Българското спортно плуване винаги е имало, има и ще има своите безмълвни герои. Масата от водняци даже не се досеща за повечето от тях. Те са невидими за очи. Ненатрапчивите не обичат да се шуми около имената им. По това те се различават от другите – посредствените, самохвалците, еднодневките и сеещите злоба. Ако някоя медия не освети безмълвните ни герои те ще потънат в реката на забравата и то завинаги. Една от нашите безмълвни героини, носещи безропотно плувния си кръст, е Анка Найденова от Русе.
Каква е тази безмълвна героиня, г-н Цанов, не я познаваме – ви чувам да шептите. Имайте търпение, сега ще разберете.
Бях я виждал тази жена на доста ветерански състезания, но изобщо не се досещах колко е голяма. Не прави особено впечатление, не те дърпа за ръката да ти хортува в ухото колко е велика, не се пъчи, даже можеш изобщо да не я забележиш.
Пуснах една нейна снимка в Групата „Плуване&Водна топка“ във ФБ и бентът се отприщи. Писаха ми поне петима за да я похвалят. Признавам, че това се случва рядко. По начало какво ли не ми пишат и кой ли не ми пише, по-добре да не знаете, затова винаги засичам информацията. Разбрах удивителни неща. Веднага схванах, че тя е една от нашите безмълвни героини. Съдете сами.
Родена е на 1 септември 1933 г. в гр. Видин. Има две деца – братята близнаци Николай и Георги и двама внуци – Десислава и Диан. Учи в Спортно училище „Васил Левски“ Пловдив. После завърша висшето си образование във ВИФ „Георги Димитров“ София със специалности плуване и ски бягане. Дълги години след това работи като учител по физическо възпитание в Професионална гимназия по туризъм „Иван П. Павлов“ Русе. Изкарва си хляба и като спасител на Черноморието. Треньор по плуване в Русе. Обучила е вероятно над 500 деца и възрастни да плуват. Само това да беше, стига. Участва редовно на ветерански състезания от името на „Ирис“ Русе. Ще я видите и след няколко дена в Камчия. Със сигурност ще вземе медали, вероятно ще има и златни. Плува редовно два пъти в седмицата. Хобитата й са да бродира и да чете книги. Има изложения на лично изработен от нея текстил.
И тя, като баптисткият пастор, има една мечта. Мартин Лутър Кинг мечтаеше един ден на червените хълмове на Джорджия на една маса да могат да стоят синовете на предишните роби и синовете на предишните поробители. Мечтата на Анка Найденова е значително по-скромна – тя иска да обиколи света. Дай, Боже, да се сбъдне.
Достойна плувна биография. Но има и още нещо… Погледнете долната снимка, където Анка плува бруст по време на ДП 2012 г. за ветерани в София. Очите казват всичко. Челична воля за победа и изпепеляваща плувна страст. Сякаш тази жена ни казва: „Борете се винаги за победа защото плуването е величие.“ Това е нейното послание. Дали обаче сме го разбрали? Българското спортно плуване няма да погине докато има в своите редици хора като нея.
Честит рожден ден на Анка Найденова! Да си ни жива и здрава още дълги години!
