Да си спомним за Николай Колев (1948-1996)

 

Питомците на Николай Колев са го наричали “бате Николай” и “великия треньор”. Сега от разстоянието на неумолимото време съвсем категорично можем да кажем, че словосъчетанията са си съвсем на мястото. Да ви напомня това за други наши плувни великани, които за съжаление, също не са между живите – “бате Тони” от Велинград, “бате Гришо” от Пловдив.

 

Николай Колев е създателят на прочулата се с успехите си Толбухинска (Добричка) плувна школа. Направеното от него е наистина удивително, защото той започва направо от кота нула – в Толбухин (Добрич) е нямало покрит басейн, т.е. в населеното място не е съществувала никаква плувна култура. Равна и хлебородна Добруджа по начало си е безводна, опалена и суха (всички сме чели Йордан Йовков), а от стотиците хиляди добруджанци само единици са можели да плуват. Самият той се е самоизградил и саморазвивал непрекъснато – качества твърде редки за българите по принцип, какво остава за треньорите по плуване. В началото, естествено, не е бил толкова добър. Практиката тогава била децата да се записват в групи и при други треньори, а най-добрите от тях да продължат при Колев. През 1979 г. се създава група за високо спортно майсторство под ръководството на бате Николай, като в нея влизат 22 плувци и плувкини. По това време в Толбухин (Добрич) няма още спортно училище и първата тренировка на басейн “Русалка” започва в 5:00. Според очевидецът Ивелин Иванов (Царя), почти нямало закъснели и мрънкащи. Антимовският хан за бате Николай е бил басейнът – тук той твори своите чудеса, край синята вода е от първите слънчеви лъчи до тъмна доба. По характер русокосият треньор с две думи може да се охарактеризира като строг, но справедлив. Успехите на Николай Колев и неговите плувци наистина са забележителни. Най-силното десетилетие е от 1980 г. до 1990 г. После идва радикалната политическа промяна и всичко рухва, все едно не е било. Треньорът е принуден да замине на работа в Цариград, а после става и наставник на турския национален отбор. През 1996 г. неочаквано почива. Всички са потресени и скърбят неутешимо. На погребението му има толкова много хора, че непознати питат: “Кой велик човек погребвате?”.

 

Прави изключително приятно впечатление, че за разлика от другаде, Николай Колев не е забравен от своите плувци и плувкини и те всяка година почитат паметта му. Той наистина заслужава. Велик човек, велик треньор… колко жалко, че днес не е между нас. Духът му обаче окончателно ще се успокои, когато в любимия на сърцето му Добрич и равна Добруджа, този дивен български край отново има силно спортно плуване. Днес това обаче е утопия.    

 

Николай Колев е роден във Варна, но животът му преминава в град Добрич, където завършва Втора гимназия „Иван Вазов”. Отбива военната си служба в гвардейска рота София през 1968 – 1970 година. След завършване на НСА започва работа като методист в Окръжния съвет на БСФС в град Добрич. Истинските си качества като професионалист разкрива след 1978 година, когато влиза в експлоатация покритият плувен басейн „Русалка”. Той провежда много качествен подбор между желаещите да се занимават с плуване, създава отлична организация в учебно-тренировъчния процес. Николай Колев е педантично последователен и настойчив пред своите възпитаници. Резултатите не закъсняват. След 1980 година ДФС „Добруджа” мери сили по плуване с тогавашните изявени центрове Пловдив, Сандански, Варна, „Левски-Спартак”, ЦСКА и други. Плувците от Добрич Нели Аспарухова, Мария Панайотова, Павел Паскалев и други печелят републикански шампионски титли – отначало при юношите и девойките, а в последствие и при мъжете и жените. Върхът в кариерата на Николай Колев е участието на Невяна Митева – дълги години подготвяна от него, на Олимпийските игри в Сеул, Южна Корея, през 1988 година в смесена щафета 4х100 метра, където отборът заема шесто място. За съжаление, Николай Колев рано напуска този свят, но името му остава – като на един отличен треньор и професионалист. Съпругата му се казва Емилия – адвокат, а синът му – Светлин.