Д-р инж. Тодор Желязков пред Probike-bg

Сайт за велосипедни новини и статии за планинско и шосейно колоездене  

 

Що е то Iiron Man /железен човек/? Здравеняк, който дърпа багер със зъби? Бабанко, който обръща кило и канче и пита за още? Странник, който плува в река, пълна с пирани?

 

Сигурно и такива са айрънменовците в нечии представи. Но е доста елементарно, нали? Трябва и акъл, както се казваше в една реклама.

 

Дотук с увертюрите.

 

Нямам търпение да ви запозная с един човек, който съвсем не се мисли за „железен” /въпреки че фамилията му е Желязков/, но може, според горния плосък шаблон, спокойно да мине и за такъв.

 

Вярно, той не дърпа със зъби багери /макар че работи с такива машини/, но влага достатъчно сила и психика в онова, което прави. И ум. В това е и разликата.

 

 

Лични резултати по айрънмен триатлон: 3.86 км плуване – 1.10 ч., 180.25 км колоездене – 5.20 – 5.30 ч., 42.195 км – 3.20 – 3.30 ч.       

 

 

Как съжителстват тези двама Тодоровци под една „шапка”. Ще се опитаме да разберем.

 

– Израснах със ските на Витоша, но никога се съм се занимавал професионално със спорт. Така е и сега.

 

– Случайно. Обикалях света по бизнес преди десетина години: Германия, Англия, Южна Корея и т. н. Когато попаднах в САЩ, за първи път гледах състезания по триатлон. В американския Северозапад поначало обичат екстремните приключения. Та хареса ми триатлонът и реших и аз да опитам. Опитах и разбрах, че това е нещото, което искам да правя по-често. Състезателният ми дебют бе в Айдахо пред 2004 г., когато финиширах за около 14 часа.

 

– Станало е веднага очевидно, но не разбрах отначало. Осъзнах, че това не е само разтърсващо физическо и емоционално действие, когато установих, че имам приятно влудяващата потребност непрекъснато да подобрявам постиженията си. И да усещам как духът ми води тялото.

 

– Свалих повече от 4 часа от първия си личен рекорд. Мога и още да сваля. Участвам в 2-3 старта годишно от общо 20 най-авторитетни по света.

 

– Признавам, че съм много амбициозен човек, но това, разбира се, не е достатъчно. Трябва и да си малко… луд. Да, да, не ме гледайте така! Тези спортни изпитания са екстремни, много тежки, не всеки „нормален” би се решил на тях. Трябва още вяра, трябва и – дано да ме разберете правилно – малко глуповата упоритост. Излишно е да споменавам за необходимостта от яка всекидневна работа, насочена към високи и добре очертани цели, за които трябва да мислиш всеки ден.

 

– Всяка лудост е обсебваща. Иначе не става. Високите резултати – и в спорта, и в бизнеса, просто се изплъзват.

    

– Не мога да дам общовалидни рецепти и дефиниции, но при мен не е кой знае колко сложно. Поначало съм организиран човек, „разчертавам” технократски прецизно деня си и карам по график.

 

– То други дни няма. Ставам в 6 часа. И зиме, и лете. От понеделник до петък плувам по час и половина на басейна „Диана”, след работа – час, час и половина – на колелото. Редувам заниманията – интервални, аеробни и т. н., катеря по планинското трасе над Бистрица, въртя редовно и тренажора вкъщи. Бягането правя обикновено на пистата на стадион „Васил Левски”, общофизическата подготовка /главно тежести/ – във фитнеса.

 

– Събират се 20 часа седмично, което е общо взето минимумът за постиженията, към които съм се прицелил. Компенсирам през уикендите с 100-120-километрови преходи с колелото край морето, край Слънчев бряг, и по източнобалканските проходи – Дюленския и Рижкия. Но пак не стига. 

 

– Главната ми цел е да се класирам за финалите на Световната купа по айрънмен триатлон в Кона, Хавайските острови, през септември догодина. На този най-престижен и труднодостъпен турнир участват професионалисти и аматьори, разделени по възрастови групи. За да се квалифицирам за една от най-железните групи – на 40-44-годишните, ще трябва да стабилизирам крайния си резултат около 10 часа, дори да го подобря, като преди това мина през безкомпромисната и гъста цедилка на определени състезания. Трудна работа, види се, но и в това е чарът и предизвикателството на цялото приключение. Тренирам при добри специалисти – Емил Стойнев ме подготвя по плуване, бягане и цялостно за състезанията, Румен Механджийски – по бягане, с колоезденето се оправям сам.

 

– Имам няколко велосипеда и те наистина са много хубави, но колкото и да са перфектни, все искат някой да им натиска педалите. И все пак – с българския „Драг Блю бърд” това е относително по-лесно и да го караш е истинско удоволствие. Лек, удобен, красив, с карбонова рамка… Имам и един шосеен „Сервело”, който е специализиран за „часовник”. Знаете навярно, че в айрънмен триатлона е забранено да се кара в група, така че такъв тип аеродинамичен велосипед е от най-подходящите. Използван случая да похваля нашия производител – „Драг”, за чудесния продукт и се надявам да дам поводи тази родна марка да се прочуе. Във всеки случай открих моят модел колело.

 

 

– През септември в Щатите – на турнира в Аризона, където миналия ноември финиширах за 10.40 ч.     

        

– Нещо като междинна мечта към голямата, Хавайската.