Във втората част на интервюто за BGswim.com доц. Христо Константинов говори за Приложната лаборатория в плуването, за връзката на НСА със синия спорт и за комерсиализацията му.
– Как трябва да изглежда и към какво да се стреми Националната плувна лаборатория на България?
– Приложната лаборатория към БФПС трябва да реализира няколко прости неща, но достатъчно обемни и сложни за изпълнение. Имаме отличен опит от 70-те и 80-те години на миналия век, когато дълги години доц. д-р Лазар Каменов ръководеше НПЛ „Плуване“.
Основна задача е текущото натрупване на отчети за реализираните тренировъчни натоварвания от националните състезатели, събиране на информация за динамика на състоянието (двигателни качества, ключови параметри на техниката, функционални изследвания) и по възможност информационно осигуряване на треньорското ръководство за тенденциите у нас и в развитите страни.
НПЛ може да бъде отличен генератор на информация и идеи.
От нейната работа в сериозна степен зависи качеството на управленските решения, които се взимат в треньорското ръководство и БФПС.
– В тази връзка как специалистите и базата на НСА може да съдействат тестовете на водещите ни състезатели да станат по-обстойни и да бъдат анализирани по-всеобхватно и задълбочено?
– Катедра „Водни спортове“ в НСА винаги е била тясно обвързана с работата на БФПС. Въпрос на инициатива, организация и компетентност от двете страни гарантира успешната съвместна дейност.
От ляво на дясно: Ректорът на НСА проф. д-р Николай Изов, бившият ректорът проф. д-р Пенчо Гешев и доц. д-р Христо Константинов.
С утвърждаването на едно ново поколение специалисти в катедрата като доц. Румен Йосифов, д-р Наталия Стоянова и най-младите преподаватели асистенти Михаил Качаунов и Богомил Ангелов, аз съм оптимист за бъдещото сътрудничество.
– Дойде ли времето за отделен учебник и Наръчник по плуване за студентите и действащите треньори. Който да не се изчерпва само с упражнения за обучение по плуване, а да обяснява какво се случва на клетъчно ниво, в отделните етапи в подготовка, тейпъра – тази мистерия за българския треньор, спортната психология, подготовката на висока надморска височина…
– На този въпрос отговорът ми ще бъде категорично отрицателен. На този етап за такъв труд от типа последната книга на Ъ. Маглишо или на В. Платонов у нас липсва капацитет, а и не е нужно да си поставяме такава цел. Моята теза за покриване на острия дефицит на специална методическа литература на български език е следната.
Ние сме държава с ограничена география и развитие на плуването в национален мащаб. Никога не можем да натрупаме практиката и опита на великите плувни нации, но можем съвсем легално и безплатно да се учим от техния опит.
Крайно време е да скъсаме и с фалшивите лозунги за това, че университетите трябва да се изграждат единствено като центрове за образование и наука.
Каква точно наука може да се развива в едно Висше учебно заведение от български тип? Основно като изследва нашата плувна практика или да внедрява авангардни технологии?
Единственият правилен път е да се учат езици, да се чете, тъй като световният океан от информация е безкраен, да се анализира това, което правят шампионите и в най-добрия случай да се изготвят интелигентни приложно ориентирани обзори и компилации.
https://www.youtube.com/watch?v=W5jKrq341Rk
– Кога трябва най-рано младите таланти да бъдат форсирани с големи натоварвания до тийнейджърските години?
– Най-авторитетните методически школи в света препоръчват 150-200% скок при навлизане в същинския пубертетен период. Още по-конкретна препоръка се даде на ежегодния семинар на ASCA в САЩ това да стане 6 месеца преди навлизане в този период.
– Как се развива по Ваше мнение световното плуване?
– Комерсиализацията и професионализацията на спортовете и в резултат на това повишаване на средната възраст на елита са тенденции, с които всяка национална школа трябва да съобразява.
Рекламата и телевизията не само влияят на развитието, според мен те вече определят това развитие. Плуването, което по природа винаги е било най-далече от професионалния спорт, също уверено се движи по този път и го виждам в близко бъдеще като вариететно шоу.
В това ме убеждава последният резултат от развитие на тази тенденция – Международната плувна лига (ISL). Видяхме, че вече няма клубни и национални отбори, няма държави, а има някакви Кондори, Центуриони и т.н.
Времената от преплуваните серии и финали не са важни, а по-важни са събраните точки, чрез които веднага се калкулират спечелените от участниците пари, изобилие от музика, светлинни ефекти.
Флоран Манаду плува бруст, Чад ле Кло плува кроул, Сара Сьострьом е навсякъде, липсват само мажоретки и сервитьорки с всякакви напитки.
– Кои бяха Вашите учители в спорта?
– Във ВИФ „Г. Димитров“ до 1986 г. получих предварителна теоретична подготовка и мотивация за работа в елитния спорт. В БСФС обаче от месец декември 1986 г., като командирован от ВИФ за подсилване на аналитичните звена на националните отбори, се сблъсках с реалния живот и съществуващите методически проблеми. Това бе началото на истинската ми школа като специалист, където неоценима помощ получих от проф. Цветан Желязков.
В конкретната специфика на планиране на проблемите при изграждане на спортния календар в цикличните спортове, построяване на тренировъчните натоварвания, учител ми беше доц. Йордан Христов – главният методист на националните отбори, треньорът на олимпийската шампионка Иванка Христова. В ръководството на олимпийската подготовка на оперативно ниво начело дълги години стоеше един от най-енергичните и ентусиазирани ръководители – моят пряк началник Славчо Тепавичаров.
Олимпийски игри 1988 в Сеул. От ляво на дясно: Георги Дангалаков, жена, Христо Константинов и Георги Николчев (покойник) от в. „Старт“.
В чисто методичен план безценен опит получих от старши треньорите на националните отбори – на първо място от Дамян Дамянов в кану-каяка, а също така Георги Лазаров – старши треньор на средни бягания, Николай Здравков – бащата на голямото българско гребане от 70-те години, Венци Илиев – подготвил най-успешните наши биатлонистки, Ангел Митов –от ски-бяганията при мъжете…
Като преподавател в катедра „Водни спортове“ от 1979 г. от самото начало бях асистент на една от най-изтъкнатите личности и специалисти в българското плуване – доц. Тодор Рачев. Другите две изключителни личности в катедрата бяха най-опитният специалист, един от първите държавни треньори в България – доц. Миролюб Кутинчев, и проф. Иван Попов – човекът, който ни отвори очите за легендарното тогава плуване на Източна Германия.
– Възнамерявате ли да напишете мемоари?
– Не считам, че ролята ми в българското плуване е толкова значима, бил съм (а и досега съм) университетски преподавател и мемоарите за мен не са на дневен ред. Изкушен съм обаче да споделя мнението си за сегашното състояние на българския спорт като цяло и основните причини за неговата разруха. Имах щастието да се запозная директно с основните принципи и механизми за функционирането на Системата за олимпийска подготовка у нас до 1990 г. Като методист и по-късно ръководител наблюдавах националните отбори в цикличните спортове.
Като пряк участник в подготовката за ОИ Сеул 1988 г. (35 медала) и последвалото слизане надолу през ОИ Барселона 1992 г. (16 медала) и ОИ Атланта 1996 г. (16 медала) видях причините за настъпващата ерозия. По-късно годините в КМС и ДАМС след 2000 г. ми дадоха обяснение за по-дълбоките корени на причините за задълбочаващата се криза в българския спорт и възможните корекции. Върху това работя и се надявам дори и минимално да бъда полезен.
Прочетете първата част на интервюто с доц. Христо Константинов ТУК!
–––-
Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.