Снимки: Евгени Цеков
Днес в града кръстен на царот на Пирин превали ДЛОП по плуване „Весел делфин“ 2015 г. Какво ни демонстрира надпреварата на 11-годишните плувци и плувкини и какви най-общи изводи могат да бъдат направени?
Щафетите са най-важни. Те са един от най-важните критерии за съвкупната плувна мощ на клубовете. Златен медал на крива щафета (смесена) се равнява горе-долу на 3-4 индивидуални титли, а златен медал на права щафета (кроулова) е равностоен на приблизително 4-5 индивидуални титли.
4х50 м св. стил момчета. Първи е Левски Сф с нов национален рекорд 2:06.11 мин. Ха, дали не сме се пренесли с машината на времето 40 години назад в епохата на Людмил Стоев (Бог да го прости!), Тошко Попов, Йордан Карачивиев и Емо Дечев? Направо си е изненада. Но това е Левски София – колос и титан на българското спортно плуване, така че май не е изненада. Да не забравим все пак да споменем имената на младите левскари – Костадин Ножаров, Юрий Петров, Стефан Ножаров и Георги Янев.
4х50 м св. стил момичета. Първото място на Нерея Сф си е изненада. Но от приятните. Времето на квартета е 2:19.18 минути. Столичанки плуваха в състав Каролина Динева, Бояна Йорданова, Маргарита Попова, Десислава Данова.
Басейнът и Интернатът
И накрая нещо любопитно. Много малко хора знаят, че митичният басейн на Плувния интернат в Сандански е открит на 1 септември 1969 г. с нарочна церемония. В самото начало питомците на интерната са били 80 плувци от тогавашния Благоевградски окръг. Първият директор е бил Борис Георгиев. Тогава съществува само един клуб – ПК „Вихрен“. Причините за решението интернатът да бъде открит точно в Сандански са основно две.
Първата е геополитическа. Тогавашното партийно ръководство на БКП на най-високо национално ниво в сътрудничество с Окръжния народен съвет в Благоевград са искали да се противопоставят на набиращия тогава мощ антибългарски македонизъм и агресивната скопска пропаганда идваща от Социалистическа република Македония – СРМ (днес БЮРМ), като създаде спортно училище – тип интернат, напълно безплатно за своите питомци, с което да демонстрира съпричастност към българските деца от низините и грижа за народа, тъй като и в миналото и в наши с плуване са се занимавали деца от средната и работническата класа, дори от най-бедните прослойки на обществото. Плуването е най-народният спорт и тогавашна комунистическа номенклатура и днешната капиталистическа олигархия прекрасно са знаели и знаят това. СРМ през 1969 г. е била заплаха за реалното анексиране на Пиринския край и доста по-напреднала в икономическо отношение от Благоевградско. Днес, такава опасност, Слава Богу не съществува – палачинката се обърна. БЮРМ е изолирана и сиромашка страна (всеки трети е без работа), в тежки и неразрешими конфликти със съседите, обект на присмех, като тя вероятно няма да съумее да запази дори териториалния си интегритет.
Втората е предопределена от физико-географските дадености на населеното място. В топлия южен град в огромни количества блика гореща минерална вода, която е можела да бъде използвана съвсем безплатно, а България, особено Пиринския край, са били и в наши дни са относително бедни. Между другото дебитът на водата, местоположението на Сандански, наличието на квалифицирани кадри и натрупаната му славна плувна история позволяват да се изградят поне още 2 ултрамодерни плувни комплекса, които могат да печелят луди пари ако се управляват професионално и са „обраснали“ в съпътстваща инфраструктура – хотелчета, ресторанти, сладкарници, водни атракционни, пързалки, джакузита и т.н. Вероятно и това ще се случи, но след около 30-40-години. Наистина съжалявам, че няма да съм жив, когато плувната слава на този дивен български град, носещ името на легендарния войвода Яне Сандански, ще се разпростре по цяла Европа, а защо не и отвъд.