Неизкушените от плуването запалянковци се изумиха от факта, че последното световно първенство на малък басейн в канадския град Уиндзор през декември се проведе всъщност на пързалка за хокей на лед. Трудно се асоциират голите атлетични тела с леда, студа и най-бързата игра. Година по-рано световното първенство на 50-метров басейн се проведе на футболен стадион.
Този на местния „Рубин“ и бившия национал Благой Георгиев. При това бяха построени две съоръжения – открито и закрито. За състезанията и за разгрявка.
И няма нищо чудно. Такава е практиката на ФИНА и ЛЕН (световната и европейски федерации). За последния четвърт век големи първенства по плуване са провеждани в баскетболни зали, футболни стадиони, колодруми и къде ли още не. Изграждат се мълниеносно, а ангажираната фирма винаги е една – Myrtha.
Годишно компанията, позиционираната в американския щат Флорида , където е и Залата на славата по плуване, произвежда 1500 басейна. 300 от тях са комерсиални. До услугите на Myrtha ще прибегне и Българската федерация по плувни спортове, ако иска да организира европейски шампионат, каквито намерения афишира.
И тук стигаме до основния момент – всъщност мултифункционалността на една спортна зала е основната и функция. При пренаселени и презастроени градове и в условията на всякакви кризи и безработица, няма смисъл всеки спорт да си поддържа собствено съоръжение за големите изяви. Има си тренировъчни комплекси.
В това отношение примерът дава САЩ.
В късната пролет на 2012 г. една от най-известните мултифункционални зали – „Стейпълс Сентър“ в Лос Анджелис, изпадна в необичайната ситуация домакинства мачовете на три професионални отбора. За плейофите се бяха класирали и двата представителя в Националната баскетболна асоциация НБА – „ЛА Лейкърс“ и „ЛА Клипърс“, както и „ЛАКкингс“ от Националната хокейна лига (НХЛ).
Практически в тази зала трябваше да бъдат изиграни 6 срещи в рамките на 4 дни. За този кратък период комплексът щеше да претърпи на
няколко пъти трансформацията
от баскетболен терен в хокеен.
Хокейната пързалка се превръща в баскетболно игрище.
За нас българите процесът може и да изглежда уникален, но за спортния свят отвъд Атлантическия океан е рутинен във всеки град, разполагащ с отбори в две от водещите професионални лиги. В зависимост от броя на членовете в екипа, неговите качества, спецификация и стиковка, трансформацията може да трае от 90 минути до цял ден.
Как обаче тези професионалисти превръщат леда в баскетболен паркет? И обратното? Разковничето на бързата работа и целия процес е в това, че ледът, намиращ се върху бетонения под, не се разтапя. Поддържа се над критичните градуси, посредством сложен механизъм за температурен контрол.
Когато настъпи време за баскетбол, работниците започват да монтират над леда постелки, изработени от каучук или фибростъкло. Върху тях полагат така наречените палубните дъски и тогава идва редът на паркета. Баскетболното игрище представлява огромен пъзел от 285дървени сегмента с общо тегло 26,5 тона. Технологията е идентична за всички градове, разполагащи с отбори в НБА и НХЛ или някои от другите професионални лиги. Процесът трябва да е перфектен и работи на принципа на сглобките – „мъжко“ в „женско.
Стриктно се следват определени начертани линии по елементите, всеки един от тях монтиран от четирима работници. Накрая екипът използва отверки, ключове и чукове за фиксиране и затягане на сглобките.
Преди началото на баскетболните мачове работниците се нуждаят от няколко допълнителни часа, за да прокарат и приведат в изправност електрическите кабели, баскетболните табла, допълнителните седалки по трибуните, които може да са в различни конфигурации.
Преди изобретяването на тази система баскетболистите просто са принудени да играят върху хокей пързалки. Това естествено води до много контузии, измръзвания, ранно приключили спортни кариери и съкратени серии от сблъсъци между съперниците.
За еталон по бърза работа е считан екипът на „Юнайтед Сентър“ в Чикаго – дом на шесткратния първенец в НБА „Булс“ и шампионът на НХЛ за 2015 г. „Блекхоукс“.
Справят се за 2 часа.
Правят упражнението поне 26 пъти в годината, за редовния сезон. При класиране и на двата отбора за плейофите им се отваря допълнително работа. Другите спортни събития, концертите, политически форуми са също част от календара на зали като „Юнайтед Сентър“.
Изброената трансформация се случва и у нас. Разликата е, че техническият екип има солиден толеранс от време поради липсата на събития. В най-използваната мултифункционална зала – софийската „Арена Армеец“ зимни събития почти не се случват.
Предстоящият през април леден спектакъл на Албена Денкова – „Кармен“ си е шоу от световен мащаб за 12 хиляди зрители и с участието на звезди на фигурно пързаляне Татяна Навка, Роман Костомаров, Алексей Ягудин. Баскетбол почти не се играе, а сред запомнящите се прояви беше бенефисът на един от великаните в играта Георги Младенов през 2011 г. Заради икономии беше икономисана пистата за лека атлетика и така от афишираните 30 спорта, които може да се практикуват, Царицата отново събу шпайковете.
Единственият спорт, който пълни трибуните – волейболът, поделя домакинските мачове между София и Варна (в Двореца на културата и спорта). Треньорите обаче се оплакват, че наемът за тренировки, предшестващ турнирите е непосилен в „Арена Армеец“, играчите смятат, че залата не им носи късмет.
. Григор Димитров и Роджър Федерер след мача им в „Медисън Скуеър Гардън“.
Изводът е, че имаме съоръжението за 100 милион, което рядко се използва за спорт. В наситения с концерти календар турнирът „Garanti Koza Sofia Open 2017“ от АТ Р и с участието на Григор Димитров и куп звезди на световния тенис автоматично ще го превърне в спортното събитие на годината у нас. Така, както боят на Кубрат Пулев срещу нигериеца Самюъл Питър беше за 2016 г. Любопитното е, че срещу “Арена Армеец“ в зала, носеща същото име „Армеец“, неугледна и студена, всеки ден тренират над 200 деца.
Мултифункционална зала има още в Русе – „Булстрад Арена, а като такава може да работи и закритият колодрум в Пловдив. За април догодина е планирано да бъде открита „Арена Бургас“. Предварително планираният бюджет от 42 милиона обаче със сигурност ще бъде надхвърлен.
Само на няколко стотици километра от западната граница, близо 20-хилядната „Београд Арена“ (колкото стадион) се пука по шевовете, независимо от събитието. Просто Сърбия си е спортна нация. И то каква – една от най-фанатичните. Спортът е патриотизъм.
Спортът е държавна политика. Независимо от смяната на политическия строй и управляващите партии спортът е подкрепян, а над всичко са колективните игри. Затова сърбите са фактор на всички важни, престижни и високорейтингови фронтове – баскетбол, волейбол, хандбал. Разбира се и във футбола. Преди да покорят Олимп в Рио де Жанейро, състезателите по водна топка триумфираха пред домашна публика като европейски първенци. Полуфиналът и финалът на съседите подкрепиха 18 хиляди навиячи – световен рекорд по посещаемост.
Как да не функционира тогава мултифункционалната зала? Да, но за да го прави, трябва да го има и интереса към спорт. А той идва с успехите и спортната култура. Пари за билети истинският фен винаги ще намери.
„Медисън Скуеър Гардън“ е
№1 по мултифункционалност
Спор няма, „Медисън Скуеър Гардън“ в американския мегаполис Ню Йорк е най-популярната и митична сред мултифункционалните спортни зали в света. Хиляди са славните моменти, случили се под покрива на MGS. Най-известните шампиони са триумфирали там. Сред тях са Мохамед Али, Майкъл Джордан, Уейн Грецки, Джон Макенроу. Свирили са най-великите банди. „Роулинг Стоунс“ е една от тях. В центъра на прожекторите на „Медисън Скуеър Гардън“ преди две години беше и един българин. Звездата на тениса ни Григор Димитров се изправи в демонстративен мач срещу кумира си Роджър Федерер. Преди тях на корта излязоха Моника Селеш и Габриела Сабатини.
„Медисън Скуеър Гардън“ е открита през 1968 г. и това я прави най-старото спортно съоръжение в щата, най-старата зала в НХЛ (тук играят два тима – „Рейнджърс“ и „Айлендърс“) и втората зала след “Оракъл Арена“ в НБА (дом е на „Никс“). Тя е третата най-използвана зала за концерти, след „Манчестър Арена“ и “ О2 Арена“ в Лондон. За построяването ѝ са направени разходи за $1,1 млрд. Това я вкарва в десетката на най-скъпи стадиони и спортни арени в историята.
Седалките са подредени в 6 покачващи се нива. Първото се използва само при концерти и баскетболни срещи. Местата в залата варират според събитието, като при хокейни срещи те са 18 200, при баскетболни – 19 033, при концерти, когато сцената е в края на терена – 19522 и при боксови мачове – 20 000.
Материалът е публикуван в последния брой на сп. „Икономист“
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.