На 31 юли Юлиян Русев – един от великаните и знамената на българското плуване, избран за №1 на първия век, щеше да навърши 70 години. Три дни по-рано (28 юли) отбелязахме 45 години от нелепата му и загадъчна смърт, само броени дни преди да се дипломира като медик.
Еталон в бътерфлая и съчетаното, Русев е в скромния ни състав при дебютното за плуването ни участие олимпийските игри – в Мексико’68. Към десетките му национални рекорди и титли, добави и световно злато по водно спасяване.
BGswim.com връща лентата на историята, припомняйки разказа на друг великан – Красимир Енчев, написал го за сайта през 2008 г.
Не мога да си спомня съвсем точно, но трябва да е било някъде 1970-71 г. Юлиян Русев (Бамбука) се беше отказал от плуването след олимпиадата в Мексико през 1968 г. за жалост твърде рано за големия му талант, но по онова време беше така. Плувците на 20-22 г. се смятаха вече за стари, а жените, които всъщност бяха момичета, приключваха с плуването по на 17-18 г. Сравнявайки американката Дара Торес, която на над 40 години стана олимпийска вицешампионка, изглежда, че по наше време сме привършвали с кариерата си едва ли не в средата на нашите възможности.
Така беше с Бамбука, а и с голямата българска плувкиня Мария Николова (Марчето). Всъщност го наричахме Бамбука поради удивителната му физическа сила. Юлиян следваше медицина във варненския Медицински институт и се беше отдал както на следването, така и на „сладкия живот” след спорта. Той обичаше компаниите, приятелите и жените. Беше бохем и красавец. Винаги бе център на компанията и винаги бе във весело настроение.
Виждах го често след тренировка
в бившия ресторант „Варна”
прибирайки се вкъщи. Това му беше любимият му, а по време на комунизма във Варна нямаше много заведения – „Севастопол”, „Казиното”, „Евксиноград”, „Димят”, „Варна” и някои други по-незначителни кръчми.
По онова време басейнът във Варна гъмжеше от деца, които плуваха, играеха водна топка, тренираха скокове във вода, имаше и състезатели и любители по подводно плуване, модерен петобой, гребане и т.н. Идваха и политици, милиционери, партийни деятели и въобще хора, които обичаха спорта. Те идваха за да гледат как тренираме, или просто на лафче. Изобщо варненският басейн кипеше от живот.
Юлиян Русев (на преден план) с Жанент Славчева, Васил Добрев и Васил Станкович (горния вляво), от чийто архив е взета снимката и Михаил Мирчев-Меша (крайният вляво)
Юлиян идваше от време на време предимно вечер, за да изплува по някой и друг метър, да поиграе водна топка, гоненка във водата, или просто да се види с някой приятел. Едва ли днес младите знаят какво удоволствие беше да играем гоненка в басейна. Едни от най-добрите бяха Юлиян и Тони Стателов. Те бяха и най-големи. Във Варна
гоненка се играеше
почти всяка вечер
В онези години нашият басейн нямаше филтър, а и до ден днешен водата в него е минерална. Тя позеленяваше от слънцето много бързо (плувахме целогодишно на открит басейн) и ставаше прекрасна за гоненка в дълбоката част на басейна, където и да ти бръкне някой в очите няма да го видиш. Играеше се на порция кебапчета, или баклави, тулумбички и други изкушения в сладкарница „Дръзки”. За тази сладкарница ни даваха купони за да се храним.
В една такава лятна вечер, няма да го забравя никога, Юлиян се появи и се включи в гоненката. Същата вечер той съвсем случайно научи, че в края на седмицата ще има републиканско първенство по плуване във Врана. Припомням, че вече беше прекратил активната си спортна кариера от няколко години. Не щеш ли реши да се хване
на бас с Тони Стателов
че ако в края на седмицата Тони спечели 100 м св. стил, Юлиян без да тренира просто ще скочи и ще му бие времето. Никой от нас не можеше да повярва, че това е възможно. Юлиян обичаше тръпката и предизвикателствата и като всички големи личности живееше на ръба на живота и не се отказваше от удоволствията без да се съобразява много и да мисли за здраве и тем подобни неща. Както казват в Германия където живея сега той винаги се намираше в „най-лявата лента и винаги изпреварва”.
Дойде републиканското и Тони Стателов спечели стотака, струва ми се срещу Людмил Стоев (Есперансата) с постижение от около 58.7 сек. Юлиян не се появи по време на самата дисциплина. Като днес си спомням как изведнъж в края на състезателния ден изведнъж изникна Бамбука с дънки и бяла риза с къси ръкави. На лицето му грееше типичната му иронична усмивка, която неотменно го съпътстваше.
Мисля, че журналистът Стефан Вапцаров го избъзика и го попита ще може ли да бие времето на Тони Стателов, като шампион на НРБ на 100 м св. стил Юлиян се хвана на бас на 10 лева (много пари тогава), че ще го стори. Събу дънките, свали ризата, сложи си банските. След това си тегли един душ и дори без загрявка скочи да плува и то в първи коридор. Юлиян плува като звяр и завърши за 58,2 сек. Спечели баса. После обаче едва дишаше половин час.
Това беше Юлиян. Трибуните бяха още пълни със зрители, за разлика от днес, и всички станаха на крака да му ръкопляскат. Плувецът се усмихна, облече се и отиде да празнува както винаги в ресторант „Варна”.
Лека му пръст! Никога няма да го забравя. Беше изключителен човек и спортист.
* Красимир Енчев е неизменен титуляр в националния отборза дългия кроул в продължение на 12 г. Има 17 национални рекорда, поправки на националните рекорда, 14 републикански и 5 балкански титли. Участник на I световно първенство в Белград’73 г. От години е треньор в Германия. За ветерани е неколкократен световен шампион, подготвя се за планетарен рекорд на 50 м св. стил (66-69 г.).
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.