Гагам е уред за улов на миди. Коренът на думата гагам идва от гага – човка, кука, извивка, издатина, нещо което излиза напред и спомага за улова.
В рибарския жаргон, гага се нарича издадената част на предното подостримо, на което се връзва въжето за пристана, кея.
Историята и датировката на гагама се губи в историята. Но е факт, че той се е използвал масово и редовно от риболовците по нашето крайбрежие.
Един от най-старите спомени, които са ми известни са на Стати Михайлов. Той разказва как през четиридесете години на миналия век на лодката на неговият дядо, капитан Хрисостомос, винаги е имало гагам.
Този модел от снимката по-долу е снет именно от този, който се е намирал на въпросната лодка. Изработен през 1975 и за 40 години е нахранил и събрал за веселби и морски истории… безброй хора.
Гагама се използва както лятно, така и зимно време – чрез поставяне на удължение – прът.
Той трябва да е удобен и безопасен. Макар, че съм виждал много модели на които горната част е кръг през който се промушва ръката, лично аз избягвам да ги ползвам, защото когато се закачи здраво, изваждането на ръката става с препятствие. А и старият и изпитан във времето модел е именно – полукръг.
Лятото често се използва на места с дълбочина над човешки ръст (на гмуркане) и е добре мрежата на торбата да е не по-дълга от 30 сантиметра. За да не тежи при изплуване.
Зимния вариант се използва, като се поставя удължение (прът) за да се избегне влизането в студените води и за по-лесно вадене. В горната си част, там където е опората на предмишницата има отвор. Има отвор и на кръга на който се закрепя мрежата. Именно през тези отвори влизат болтовете, чрез които се закрепя удължението на зимния вариант.
Зъбите в предната част не помагат при използването. Оптималния вариант е гладък и косо подострен за да не закача, а да се плъзга по камъка. Къс и възможно най-лек, здрав. Дебела мрежа с големина на окото – 25 – 30 mm.
Старите рибари казват, че миди се вадят в месеците в които има Р. А това са зимните месеци. В тези „поверия“ има логика. Тогава водата не „цъфти“ и няма туристи – съответно е по-чиста и средата е по-добра. Хубави миди се вадят от места с дълбочина поне два метра от дъното, а за созополските „Маляри“ (сноп обрасъл с водорасли) се носят легенди.
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.