Пиер Стайков – големият плувец
Пиер Стайков е един от най-добрите български брусисти за всички времена. В момента е почти на 55 години и живее и работи в София. Състезател на ДФС “Левски – Спартак” с личен треньор споминалата се Рина Маринова (Бог да я прости!). Пиер е ярък плувен талант и неповторима индивидуалност, забелязана овреме и шлифована до блясък. Предполагаме, че ще бъде твърде интересно за нашите читатели да ги запознаем с написаното за него преди 40 години в една ведомствена безплатна брошура на синьо-бялото дружество (с неизвестен автор) и да ги срещнем същевременно с днешното му битие, далеч от спорта. Хилядите ни млади посетители ще видят как се е пишело тогава за големите български плувци, и ще могат да сравнят текста с днешните разкази за плувците. Действително е интересно – стилът, лексиката и изказът са коренно различни. Но да спрем дотук. Нека всеки сам да си направи изводите.
Пиер Стайков – преди 40 години (1971 г.)
…На пръв поглед Пиер Стайков не се различава от връстниците си. Ако, разбира се, пропуснем една подробност – високият му ръст и отличното му физическо развитие веднага издават в него спортиста. А погледнете ли изражението му, когато е близо да басейна ще разберете веднага, че е плувец. Продължите ли наблюденията си, когато Пиер вече е във водата, без да сте специалист, веднага ще познаете в него майстора. Защото може би за хора като П. Стайков са казвали: “чувства се като риба във вода”.
На обем спортната биография на Пиер Стайков не е твърде богата. Той е роден на 24 февруари 1956 г., започва да тренира плуване през 1967 г. Само четиригодишен стаж! А с толкова разнообразно съдържание. Всъщност, ако трябва да бъдем съвсем точни съдържанието на спортната биография на Пиер не крие в себе си някакви изненади – победи, победи и пак победи. Медали, награди, рекорди. И това е всичко. Всичко? Лесно е да се каже, но как се постига. Особено ако интересите ти не са съсредоточени само и единствено към спорта, ако искаш да бъдеш и с приятелите, и съучениците си, ако най-вече не искаш да изневериш на своите 15 години.
– Има много предпоставки – ни разказва Пиер Стайков, – които определят отношението ти към спорта и даже по-скоро към всяко занимание, което си си поставил за основно. Но най-важната – трябва да вършиш всичко с желание и любов. Говоря за себе си – докато има желание и обич към плуването ще тренирам както трябва. Колкото и тежко да е това. И още нещо – мисля, че не трябва да влизаш във водата с чувството, че изпълняваш неприятно задължение. Работата е полезна тогава, когато се върши на драго сърце. Така е и в плуването. Ако имаш причини да не тренираш, по-добре не си губи времето във водата. С треньорката си Р. Маринова аз съм точно в такива отношения. Слушам я, с желание изпълнявам всичко каквото ми каже, но в същото време и тя ме разбира. Все пак имам задължения и в училище и в къщи…
Отличникът от 41-столична прогимназия Пиер Стайков е добре познат на всички любители на плуването преди всичко с универсалните си качества. Той еднакво добре се чувства във водата и когато плува кроул, и когато плува бътерфлай. А на бруст е доста трудно да допусне някой да докосне стената преди него. И само стилът “гръб” той възприема като тежко изпитание. И най-трудните тренировки са им интересни, но има ли в тях да плувам гръб – метрите ми се струват километри – споделя Пиер.
Но това едва ли е беда. Трудолюбието на П. Стайков, лекотата, с която той усвоява всичките тънкости на плувните стилове и не на последно място желанието на треньорката му Р. Маринова възпитаниците й да бъдат универсални плувци вече са гаранция, че и “гърбът” няма да представлява трудност за отлично сложения физически състезател. И тогава – в това специалистите не се съмняват! – ще изгрее “нова звезда” на съчетаното плуване.
За приятелите на “синьо-белите” плувци П. Стайков отговори на няколко въпроса:
– Най-ценната ви победа?
– На 100 м бруст през лятото на 1969 г., когато с 1:20.0 мин. спечелих златен медал за пионери – старша възраст.
– Кое ваше постижение цените най-много?
– Рекордът ми на 100 м бруст на 25-метров басейн, постигнат на турнира за купата “М. Шаторов” – 1:11.8 мин.
– Плановете ви?
– Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. Всичко останало – след това…
Пионери и средношколци, атакувайте рекордите на сините коридори!
Младежи и девойки, на неуморна работа за изпълнение на партийната повеля всеки младеж и девойка да се научи да плува!
Привърженици на “Левски-Спартак”, научете се да плувате! Плуването ви носи радост и бодрост, здраве и сила! Плуването е спорт за всички, за млади и стари!
Пиер Стайков – 40 години по-късно (2011 г.)
Пиер Стайков и в наши дни е удивително енергичен. Работлив, пъргав, общителен, предприемчив – като едно време. Не е натрупал много килограми отгоре, както повечето елитни български плувци след като приберат банските в сака. Приспособи се много добре към новите пазарни условия и е преуспяващ собственик на авторемонтна работилница – гумаджийница. Казват, че е един от най-добрите в България в своята професия. Джипове, луксозни и обикновени автомобили вият опашка всеки ден пред сервиза му на ул. “Кораб планина” (кв. “Лозенец”) в столицата. Посещават го и бивши плувци, които обслужва лично с голямо усърдие на търговския принцип – уважение всекиму, вересия – никому.
Един наш ни разказа следната забавна случка. Отивал да си сменя гумите при бате Пиер (ние така си го наричаме и днес) и чул още от улицата гороломния глас на плувеца със специфичен тембър, който наставлявал чираците си, скупчени с чинопочитание и респект около него: “Момчета, аз работя на свръхчовешки обороти!”. На турнира на ПК Левски в памет на Стефан Попов – Замората го запитахме как му се струват днешните млади български плувци. Не отговори категорично, но доколкото го познаваме не беше особено очарован от видяното, най-вече от плувната техника на младоците. А неговият стил бе уникален – леко накъсан, силов и мощен бруст. Иначе бе запазил удивителната си любов към великия спорт и говореше само със суперлативи за плуването. Неподражаемият Пиер Стайков – човекът, който вече няколко десетилетия работи на свръхчовешки обороти…