Едно плувче ми пише по ФБ: „Чичо Иване, да знаеш, че вчера съм кликнал 300 пъти върху сайта!” Нали обявихме, че гоним 50000 хита (щракания) за 24 часа на Първи български плувен сайт и то, милото, щрака ли щрака. Как да не работиш за такива плувчета. Докато те са живи българското спортно плуване няма да погине.
Забелязвам, че звездният час на Първи български плувен сайт (Световното в Барселона 2013 г.) обединява българските плувци. Иначе те са разделени и изпокарани. Често на състезания, уж случайно, след като някой плува лошо идва негов конкурент (в широк смисъл), впива очи в моите и ми просъсква в ухото: „Нали ти казах, че ще се скапе!” Даже си спомням, че дори когато Таня Богомилова стана европейска шампионка през 1985 г. в София, някои български водняци не бяха никак очаровани.
С медията на плувците в тези дни е коренно различно. Всички помагат, пишат писма, абе, един отбор сме. Така и би трябвало да бъде. Затова и ние работим.