ДЪЛГИЯТ И КРИВОЛИЧЕЩ ПЪТ НА БАЛКАНСКОТО ПЛУВАНЕ

 

През 60-те години една малкоизвестна песен на „Битълс” беше „Дългият и криволичещ път”. Изминаващата спортно-състезателна 2011 година може с пълно основание да получи това име. Балканите продължават да раждат таланти в плуването и запазват мястото си в група „Б” на европейското плуване заедно със Скандинавия, Централна и Източна Европа.

 

През новото хилядолетие като водеща плувна сила на полуострова се утвърди Гърция. Не с пари, а със страшно много пари – басейни, привличане на специалисти, натурализиране на състезатели, масовизиране на плуването и изграждане на плувни клубове във всички големи и средноголеми  градове. Гърците продължават вече 11-та година да са неоспорими лидери и при възрастните, и при младите, и при юношите и девойките, и при децата. Явно пирамидата работи и формира успехи. За световни медали явно нямат сили, но виж на Европейското юношеско и световното младежко първенства гърците са добри. В Белград Елада спечели 2 златни и общо 4 медала, а в Лима – 1 златен и общо 5 медала. Още по-страховито беше представянето на Балканиадата в Баня Лука с 25 златни медали и общо 42 медала.

 

За втора плувна група или подгласник има три кандидати – Турция, Румъния и Сърбия. Турците продължават активно да използват огромния 75-милионен потенциал на нацията и да наливат солидни фундаменти. При децата, а вече и при младшата възраст виждам едно изравняване на възможностите на двете южни съседки. Преди години женското им плуване не блестеше поради етно-битовите ориенталски традиции на турското общество. Днес това е преодоляно и много състезателки са в добра за жените възраст. С изключение на Едиз Илдиример /плуващ в САЩ/ всички останали се готвят в повече от 70 местни клуба. Румънците постепенно преодоляват падението през 90-те години на миналия век, когато излизането от тоталитарната тренировъчна система свлече резултатите до санитарен минимум, а редица плувкини бяха изхвърлени на улицата с различни доводи. Остана последната мохиканка Камелия Потек, която явно изпя лебедовата си песен миналата година. Днес Румъния се опитва да възвърне позициите си, но това става тежко и колебливо – второ място в Баня Лука – 6 златни и общо 31 медала и пенсиониране на редица именити мъже. Сърбия дълго време разчиташе на авторитета на „американецът Милорад Чавич” и на двамата Иван Ленджер и Чаба Силаджи. Като гръм от ясно небе дойде световната титла на Наджа Хигл на 200 м бруст през 2009 г. в Рим. Много надежден е и двукратния европейски юношески шампион Велимир Степанович, както и трениращата в САЩ – Катарина Симонович. Звучен шамар получиха обаче сръбските амбиции в Баня Лука, когато спечелиха едва 1 златен медал. Явно е, че липсва последователност или подреждане на приоритетите.

 

Изненадващо за водеща на третата група се настани Молдавия.Тази балкано-постсъветска двуезична и фактически териториално разделена държава е феномен. При това е една от най-бедните и по брутен вътрешен продукт и по национален доход на глава от населението. При липсата на дори един 50-метров басейн и при етническото напрежение във федерацията по плуване молдовците потресоха балканската плувна общност с 4 златни и общо 17 медала от Баня Лука. Молдовецът Сергей Голбан /трениращ в Германия / вече повлече крак заедно с няколко млади състезателки и състезатели. За българското плуване ще имам отделен коментар, но явно е, че кризата ще бъде трудно преодоляна. Имаме няколко много стойностни състезателки и трябва да ги реализираме навреме. В третата група са и Кипър – с малък, но стегнат и много амбиционен отбор, разчитащ и на няколко натурализации от Източна Европа, Босна и Херцеговина,чийто ентитети /етнически части/ явно се примириха със ситуацията и започнаха да създават плувци. Имах възможност наскоро да посетя Сараево и там  видях едни великолепен олимпийски басейн, в който огромен брой деца тренират и се веселят. Засега юношите идват от мюсюлмано-хърватския ентитет, а девойките от ентитет „Република Сръбска”. Не мога да не включа в групата и Албания, която реши проблемите с плувното си самочувствие, като набързо привлече няколко добри плувци от диаспорите в Италия и САЩ. Дори най-добрият Синди Ходжа замина да тренира в Америка. Дано федерацията на Косово не пожелае да участва в Балканиадата защото това ще доведе до бойкот от страна на Сърбия. БЮР Македония също отчаяно се опитва да създаде плувна основа и изпрати Миро Блажевски да тренира в САЩ. Засега проблемите с плувната база на двумилионната фактически конфедерална държава възпират амбициите на федерацията им. Има няколко млади момичета и момчета, които при подготовка в чужбина могат да поднесат приятна изненада за държавата, която е част от романтичното и трагичното ни минало.

 

В следващите материали ще ви запозная със състоянието и на женското и девическото плуване на Балканите през 2011 г., с ранглисти, както и мнение за родното ни плуване.

 

 

 

Присъствието на състезатели от няколко държави в челото на спринта и 100-те метра показва усърдната и целенасочена работа в плувните им школи. При мъжете като фаворит се очертава Одисеос Меланидис /Гърция/, който най-после се добра до върха-22.53 и 49.57. Негов основен опонент е румънеца Норберт Трандафир-22.67 и 49.90. И двамата са млади 21-23 години и имат много хляб в себе си. Вероятно трябва да тренират в чужбина. Така направи водачът на 100-те метра европейският юношески шампион Велимир Степанович/Сърбия/ роден 1993 г.-49.56, който плува повече в Обединеното кралство, частично в САЩ и екзотично в Обединените арабски емирства. Демир Атасой/Турция/ е всъщност натурализирания украинец Дмитро Черкасов, който от 2008 г. плува за новата си държава и малко изненадващо се изкачи в свободния стил след като е брусист-22.74 и 50.53. Иначе има представители на всички балкански държави, но за съжаление без България. Нашите Димитър Дечев-23.80 и Александър Николов-52.60 са извън ТОП 15 при това от  по трима плувци от държава.

При юношите и децата силно впечатление прави смазващото надмощие на Гърция-Кристиан Голомеев/1993 г./, Константинос Кодопулос/1994 г./, Фотиос Милонас/1996 г./, Георгиос Дерескос и Констадинос Металинос/1997 г./ и особено Христос-Йоанис Бониас/1998 г./ Бих отличил още атаката на турските спринтьори-Дениз Байрактар/1994 г. на силните Каан Айяр и Бурак Картал /1995 г./, Дениз Алпай/2000 г./ . Плахи опити да разбият гръцкия блок правят още Октавиан Чиокан/1994 г./ и Йонел Раду /1999 г./от Румъния, новата надежда на Сърбия – Душан Вукобрат/1994 г./ и сънародника му Игор Милянович/1997 г./, Павел Избичук/Молдова-1995 г./. Нашите състезатели Михаел Йорданов/1996 г./, Венелин Смуков/1998 г./ и Антъни Иванов/1999 г./ имат шансове да се намесят в битката.

 

 

Много странен е хегемонизмът на Сърбия в средния кроул. Тази страна, като част от бивша Югославия, винаги е била в сянката на хърватските и словенските плувци. Когато увисна сама се наложи да се развърти и да формира плувна база и людски материал. И успя. От нищото, по точно някъде от източните щати на САЩ се появи Джордже Маркович и вече три-четири години е фаворит на 200 и 400 м. Тази година той има 1.49.59 и 3.53.09. Успешно го дублират Радован Силевски-1.49.79 и Велимир Степанович-1.50.78 и 3.52.85. Гърция е отстъпила водещата роля в тези идисциплини и единствено ветерана Спиридон Яниотис-3.54.29 и Михаил Кикилис-1.51.37 се опитват да запазят статуквото от другите дисциплини. Румънците Норберт Трандафир-1.50.23 и Каталин Козма-3.59.13 също търсят място под слънцето. Едиз Илдиример/Турция/-3.58.71, който тренира в САЩ има потециал за нещо повече от сегашната му позиция.

При младите има двубой между Гърция и Турция.От гръцка страна са великолепния Андреас Вазайос и Александрос Каписидис и двамата /1994 г./, Евангелос Цирапидис/1995 г./, Апостолос Тавларидис/1996 г./, Георгиос Дерескос/1997 г/., Теодорос Бенехуцис/1998 г./ и Никитас Али/1999 г./, а от турска-Незир Карап/1994 г./, Енгин Илдирим/1995 г./, Кан Илмаз/1996 г./, Батухан Аличилар/1997 г./ и Дениз Кансен/1999 г./. В редица възрасти има единици от другите държави с определена тежест-Джордже Албу/Румъния-1995 г./, Себастиан Конарис/Кипър-1995 г./, и двамата многообещаващи българи Теодоси Чернев/1996 г./ и Венелин Смуков/1998 г./.

 

 

Битката за най-дългата дисциплина при мъжете се води от четирима равностойни стаери-Едиз Илдиример/Турция/-15.25.71, Венцислав Айдарски/България/-15.27.02 и двамата гърци-Спиридон Яниотис-15.26.76 и Адониос Фокаидис-15.27.34. Има трима румънци под 16 минути – Козма, Райю и Артимон и един грък. Останалите държави имат символично присъствие. При младите отново предимство за дуета-Гърция-Турция в лицето на Александрос Каписидис, Евангелос Цирапидис и Николаос Кузис/1998 г./, а също и на Незир Карап и Енгин Илдирим. С огромно удоволствие виждам нашите Теодоси Чернев и Петър Сухарев/1995 г./ готови за схватка.

 

 

Смазващо превъзходство на гърците и в трите дисциплини. Засега вечният Арестеидис Григориадис удържа фронта-25.25 и 54.04. Намерен му е и достоен заместник Александрос Теохаридис-26.26 и 55.93, а на 200 м.-Димитриос Хасиотис-2.02.68 и Харилаос Каракаидос-2.02.81. Като подгласници се очертават турчина Гювен Дуван-26.51 и 56.78 и поредната надежда на сръбския гръб-Петър Петрович-56.85. За голямо съжаление нашите гърбисти нямат стабилни позиции и единствено Мартин Желев-27.41 и 58.20 вдъхва някакъв оптимизъм.

При младите уникално предимство на гръцката школа-Андреас Вазайос/1994 г./, Харалаос Каракаидос, Фотиос Милонас/1996 г./, Григориос Харисис/1997 г./ и невероятния Николаос Софианидис/1998 г./ Единствените опоненти са Богдан Фодор/Румъния/-1995 г.и Батухан Тюркер/1999 г./ Нашите момчета са представени от Данаил Славчев/1996 г./ и Антъни Иванов/1999 г./.

 

 

В бруста гърците като че ли губят водещото си положение. Засега само Панайотис Самилидис-27.89, 1.01.13 и 2.13.58 воюва успешно, но сам сред много гладни за успех другоземци. Изненадан съм от постоянството на 27-годишния Драгош Агаке/Румъния/-27.71, 1.01.14 и 2.14.73. Изненадата е от неговото вегетиране до преди 2-3 години и внезапното му избухване на постиженията. В сериозно отстъпление е Чаба Силаджи/Сърбия/-27.89 и 1.01.59, дължащо се на заболяване или преминаването към текстилните костюми. Турция се опитва чрез Демир Атасой-28.32 и Омер Асланоглу-28.48 и 1.02.50 да се вмести там някъде под върховете. От нашите водеща роля има Лъчезар Шумков-29.54,1.04.02 и 2.20.76.

При младите виждам пълен крах на гръцката брусистка школа. Явно кризата  при мъжете й захранва надолу по веригата и юношите и децата. Засега няма изявена държава,която да лидира в дисциплината. От Сърбия по-авторитетни имена са Никола Трайкович и Игор Терзич/1994 г./ и Александър Лазаревич/1996 г./, от Румъния-Йоан Барбу/1994 г./, Андрей Градинару/1995 г./ и Раду Кузмир/1996 г./, от Гърция-Димитриос Ризас/1994 г./, Маркос Крикелис/1997 г./ и Николаос Музас/1998 г./, от Турция-Алпкан Орнек/1995 г./, Мурад Илдирим/1996 г./, Тимур Чилоглу/1998 г./ и Айхан Илмаз/1999 г./.Виждаме и Данила Артьомов/Молдова/-1994 г., Йоанос Томазу/Кипър/-1998 г.и най-вече нашите момчета-Христо Долапчиев/1995 г./ и Матю Ценков/1997 г./.

 

 

Вече три-четири години в бътерфлая доминират сърбите. Крак повлече Милорад Чавич със световна и европейска титла и няколко медала. Последваха го Иван Ленджер и Велимир Степанович. Тази година обаче Милорад е в „съзнателна почивка” преди Лондон 201-23.59 и 52.40. Изпревари го Иван -23.51 и 53.29, а много близо е и Велимир-53.79 и 1.57.40. Ако добавим и появилият се от нищото Никола Симич-24.51 е видима хегемонията на Сърбия. Подобна е картината на 200 м.,но от страна на Гърция-Стефанос Димитриадис-1.56.82, Йоанис Дримонакис-1.56.88, Анестис Арабацис-1.58.60 и Констанос Маркозис-1.59.44. Слаби напъни за пробив в по-късите дистанции има от Христос Катрадзис/Гърция/-24.48, Димитриадис-53.54 и Александру Кочи/Румъния/-1.59.63. Нашето присъствие е символично-Мартин Желев-26.18 и 57.32 е далече,далече назад , а Никола Димитров има 2.08.16. Сами преценете за какво изоставане става дума.

При младите нещата са значително по разбъркани включително и появата на наши състезатели. С удоволствие виждам присъствието на българчета и то на водещи позиции-Никола Димитров/1995 г./, Михаел Йорданов-първи на 50 и 100 м при родените 1996 г., Кристиан Божилов/1996 г./, Антъни Иванов-също първи при 1999 г.деца. Гърците разчитат много на невероятния Андреас Вазайос/1994 г./, Маркос Тирайос/1995 г./, Христос Пападопулос и Константинос Металинос/1997 г./ и на Николаос Кузис и Христос-Йоанис Бониас/1998 г./. От години Румъния търси заместник на Йоан Гергел и засега потенциал виждам в Октавиан Чиокан и Флорин Райю/1994 г./, Михаил Басарабие/1997 г./ и Андрей Русен/1998 г./. Сръбските позиции се защитават от Душан Тепавац/1995 г./ и Секул Секулович/1997 г./. Турците се надяват на Омер Асланоглу/1995 г./, Онат Озюрт/1996 г./, Угур Гидер/1998 г./ и Дениз Кансен/1999 г./. От останалите държави интересни имена са Такис Пападопулос/Кипър/-1997 г., Йоан Томазу/1998 г./и Михайло Сепркало/Босна и Херцеговина/

 

 

Пълна доминация на Гърция. Водачи са световният младежки шампион Андреас Вазайос-2.01.64 и ветеранстващият Йоанис Дримонакис-2.02.63 и 4.14.62 подпомогнати от Матео Лупис-2.04.83, Георгиос Ариблиас-2.05.04 и 4.20.89, Стефанос Халидей-Христопулос-2.06.25 и 4.27.21 и др. Основен конкурент е австралийския румънец Богдан Уричиану-2.05.01 и 4.27.07. Същото се отнася за Тимур Делалоглу/Турция/-4.26.45, Дениз Назар/Турция/-2.06.03 и 4.27.85. Българското участие е оскъдно с Александър Николов-2.10.19 и Никола Димитров-4.41.46.

При младите позициите се повтарят. Гърците доминират изцяло-Андреас Вазайос и Ставрос Карлатирас/1994 г./, Христос Музас/1995 г./, Йоанис Кайсарлис/1996 г./, Христос Пападопулос/1997 г./, Николас Музас и Теодорос Бенехуцис/1998 г./. Турция е основен противник-Алпкан Орнек/1995 г./, Фуркан Актюрк/1996 г./, Батухан Аличилар/1997 г./, силният Кан Озкан/1998 г./ и Дениз Кансен/1999 г./. Останалите държави се опитват да пробият с единици-Флорин Райю/1994 г./, Богдан Фодор/1995 г./ и Роберт Глинта/1997 г./ от Румъния, Никола Трайкович/1994 г./ от Сърбия, Такис Пападопулос/1997 г./, Себастиан Конарис/1995 г./и Йоан Томазу/1998 г./от Кипър и нашите Никола Димитров/1995 г./ и Димитър Манолов/1997 г./