Има една поговорка „Голям залък глътни, голяма дума не казвай”. Австралийският плувец Джеймс Магнусен заяви самонадеяно преди олимпиадата в Лондон, че ще стане златен медалист с нов световен рекорд и то на най-престижната плувна дисциплина – 100 м св. стил. Магнусен обаче стана втори в Лондон, макар и с една стотна изоставане от американеца Натан Адриан.
Пред в. Sunday Mail от Сидни Магнусен е заявил, че след като се върнал вкъщи известно време изобщо не искал да излезе на улицата. Спортистът дори казва дословно: „Чувствах се напълно гипсиран у дома”. След като обаче все пак решил да прекрачи прага на къщата си, от раменете му паднал товар от камъни. Хората били много доброжелателни към него. Никой не го нападал, никой не му се подигравал. Било му много радостно, че критиците му останали много по-малко от симпатизантите.
Добре че Магнусен не се е родил в България. Българите са особено нападателни и ехидни към неуспелите спортисти. „Ама нали ви казах”, „Този се провали”, „Пълен некадърник”, са често срещани изрази по нашите географски ширини по отношение на тези, които не са имали шанса да станат първи. Австралийците имат обаче уникално отношение специално към плуването. Там ако си плувец си нещо като цар. Те са нация, която обича страстно и сърцато плуването. Всяко австралийче умее да плува, имат 27 000 километра крайбрежна ивица пълна с порещи водата спортисти, а когато плувен шампион влезе например в някой магазин продажбите спират и всички се втурват да се снимат с първенеца. В Австралия плувните звезди (Даун Фрейзър, Йън Торп) са по-популярни от филмовите и музикалните им звезди.