От 10 до 14 юли т.г. в Познан (Полша) ще се проведе АРЕНА Европейско първенство по плуване за младежи (17-18 години) и девойки (15-16 години).
Към състезанието в Познан сред българските любители на плуването няма голям интерес, към Балканиадата в Лариса беше много по-голям, но десетки пъти сме писали за този български парадокс, който няма рационално обяснение. Най-интересните състезания за българските любители на плуването са балканиадата и олимпиадата. Най-безинтересното – европейското.
България ще бъде представена в Познан от девет плувци (1 девойка и осем младежи) и трима треньори.
Нашите тръгват днес в 14:00 часа със самолет.
Състезатели:
1. Георгия Кадоглу – 100 и 200 м бруст, 200 и 400 м съчетано
2. Никола Димитров – 400 м св. стил, 200 м бътерфлай, 400 м съчетано
3. Михаел Йорданов – 50 и 100 м бътерфлай
4. Петко Тороманов – 50, 100 и 200 м бруст
5. Христо Долапчиев – 50,100 и 200 м бруст
6. Петър Сухарев – 400, 800 и 1500 м св. стил
7. Теодоси Чернев – 800 и 1500 м св. стил
8. Живко Месробович – 50, 100 и 200 м св. стил, 50 м бътерфлай
9. Данаил Славчев – 50,100 и 200 м гръб
Треньори:
1. Атанас Тодоров
2. Ботко Трендафилов
3. Гергана Василева
Внимателното вглеждане в списъка на българските участници, сверката с времената (ранглиста на ЛЕН) на конкурентите и след консултации с водещи европейски и български плувни експерти, ни дават право да направим следните констатации.
1. Българският състав е силен като никога (погледнато 15-ина години назад), но няма шансове за медали, а „само” за един-два финала.
2. С възможности за най-добро класиране е Георгия Кадоглу. Това важи особено за 200 м бруст и 400 м съчетано – с шансове е за финали, но ще й бъде много, много трудно. Да не забравяме, че Джорджи плува и с една година по-възрастни от нея плувкини.
3. Никола Димитров има шанс да влезе в шестнайсетицата на 400 м съчетано, но нищо не е сигурно.
4. Не ни е известно дали Михаел Йорданов е преодолял спада в текущата си спортна форма, но ако всичко е наред „Летящия холандец” е с шансове за полуфинал.
5. При добро стечение на обстоятелствата (подобряване на личното време и провал на някой от фаворитите) Петко Тороманов (най-вече на 200 м бруст) и Данаил Славчев (най-вече на 100 м гръб) са с възможности за влизане в първата двайсетица.
6. Прави впечатление, че дисциплините на българите са много грамотно подредени. Тук обаче се забелязва нещо смущаващо – четвърта дисциплина при някои (Г. Кадоглу, Ж. Месробович), която считаме за напълно излишна.
7. Треньорите на българите са изключително добри и опитни специалисти – сплав между зрялост и младост. Нашите плувци направо са вечеряли с Господ.
8. Традиционно най-силните страни (Франция, Италия, Германия, Великобритания, Русия и др.) са композирали чудовищно силни тимове, съставени от крайно мотивирани състезатели, отлично подготвени, надъхани и екипирани, готови да се впуснат в безмилостна битка за слава, чест, привилегии и пари. Един познат италианец даже ми писа за стряскаща сума като премия за златен медал, но няма как да я оповестя, защото не е официално обявена, а и никой няма да повярва, че е истина. Има и отделни много силни единици от други страни, които даже могат да вземат златни медали (Нидерландия, Полша, Швеция, Унгария, Украйна, Гърция, Латвия, Литва и др.). Трябва например да стане някакво чудо за да не вземе олимпийската шампионка Рута Мейлутите (Литва) първото място при девойките на 100 м бруст. Днес даже гледахме клипче на БиБиСи с треньора на фамозната литовка, който твърди, че тя щяла да стане най-добрата брусистка плувкиня за всички времена. Не сме убедени, но да видим как ще бъде след няколко години.
Убийствена конкуренция
Конкуренцията в Познан ще бъде убийствена – звучи като щампа, но си е самата истина. Десетки държави, стотици плувци и треньори, екипи, щабове, помощници и още и още, а и „хора, къщи, салтанати” (по бай Ганю). Обикновено българските плувци изпадат в шок като видят за какво иде реч. Пишещият тези редове лично е изпитвал всичко това през 1978 г. във Флоренция (Италия), когато бе участник на континенталното младежко първенство. Тогава моят приятел Петър Кочанов (Големия Кочан) стана втори на 400 м св. стил, а легендарният треньор Дръндара бе на седмото небе – спомням си, че даже ни черпи.
Да се върнем на темата. Имах тогава един приятел югославянин, който плуваше 100 м св. стил (днес е много голям началник в сръбското плуване) и ми вика: „Друже, Иване, шта я тражим овде – петима змайове со 55 секунда, четирима со 54 секунда и трима со 53 секунда.” Много се смях тогава, но си беше прав – конкуренцията направо те побърква. Викаш си – как е възможно да има толкова добри и мотивирани съперници, готови на всичко за влезнат във финал и да умрат за да се окичат с медал. Действително изпитваш потрес, когато сравниш българското спортно плуване с европейското спортно плуване – разлика земя-небе. Това го схванах още на 15 години. Няма обаче нищо страшно в това. Страшното е ако летиш в облаците или се вцепениш и отчаеш. Най-важното е да знаеш реалното положение на нещата и да се бориш.
Това го пишем защото чуваме твърде много бодряшки коментари и ни изпращат писма и съобщения, че сме щели да спечелим няколко медали – даже ни сочат в кои дисциплини и кои ще са спечелилите. Лично аз нямам нищо против, даже много бих се радвал, но все пак „да слезем на земята”, както казваше и казва големият треньор Наско Берберов. Успех ще бъдат и два финала, медалите са изключително трудно постижими (дори са химера), не бива да се самозаблуждаваме. Обнадеждаващото е, че всички наши състезатели са „стреляни зайци” и многократно са участвали на силни и отговорни състезания в странство – най-опитни са Джорджия Кадоглу, Никола Димитров (тренира в Германия) и Михаел Йорданов.
Желаем от сърце успех на българските плувци и техните треньори в Познан!