Благодаря за многобройните писма отправени до мен с благодарности за отразяването на ДЛОП в София. Честно казано от някои ми става неудобно, така ме хвалите. Аз съм просто един от вас, нищо повече. Даже познавам доста хора, много по-добри от мен, които по една или друга причина не искат да пишат. Наистина – много по-добри. Ние в Асоциацията на българските плувци имаме дълг към плуването – трябва да връщаме до смърт.
Искам обаче да взема лично отношение във връзка с едно писмо написано от баща на елитна плувкиня – въпросът е принципен. Той твърди (в общи линии това е патосът), че българските плувкини не бивали да бъдат сравнявани с Миси (Мелиса) Франклин. Според мен – дълбоко погрешна теза. Спортът е еманация на световното сравнение – универсално, безлично, непризнаващо граници, езици, религии, държави, бедност и богатство, школи, треньори. 100 м гръб си е едно и също навсякъде – независимо дали се плува в Пало Алто, Занзибар, Дюселдорф, Мартиника или Макоцево. Иначе спортът се обезсмисля.