Дилема
Напоследък в редакцията на Първи български плувен сайт получихме няколко писма, в които наши читатели настоятелно ни молят да вземем отношение към твърде щекотливия въпрос – да участват ли български плувци на състезания в БЮР Македония? Също така десетки български водняци в неформални разговори са ни споделяли своите виждания по тази проблематика, която има и политически и спортни измерения. Действително въпросът е крайно интересен и той може и трябва да бъде дискутиран на страниците на една от най-популярните български спортни медии.
Факти
Фактите са известни и безспорни. БЮР Македония е единствената държава в света, която води последователна и разюздана антибългарска политика, нагло и брутално фалшифицира българската история и културно наследство и преследва и репресира хора с българско етническо самосъзнание. Само няколко доказателства. „Български народни песни” на братя Миладинови са „прекръстени” на „Македонски народни песни”, цар Самуил е „обявен” за „македонски цар”, регионалният български Левски – Георги (Гоце) Делчев е „считан” за „македонец”. Наскоро предстоятелят на неканоничната (непризната от никой) т.нар. „Македонска православна църква” архиепископ Стефан заяви дословно: „Македонските граждани, които се считат за българи са отпадъци, предатели и изроди”. Представете са каква би била реакцията ако нашият патриарх Максим направи подобно изявление. Той обаче е боголюбив човек и никога няма да го стори.
Проблем
Това всъщност е проблемът. Да участваме ли на плувни състезания в държава, в която българите са ругани, бити, преследвани и най-вулгарно обиждани? Нека бъдем реалисти и прагматици. Да погледнем нещата такива каквито са, а не такива каквито ни се искат да бъдат. ВБЮР Македония живее население (не цялото), което е искрено убедено, че е пряк потомък на Александър Велики и на древните македони. Пропагандата е свършила отлично своята работа и е промила около половин милион мозъка. Хората в тази малка държавица са много бедни, отчаяни и приучавани да мразят българите от 80-90 години до наши дни. „Македонците” действително ненавиждат българите наричани тука „татари” и „цигани”. Национализмът ловко се използва от местните политици и партии за да скрие огромните и дори нерешими проблеми пред които е изправена местната хилава икономика – неконкурентоспособност, огромен процент безработни (всеки трети няма работа), липса на жизнена перспектива.
Всъщност да си зададем простичкия въпрос – кому ще бъде изгодно български плувци да не участват на състезания в БЮР Македония? Отговорът не е труден – на същите тези българомразци – македонисти, наричани иронично от нас буцефалисти и фиромци. Не, ние трябва да участваме на състезания там. Ние, българските плувци, не мразим никой човек само заради това, че принадлежи към някой друг етнос, раса или вероизповедание. По това се различаваме от македонистите, които са научени да мразят, също като нацистите. Нацистите и македонистите са от един дол дренки.
Твърдо
Всичко това обаче не означава, че ние ще търпим плоските и дърводелски изпълнения на „преките потомци на Александър Велики”. Ние не искаме нищо чуждо, но и не даваме нищо наше. В случай на провокации (ако такива се случат) трябва да се реагира незабавно, твърдо и безкомпромисно. Направете следното.
Първо, предупредете веднага организаторите на състезанието да прекратят провокацията, като недвусмислено им кажете, че ще напуснете незабавно ако не го сторят.
Второ, свържете се с българските официални дипломатически и консулски представителства (посолство в Скопие и генерално консулство в Битоля).
Трето, уведомете за случилото се българските медии.
Четвърто, информирайте БФПС и АБП.
Пето, изпратете официални протестни писма до ЛЕН и ФИНА.
Бъдеще
Бъдещето на БЮР Македония е много интересно. Според голяма част от най-добрите експерти и разузнавателни централи на планетата тази държава само след няколко десетилетия ще престане да съществува като ще бъде раздробена на няколко части. Вероятно източните й дялове ще бъдат кооптирани под някаква форма към Република България. Така че няма нужда от излишни емоции. Кучетата си лаят, керванът си върви. Времето работи за нас.