Елена Георгиева предпочита гърба
Преди два месеца Първи български плувен сайт, списание „Плуване & Водна топка” и Асоциацията на българските плувци дадоха ход на любопитен експеримент за локализирането на големите имена в „синия” спорт по всички континенти. Целта на допитването беше да бъдат намерени изявените състезатели, треньори и деятели зад граница, да бъде получена информация какво става с тях. Да разберем къде са. Какво правят те в момента. Имена като Антоанета Френкева, Бистра Господинова, Соня Дангалакова, братята Валентин и Петър Кочанови, Георги Михалев Денислав Калчев, Добри Динев, Красимир Петков, Димитър Петров-Мутата, Панчо Гюрков и много др.
Учудващо инициативата не предизвика никакъв интерес, въпреки че беше афиширана през няколко канала, но пък изкара над повърхността на водата роден талант, който живее и тренира в чужбина – Италия. При това печели титли в стила на друг роден шампион в странство – плувкиня №1 за миналата година Екатерина Аврамова (гръб).
Визитка
Име: Елена Георгиева
Родена на: 24 януари 1999 г. в Милано, Италия
Клуб: „Джестиспорт” (Милано, Италия)
Треньор: Мауро Комелли
Предпочитани стилове: гръб, свободен стил, съчетано
Родена на: 24 януари 1999 г. в Милано, Италия
Клуб: „Джестиспорт” (Милано, Италия)
Треньор: Мауро Комелли
Предпочитани стилове: гръб, свободен стил, съчетано
Успехи: Многократна шампионка на Италия при девойките
Лични резултати:
25 м басейн: 100 м гръб – 1:03,38, 200 м гръб – 2:15,51, 800 м св. стил – 9:01,10
50 м басейн: 200 м гръб – 2:21,10, 400 м св. стил, 800 м св. стил – 9:15,74, 400 м съчетано – 5:22,90
25 м басейн: 100 м гръб – 1:03,38, 200 м гръб – 2:15,51, 800 м св. стил – 9:01,10
50 м басейн: 200 м гръб – 2:21,10, 400 м св. стил, 800 м св. стил – 9:15,74, 400 м съчетано – 5:22,90
На националното първенство за девойки на малък басейн в края на март 14-годишната Елена Георгиева спечели две титли (100, 200 м гръб), бронз (400 м св. стил) и сребро на 4×200 м св. стил. Сезон по-рано състезателката на „Джестиспорт” (позициониран в родния й град Милано) записа златен хеттрик и грабна общо 5 отличия. Личните постижения на Ели на 100 м и 200 м гръб на малък басейн (1:03,38 и 2:15,51) щяха да я направят подгласничка на Екатерина Аврамова на държавното първенство през март, а на 800 м св. стил шампионка.
Възпитаничката на треньора Мауро Комелли дължи спортната закваска и прекрасните си физически данни (висока е 178 см) на родителите си. Майката Силвия Николова е плувкиня, състезавала се за „Ботев” (Враца) и „Академик” (Сф). Викана е в националния отбор за девойки и жени през периода 1984-87 г. Завършила е НСА през 1993 г. Бащата Запрян пък е бивш баскетболист. Израснал е в най-силните години на българския спорт – 80-те години на миналия век, когато мечтата на всяко дете беше да подражава на звездите. Твърди, че донякъде е успял. Пробива до националния отбор по баскетбол за юноши младша.
На почетната стълбичка
Когато емигрира в Италия Запрян работи като треньор, но покрай дъщеря си загърбва великата игра. Избират „Джестиспорт”. Клубът на Елена е един от най-големите в Северна Италия. В района около Милано има около десетина басейна. Те са притежание на общините, дадени са на концесия.
„Решихме че е по-добре да тренира плуване, тъй като растеше много бързо, а беше много слаба. Сравнено с България естествено на Апенините се обръща много повече внимание, но ако трябва да сравним с водещите в това отношение държави (САЩ, Австралия), в Италия е доста по-зле. Най-вече що се отнася до отношението на образователната система към тези деца, практикуващи спорт на високо ниво. Няма никакви привилегии. Напротив, понякога това е проблем”, допълва Георгиев.
Талантливата Елен е многократна шампионка на Италия за девойки, но радостта на фамилията трябвало да остане прикрита пред учителите, които намекват за уморения й понякога вид в клас.
Запрян обаче окуражава дъщеря си с факта, че в България децата трябва да преодоляват много по-сериозни препятствия заради любимия си спорт или занимание.
Въпреки че от доста години е по басейните в Италия, досега той е засичал имената само на още две нашенчета в протоколите с резултати. Елена вече е в полезрението на италианските специалисти, но темата дали би се състезавала за „скуадра адзура” е деликатна за семейството. „Във вените на Елена тече българска кръв, но тя е родена и израснала тук и е продукт на италианското плуване. Направи първите си стъпки, гледайки звезди като Федерика Пелегрини, Филипо Манини, Фабио Скоцоли, Алесия Филипи и т.н., споделя пред „Седмичен труд” бащата Запрян. – Към нея има определен интерес от страна на селекционера на италианския национален отбор за девойки, – Не бихме искали да се създава неблагоприятна ситуация. Тя е само на 14 г. и е във възраст, в която е достатъчно натоварена, за да и създаваме допълнителни притеснения.”
Бащата – Запрян, който е главният „виновник” за медалите на Ели
PS – 1: През януари Елена беше на лагер с една селекция на националния отбор юноши и девойки младша възраст по програма на италианската федерация наречена „Таланти 2020 г.” – редом с най-силните девойки от набор 1999/2000 и юноши 1997-1998. Тимовете се подготвят за Комен и EIOF, но в същото време главният критерии за селекцията е подбраните да бъдат между първите двама на държавното първенство. Така че със сигурност някой от виканите на лагера няма да участвуват на гореизброените първенства.
PS – 2: Експериментът на Първи български плувен сайт, списание „Плуване & Водна топка” и Асоциацията на българските плувци продължава. Така или иначе в редакцията има достатъчно информация, за да бъде направен обширен материал в летния брой на списанието.