Едно интервю на Василен Димитров с Екатерина Аврамова
за Първи български плувен сайт
Десет плувания за четири дни, 7 национални рекорда и най-вече три европейски финала. Това е впечатляващата равносметка за Екатерина Аврамова от европейското първенство по плуване на 25-метров басейн в полския град Шчечин. В този формат на надпрерата друг нашенец не го беше постигал. За снажната красавица, която тренира в Лондон и се състезава за местния клуб „Ийлинг“, обаче това е просто етап към подготовката за олимпийските игри в английската столица. В сърцето на Албиона Катето ще се чувства в свои води.
– Кате, в кое от плуванията си в Шчечин имаше още резерви, няма как да не си се прицелвала в медал?
– Може да се каже, че бях малко разочарована от плуването си във финала на 100 м гръб, но така е било писано.
– Вече имаш солиден стаж на големи състезания, разпознават ли те конкурентките?
– Във всяка дисциплина конкурентките се познават. Поддържам връзка само с няколко от тях. Има и такива, с които се знаем, но не си казваме и „здрасти“ дори. Приятелите ми казват, че съм зачестила появите пред фотообективите, но не знам, защото плувам през това време (ха-ха-ха). Пожелавам да става все по-често!
– Треньорът ти в лондонския клуб „Ийлинг“ Дейвид Хичкок беше в Шчечин. Направи ли британският специалист контакт с наставника на представителния отбор Георги Дангалаков?
– Всичко, което ми беше обещано от Българска федерация плувни спортове беше спазено до последната дума. С Дейв пътувахме заедно и беше неотлъчно до мен ден и нощ. Много радостна бях, че се сприяделиха с г-н Дангалаков и станаха много добър тандем. Двамата работиха прекрасно заедно и с остатъка от колектива ни. Смятам, че и за двамата беше добър и сполучлив опит. Надявам се и другите треньори, както и състезатели да са научили нещо ново и цялото това изживяване да им е било от полза.
– Говорейки за останалите, разкажи за атмосферата в отбора. Събрахте се от четири локации – две от САЩ, Лондон и България.
– За първи път на европейското първенство на малък басейн изпратихме такава голяма група. Направихме по две щафети и при мъжете и при жените. Лично бях приятно изненадана а може би и очарована от държанието ни като отбор. Подкрепяхме се, викахме, плакахме, радвахме се… ЗАЕДНО! Нямаше завист или „неизказани“ думи. Дано България да изпраща все толкова добри отбори, както беше нашият. Вярно е, че отне няколко дена докато съставът ни се запълни, но в никакъв случай нямаше да сме това което сме ако дори един липсваше. Смятам че БФПС не направи грешка да изпрати всички ни.
– Чудесно е и, че рекордьорката ни в свободния стил Нина Рангелова влезе във финал на европейското, подобрявайки националните си рекорди…
– Нина се справи отлично в коронната си дисциплина на 200 м кроул. Вярвам, че и тя е доволна. Не съм аз човекът, който да дава оценка на представянето й. Имаме си лични треньори. Те бяха до нас и ни напътстваха, поправяха и окуражаваха. И двете има какво още да гоним. В никакъв случай не смятам, че ще спрем до тук. На нея и желая успешно плуване и в събота и неделя, а след това и весели празници.
– Ти и Нина натрупахте солиден опит, но за Вангелина Драганова и Добромира Иванова участието на европейското първенство беше изключително важно. Как ги усети в щафетите?
– Пътят към победата е изключително труден. Това разбраха останалите момичета. Твърдя го и за Никол Кошеджийска. Със сигурност това беше начинът да видим нивото ни като отбор. За да се мерим сили с институции като Германия, Франция, Италия и Холандия в правия квартет или този на Великобритания, Норвегия, Дания в смесената… трябва и четирите ни поста да са на едно ниво. Пожелавам това да стане в най-скоро време.
– Годината беше най-успешната в кариерата ти. Остави ли резерви за месеците до олимпийските игри в Лондон?
– За мен може да се каже, че приключи цикълът ми от състезания на малък басейн за 2011-а. През следващата година имам много стартове на голям басейн, тъй като е олимпийска година. Не смятам, че съм стигнала върха на постиженията си. Дано да съм жива и здрава… Догодина пак.
– Програмата до върха каква е?
– На 14-15 януари съм на турнир в Шефийлд. След това на 21-22 януари ще плувам в Барселона с Лондонския национален отбор. На 4-5 февруари съм в Порто (Португалия) на състезание с регионалния отбор на английската столица. След това имам локално участие в Лондон в продължение на 2 седмици – всяка събота и неделя. От 3-10 март съм на „Олимпийския басейн“ по време на квалификациите на Великобритания. И след това имам още вътрешни битки. Два месеца преди Олимпиадата ще участвам на редовните ни състезания както всяка година – Маренострум, Глазгоу и Манчестър. След това ако е писано и олимпиадата.
– Живот и здраве в Лондон ще си в собствени води. Усеща ли се олимпийският дух вече? Плува ли в „Олимпийския басейн“.
– В „Олимпийския басейн“ ще плувам за първи път през март. Преди това няма да е отворен за състезания. При толкова забързана програма, като моята лично не усещам да има промяна или по-голямо вълнение при лондончани. Може и да бъркам, но аз не я усещам!
– Всеки плувец си има дневник, в който записва и личните си постижения. При теб те са и национални рекорди. Към днешна дата колко са те и кой са ти най-ценните?
– Записвам всеки рекорд, но не обичам да споделям бройката им… Мога да кажа само, че вече са повече от 50. Най-ценният от тях е от последния ден на европейското първенство в Шчечин. Опитвах се да подобря личното си постижение на 200 м гръб от цели 2 години.
– Преди да започнеш да подобряваш рекордите на Бистра Господинова, те бяха непокътнати повече от 20 години. Познаваш ли се с нея, дава ли ти съвет?
– За мое голямо съжаление не се познавам с нея.
– Целта ти извън басейна е да следваш в университета на Оксфорд – блян на любознателните и амбициозни млади от цял свят. Подготвяш ли се?
– За сега учението съм го оставила на заден план. Не, че не желая. Просто не остава време. За да съм доволна от всичко трябва да съм търпелива. Да правя нещата постепенно – стъпка по стъпка. Не съм изключила този вариант все още, но не съм задействала и нищо по въпроса. Дай, Боже, след олимпиадата ще му мисля.
– Изявявяш се и на модния подиум. Кога пак ще дефилираш там?
– Компанията, на която правех услуги, ползвайки моето име и лице за реклама, не бе коректна към мен в последната ми изява. Не смятам, че ще се появя отново на корицата им скоро. Може би някъде другаде.
– Запазена територия ли остава личният ти живот?
– Мога да кажа…, че имам страхотна майка. Неведнъж съм го споменавала. На нея дължа всичко, защото ме е родила, отгледала и продължава да е най-важната играеща роля в живота ми. Имам и невероятен мъж до себе си, който ме подкрепя, разбира и упорито стои до мен и спорта ми! За финал пожелавам весели празници и щастлива нова година на всички българи. И ако има такива, който да не харесват плуването, нека размислят… Това е най-красивият спорт!