Българското водно приключение на Ханс Кристиан Андерсен

 

Тази история е встрани от плувните спортове, но няма как Първи български плувен сайт да не я вкара в калейдоскопа си. Любопитна, разпознаваема още от детството ни и има досег с водата. Малко известен факт е, че един от най-добрите разказвачи на детски приказки Ханс Кристиан Андерсен е преминавал през България. Авторът на „Малката русалка” и „Грозното патенце” прави това през 1840 г., въпреки предупрежденията за опасностите в поробената по това време родина.

 

 

През есента на 1840 година, пак с помощта на своя покровител Йонас Колин, Андерсен направи второто си голямо пътешествие и замина отново за Италия, а оттам на следната година — за Гърция и Цариград. На връщане той реши да се завърне в родината си по Черно море и Дунава — през България. За това пътуване на Андерсен през нашата страна заслужава да се отбележат някои подробности.

Отначало писателят дълго се колебае за маршрута, защото „част от Румелия и България била обхваната от въстание и се говорело, че хиляди християни били избивани“. Всички спътници на Андерсен го увещават да последва техния пример и да мине пак през Гърция и Италия.

След една безсънна нощ Андерсен отива при австрийския консул в Цариград и го моли за съвет. Консулът му обяснява, че особен риск за пътуване през България няма, още повече, че по същия път ще заминат за Виена двама австрийски офицери, към които той може да се присъедини. Успокоен от думите на консула, Андерсен най-сетне решава да мине по Черно море и Дунава. В автобиографията си „Приказка на моя живот“ ето как той описва това свое пътуване:

Статуята на Малката русалка в Копенгахен (Дания)

На четвърти май вечерта аз седнах на парахода и ние заплувахме по прекрасния Босфор. По пътя имаше и лошо време, и мъгли. Цял ден прекарахме край град Кюстенджа, близо до събореното Траяново укрепление, а след това се затъркаляхме в големи плетени талиги, запрегнали с бели волове, по една пустинна равнина, която минахме за два дена. За безредици в страната чухме едва като стигнахме с парахода при Русчук (Русе).

На другия ден видяхме от парахода покритите със сняг балкани; цялото пространство между тях и нас беше също обхванато от бунт; ние узнахме за това на следната нощ. Един въоръжен татарин, който носел писмо от Видин за Цариград, бил хванат и убит, с друг, изглежда, се случило същото, а трети бе успял да се спаси. Той се беше скрил в крайдунавската тръстика и дочака нашия параход. Видът на тоя човек, в дреха от кожи с обърната навън козина, накичен от главата до петите с оръжия, беше просто страшен. Той пътува с нас почти целия ден.

Във Видин слязохме и трябваше да се подложим на силно опушване, понеже там се страхуваха да не внесем чумна зараза от Цариград.

Губернаторът на Видин, Хюсеин паша, ни изпрати последните броеве на „Алгемайне цайтунг“ и ние вече от европейски източник узнахме в какво положение се намират работите на страната. Като минах през Сърбия, Румъния, Унгария и Австрия, аз стигнах най-сетне до Дрезден, отдето по обикновения път потеглих за родината.

Почти до края на живота си Андерсен пътуваше из близки и далечни страни, приеман навсякъде с топлота и внимание от най-бележитите си съвременници — Хайне, Юго, Балзак, бащата Дюма, Тик, Шамисо, естественика Хумболт, композитора Шуман. Неизгладимо впечатление остави у него срещата му с братя Якоб и Вилхелм Грим, чиито приказки особено му допадаха.