– Много съм щастлива. Голяма емоция тази вечер. Всички говорят за Спортист на годината, на мен ми е трудно да говоря за това, тъй като това е нещо, което не зависи от мен и е изключително субектуивно. Би ми било много по-лесно, ако ме попитате какво мога да очаквам от определено състезание.
Относно Спортист на България – аз нямаше какво да направя. В десятката има много спортисти, които също заслужават да бъдат на първо място. Те полагат усилия, колкото полагам и аз, те изразходват емоции, както и аз, имат емоции, също като мен. Не мисля, че имам право аз да поставям критерии и още по-малко да поставям хора на стълбичката.
– Постиженията на Стефка Костадинова със сигурност са твой дразнител. Тя е рекордьор и по брой титли Спортист на България – общо четири. Стремиш ли се към този рекорд?
– Към този рекорд не се стремя, но се стремя към другия (б.а. световния рекорд от 209 см). За мен той е много по-важен, а и много по-зависещ от мен. Ще съм изключително щастлива да се доближа, а защо не и да надмина, Стефка. Тя за мен кумир.
– Треньорът ти е сред финалисте в категорията Треньор на годината. Това е оценка за неговия труд в България, а ти усещаш ли подкрепа за твоя труд в Холандия?
– Кръгът, който имам в Холандия, не е много голям, но всички много ми се радват, защото са съпричастни към моя труд и моя успех. Няма голяма разлика в отношението с това от преди, вероятно защото цяла година преди Олимпиадата живея с мисълта, че съм олимпийска медалистка. Най-вероятно хората около мен са свикнали с това. И в момента, когато това се случи, сякаш беше съвсем естествено.
– Треньорът ти е тук, и празниците ли ще посрещне в България?
– Да, той ще бъде цяла седмица тук, след Коледа ще се прибере в Холандия. Бъдни вечер и Коледа ще прекара с нас. На Бъдни вечер сме в съседите, той идва с нас. На Коледа сме при родителите на приятеля ми, той пак идва с нас. Ще го потопим в българските традиции.
– Каква година изпращаш?
– 2016-та беше изключително динамична и интересна. Открих много нови неща за себе си, постигнах една своя мечта. Една наистина много щастлива година, изпълнена дори с магия.
– Далеч ли са вече Олимпийските игри за теб или често се връщаш към спомените от Рио?
– В интерес на истината, не се връщам към Олимпиадата, тъй като имам нови цели, нови амбиции. Аз трябва да продължа да работя. А за да продължа да работя, трябва да забравя предишните си суспехи до голяма степен. В противен случай няма как да постигна нещо ново.
– Справи ли се с травмата, която получи в Рио?
– Тренировъчната програма не започна по план. Оказа се, че контузията от Рио е малко по-сериозна. По време на състезанието съм разрушила малко кръсните връзки на коляното си. Това за един състезател в скока на височина е един много важен елемент от тялото, тъй като ние трябва да превърнем скоростта във вертикална, т.е. трябва изключителна стабилност в коляното. Докторът ми забрани да имам всякакви болки, за да не рискувам. Скачането за момента ми е забранено, което на мен никак не ми харесва.
Това за мен е най-интересната част от тренировката. Но имахме време да работим върху много други неща. В момента се чувствам изключително силна, бърза и координирана – толкова добре не съм се чувствала никога. Интересно ми е как ще преведа всичко това върху техниката си за скок на височина. В момента изчакваме още няколко контролни прегледи и тогава ще решим на 100% за зимния сезон. Но не съм го отказала. Европейското първенство е чак март месец. Треньорът ми предпочита да не взимаме прекалено голям риск, тъй като през лятото има световно първенство, а аз искам да скачам отново на Олимпийския стадион, искам да съм най-добрат
а в сектора. Така че ще преценим предполагам към края на януари.
– Как се чувстваш в родината си. Като че ли вече София не е спокойното място за теб?
– Спокойствието определено не е в София. То остана в Холандия (смее се). Но е много хубаво да си бъда вкъщи. Снощи успях да се видя с приятеля ми, с баща ми. Надявам се да успея да се видя и с всичките си приятели. Има и доста ангажименти и много неща се случват.
В интерес на истината, си казах, че добре съм се покрила в Холандия и мога да дам една седмица от живота си, за да се покажа малко. След Нова година се прибирам отново в Холандия. Искам да продължа тренировъчния си цикъл, а и всеки ден ходя на възстановяване, на физиотерапия. Там ми е по-лесно да тренирам. Така че на 2 януари вече ще бъда там.
– Какво си пожелаваш за Коледа и Новата година?
– Коледните празници са една изключително специална част от годината. Пожелавам на себе си да съм здрава, никога да не губя енергията и ентусиазма си в това, което правя всеки ден. Да намирам малките и специални неща в ежедневието си. Пожелавам и това на всички, на всички българи желая да имат една хубава Нова година, динамична и интересна, да продължават да развиват себе си, да не губят вяра в себе си и в околните.
СНИМКИ от церемонията Спортист на България 2016 вижте – ТУК
Мирела с треньора си Маркус Якобус ван Лювен.
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата „Плуване & Водна топка“, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.