Диана Петкова: Голямата ми цел е силно представяне в Токио

Ако класацията на БФПС за определянето Топ 10 на българските плувци не се правеше по тертипа за най-силен резултат по точковата система на ФИНА, Диана Петкова трябваше да е подгласник на Антъни Иванов за 2017 г. Стана шеста в Европа при девойките на 50 м св. стил в Израел. Само слабият старт я лиши и от световен полуфинал в Индианаполис. Гордее се и с двата сребърни медала от „Мултинейшън“ в Прага. Имаше покрити нормативи и за планетарното в Будапеща, но реши да заложи всичко при девойките. Пловдивчанката стана тройна балканска шампионка, дърпайки отбора. Направи 30 рекорда.

И всичките тези постижения на 17-годишната фурия на Спринт (Пд) са много по-важни за българското плуване, отколкото който и да е от шестте резултата преди нея в класацията на БФПС. По същия начин е странно и несправедливо нейният наставник Ботко Трендафилов да няма място в тройката за „Треньор на годината“ сред колегите си в плуването. Спецът, който и след пенсионирането си продължава да намира и шлифова таланти, вече четвърто десетилетие. Достатъчно е да споменем само Светлозар Николов.

 
Наследничката на Нина Рангелова (като най-бързата българка във водата и чийто рекорди подгони) притежава качества и име, напълно кореспондиращо с богинята на лова. Именно в този контекст плувният фотограф Делян Господинов  от spt-photo.org. се опита  да я улови в римския амфитеатър на Пловдив и в Стария град. Оказа се невъзможно поради куп изисквания на общината. А Диана Петкова може да се окаже едно от лицата на Града под тепетата.

Като и да е, съобразителният Делян Господинов светкавично намери решение, натовари групата към Хисаря и там сред руините и баните направи фотосесията на Диана Петкова.

– Диана, каква щеше да бъдеш, ако не беше избрала плуването?

– Не знам къде щеше да ме духне вятъра, но мисля, че щях да уча за актриса в школа за сценични кадри. Това ме влече и до днес. Определено животът ми щеше да е по-разпуснат и безотговорен.

– Как започна твоята любов с плуването?

– Мама Гергана е отговорникът затова аз да плувам. Бях доста малка, когато ме заведе да се науча да плувам, като явно е виждала някакъв потенциал в мен. Въпреки упорството ми и плакането ми, че не искам да тренирам, тя не се отказа и продължаваше да ме води. Когато станах шести клас вече бях сигурна, че ще се занимавам с плуване и се преместих в Спортното училище „Васил Левски“ в  Пловдив. Лека-полека започна да ми харесва

– Кое от всичките състезания през тази година е най-важното и за кое ще „заостриш“?

– Главната ни цел с моя треньор Ботко Трендафилов са Младежките летни олимпийски игри през октомври и няма да отдаваме определена важност на останалите стартове. Цялата ми подготовка е насочена към Буенос Айрес.

– По думите на водещите треньори скоростта ти на кроула позволява да подобриш рекордите при жените на Нина Рангелова, но трябва да коригираш старта и други елементи. Работите ли вече с Ботко върху тях?

– Засега не сме обърнали особено внимание на старта. Работим доста усилено за подобряване на подводната част, защото тя също е слабата ми страна, а за спринта е от огромно значение.

Подготовката ми на сухо е насочена главно към подобряването на гъвкавостта и работа за сила със собствено тегло. На почти всяка тренировка във водата правя отделно спринтови подводни и технични, както и плуване с глава отгоре, като ръцете са на кроул, а краката ритат на делфин.

– Универсална плувкиня си, но с напредване на времето вероятно ще специализираш в някои от дисциплините и стиловете. Накъде ще върви специализацията ти?

– Определено специализирам главно в 50 м свободен стил, но и на стотака в кроула. На малкия басейн и 100 м съчетано. Всичко останало е второстепенно и го правя без голямо внимание или специализиране.

– Ботко е не само твоят треньор, но и информационен и всякакъв източник за усъвършенстването ти като спортистка и плувкиня. Четеш ли допълнителна литература, гледаш ли клипове с техника? Какви са изобщо допълнителните ти начини да се усъвършенстваш? 

– Всичко което правя в и извън водата е ръководено от него и от части на фитнес инструктора ми. Не мога да кажа, че съм от плувците, които гледат клипчета за техника или обръщания. Дори не следя толкова големите първенства, само 50 и 100 м кроул и някой друг интригуващ старт. Не следя резултати, гледам само себе си и рядко се сравнявам с околните.

– Разкажи по-обстоятелствено за отношенията ти с Ботко – има ли граница между треньор и състезател? Как еволюира връзката ви през годините? 

– За да е успешен един екип, според мен, трябва да има и доза приятелство. Ботко е голям човек! Толкова съм щастлива, че израствам пред него и точно той е човекът, който ми дава съвети за всичко случващо се и знае много детайли от живота ми. Говорим си много и не само за плуване. Понякога има напрежение, особено ако сме дълго време на лагер. 

Вече две лета сме повече от месец само двамата по лагери. И тогава се подкрепяме взаимно. Аз му вярвам напълно и нещата винаги са вървели леко и с него и с отбора ми, без който не мога да тренирам пълноценно.

 

За времето прекарано с него съм научила много и начинът ми на мислене е близо до неговия.

– Къде се виждаш в професионален план, след като завършиш средното образование? Ще избереш ли САЩ? Проучваш ли вече? Какви са твоите предпочитания за университет и регион?

– Не съм сигурна все още какво ще правя. Може би след олимпийските игри в Токио през 2020 г. ще се ориентирам за САЩ.

Да, определено проучвам и има доста голям интерес към мен. Говорила съм вече с няколко университета. Не съм се насочвала конкретно, а само проучвам. Бих предпочела мястото да е топло.

– Кое е най-голямото ти разочарование и как си излязла от него?

– Аз си поставям доста високи цели и почти винаги съм очаквала повече. Не мога да кажа за най-голямо. Определено бях разочарована от световното първенство за юноши и девойки в Индианаполис.

Доста съм търпелива със себе си. Отнася се за всичко, което чувствам и изпитвам не само в плуването. Уча се да забравям даден старт или състезание и да гледам напред, все пак има толкова много път напред. Нищо случващо се в даден момент не е фатално.

– Какво те мотивира да плуваш на високо ниво, да практикуваш монотонен спорт, „неблагодарен“ по отношение на вложеното, както се изразяваме плувците?

 

– Спортът ни дава много. Моят живот се върти около водата и не ми е тежко. Най-близките ми приятели са с мен почти през целия ден, смеем се, плачем и се притесняваме заедно. Цял ден съм заобиколена с хора с които общувам. Някак си самата атмосфера е приятна и искаш да си там.

Тъй като тренирам на високо ниво, искам да видя колко мога да стигна. Къде ще е лимитът ми, обичам предизвикателства. Няма по-хубаво нещо от това да виждаш как мечтите ти постепенно се сбъдват. Искам да мина през всичко, през всяко едно чувство и да стъпя на всяко стъпало по пътя към успеха.

 

– Какви са големите ти цели в дългосрочен план?

– Най-голямата ми цел е силно представяне на олимпийските игри в Токио през 2020 г.

 

–  През последните години се забелязва подем и ентусиазъм в българското плуване. Очертава се ясно цяла група от млади таланти, при това от различни школи и региони. На какво се дължи това и как тези таланти трябва да бъдат съхранени за по-дълго в плуването?

– Мисля, че децата започват да тренират сериозно прекалено рано като за начало. Те биват задържани за повече от час, час и половина във водата и се форсират. Това убива ентусиазма им и колкото и да им харесва, докато навършат 16-18 години вече им е омръзнало.

Точно когато трябва да са най-запалени, те вече са изхабени психологически. Не искам да кажа, че е зле да се тренира. Напротив, прекрасно е, но децата имат нужда от една четвърт тренировки и три четвърти забавления.

 

– Кои са за теб  големите проблеми на българското плуване?

– Основният проблем е, че плувците се отказват на много малка възраст, точно преди да навлязат в големия спорт. Не само ранното им започване, но и това, че не виждат смисъл и бъдеще в българското спортно плуване.

Най-честата причина някой да окачи банските на пирона е това, че „няма смисъл“ или поне това аз съм чувала винаги, когато питам за причината.

Плуването в България трудно може да ти бъде професията, да не кажа и невъзможно. 

 

– А кои са големите проблеми на пловдивското плуване? 

– В Пловдив се нуждаем от нова спортна база и поне от един 50-метров басейн. Нашият на „Младост“ по-скоро прилича на баня, а не на спортно съоръжение. Добри сме, винаги сме били едни от водещите градове в България и винаги ще бъдем.

Пловдив е градът с една от най-изостаналите бази за развиване на плуване.

 

Очаквайте втората част от интервюто с Диана Петкова!