сайт, та именно затова не искали да бъдат цитирани, защото всички ще разберели какво мислят на мига. Това не е добре. Вече 12 години ПБПС остава единствената българска плувна медия от мейнстрийма – четена и от приятели, и от врагове. Това не е добре за българското плуване, даже и за нас – нямаме публични медийни опоненти. Има и такива, които дават информация само ако категорично им обещаеш да не ги споменаваш. Все пак основното е страхът да не се влезе в конфликт. Уважаваме искането на респондентите и спазваме обещанието си, както винаги. Никой няма да бъде споменаван поименно. Отговорите обаче са обобщени, агрегирани и синтезирани като изводи.

Тази година турнирът вървеше стегнато и при добра организация. На практика той беше южнославянски – участваха плувни клубове от България, Сърбия и БЮР Македония. Май сбърках… жителите на БЮР Македония са преки наследници на Александър Велики, а той, както всички знаят е елинистична фигура, т.е. грък. Тоест турнирът е бил южнославянски-гръцки.      

 

Сигурно на много от вас името Илия Гугалов не говори нищо. Той обаче има големи заслуги към плуването и това на Левски. Треньор (и на мен ми е бил треньор), сега е спасител на басейна, където Замората изгни. Велинградчанин, роднина на прочутия оперен певец Петър Гугалов, който прави кариера в Германия преди десетилетия. По време на награждаването на заслужилите плувни хора и деятели по случай 100 години Левски какво мислите, че каза, всъщност извика Илия Гугалов. Не е трудно да се досетите… „Само Левски!”

 

Наталия Стоянова вече някои я знаят. А само преди 15-ина години всички. Тя беше перлата в короната на плуването в Левски. На каквото скочеше вземаше злато. Уникална плувкиня, тренираше при Амели Христова. Проблемът й беше, че плуваше през 90-те години на ХХ век. Тогава българското спортно плуване катастрофира, днес е пред катастрофа. Има разлика. Беше и е изключително симпатична. Русичка, с бадемови очи, много скромно и възпитано момиче. Та колко мислите златни медали е взела левскарката преди доста години от едно състезание в Кипър. 9 (девет)! Без щафети. Без коментар.  

 

Говорих и с друг син плувен колос – Пиер Стайков. Много, много интересен човек и събеседник. В момента гони 60 години. Плуваше при Рина Маринова. Изключителен брусист. В наше време е един от най-добрите гумаджии в София и разправят, че работел на свръхчовешки обороти. Та от него научих, че той е най-младият българин-плувец в историята, който е станал „майстор на спорта”. Това се случило, когато бате Пиер е бил на 13 години, през 1970 г. на турнира „Методи Шаторов”. Впечатляващо. Това, обаче, не съм го проверявал.   

 

А знаете ли, коя е най-младата българска плувкиня в историята, която е удостоена със званието „майстор на спорта” и на колко години е била тогава? Аз знам, но го оставям на читателите за домашно…

 

 

Състоянието на българското спортно плуване сред подрастващите е противоречиво. Ангелите и демоните се борят за душата му. За сега превес имат демоните и пълчищата на злото го обгръщат.

 

Първо, интересът към плуването, но като обучение!, е зашеметяващ. Един треньор даже ми каза, че на неговия басейн „децата идват на талази и ние ги връщаме”. Плуването се очертава като най-любимият спорт за обучение на децата на българския народ. Футболът е номер едно сред момчетата, а тенисът е елитарен и скъп спорт, макар и престижен, ние сме сумарният спорт номер едно. Всички плувни кадри се преориентират към обучение – взимат се 3-4 пъти повече пари като обучител, отколкото като треньор на състезатели. Колосален проблем за спортното плуване, не за плуването! Плувните клубове трябва да му намерят колая, иначе… загиват. Ще се пръкнат стотици обучителни клубове, които ще „издърпат” и малкото останали читави подрастващи. Част от обучителите „въртели” страшни номера. Пари в джоб, нереални обещания към родителите, непрофесионализъм, пълна меркантилност.

 

Второ, не се намират абсолютно никакви спонсори и финансови ресурси за подрастващите в българското спортно плуване. Положението било „отчайващо”. Помагали само част от родителите. Също стратегически проблем от първостепенна важност. Това обаче е променимо. Треньорите трябва да се обучат по маркетинг, финанси и спонсорство. Не е лесно, дори за специалист е трудно. Спомням си една еврейка в Израел (говорихме си на руски) 3 часа ми обясняваше „как надо искать деньги для плавание”. Черта ми схеми и ми каза невероятни неща, които ако бях платил на експерт щеше да ми поиска $ 5000. Разбрах я. Това си е наука и ще е много трудно, но може да стане.

 

Трето, квалификацията на треньорите спада. Почти всички ми се оплакаха, че БФПС не правила необходимото за да организира семинари и уъркшопи. Сигурно е така. Но какво пречи инициативата да дойде от самите клубове щом федерацията неглижира. Поканете експерт (експерти) по ваш избор, платете му хонорар, хотел, дайте му едно ешмедеме. Не струва кон и вол. Е, не можете да поканите Боб Боумън защото ще ви поиска вероятно много пари, но някой сърбин, унгарец или поляк можете. Обединете се няколко клуба и си разпределете разходите.  

 

Четвърто, има голям брой плувни таланти, но те не могат да бъдат задържани и обгрижвани. Царе сме на пропиляването на талантите. Ние, българите, сме талантлива нация. Спор няма. Постоянно и с лека ръка разбиваме обаче плувни съдби и превръщаме плувните мечти в пепел. Сеща ли се днес вече някой например за феноменалния талант Игор Количев – младши. Не, почти никой. Това момче можеше да стане дори европейски медалист, но не се намери дори един човек, който му даде 250 лева стипендия на месец и шише с витамини. А парите щяха да се избият, дори с горница, впоследствие. Не разчитайте обаче на държавата. Обърнете поглед към корпоративния сектор. Ако не се намерят обаче механизми да се задържат плувците розовият живот ще остане само в шансона на Едит Пиаф. За момичетата пределът е някъде 16-тата година, след това те се оглеждат за ухажор и търсят забавления, а при момчетата 18-тата година, после те пък си мислят само за кариера и университет.  

 

Пето, положението с плувната база е много лошо, дори катастрофално. Това е ясно за всички, но какво да правим? Трябва да изоставим нищонеправенето и да предприемем практически действия. Та ние, плувците, сме половин милион. Няма власт или институция, която да не се съобрази с нас. Изпокарани, разделени и озлобени обаче няма как да се получи. Обединението е интересът и ценностите приети от всички. Те са общи. Можем да се обединим около тях.