Руският вестник „Спорт-Eкспрес” публикува крайно интересно интервю на Елена Вайцеховская с Генади Алешин. Последният е много голямо име в руското и световното плуване. Има много постове, длъжности и огромен опит. Понастоящем е член на Бюрото на ФИНА (от 1996 г.).
Привеждаме само един фрагмент от интервю с наш коментар за да се схване огромната роля на спортния лобизъм и това колко е важно да имаш родни спортни дипломати на най-високо равнище. Ние, от българските плувни спортове, нямаме нито един представител във ФИНА, а най-лошото е, че не правим никакви опити да имаме. Пълно безхаберие.
Иначе случаят е свързан със синхронното плуване. Олимпиадата в Сидни. Руските треньори по погрешка, когато правят окончателната заявка със състава (тя трябва да се подаде не по-късно от 1 час до началото на състезанието!) подават за участие резервната състезателка, а не титулярката. Невероятно, но факт. Дори руснаците в синхронното плуване бъркат. Това, според Алешин, е крайно неблагоприятно защото резервната синхронистка ще бъде като чуждо тяло, изобщо Русия е аут от борбата за медалите.
Когато руснакът Алешин научава веднага отива при финландската съдийка, която приема заявките. Тя обаче била непреклонна (и с право!) и почукала с пръст по циферблата на часовника си: „Часът до началото на състезанието завърши преди шест минути, господин Алешин!” Какво да се прави? Почти съм сигурен, че ако беше българин щеше да се откаже – ние сме свити и нямаме самочувствие по басейните – виждали сме го десетки пъти със собствените си очи по сините коридори на Европа, Азия и Африка.
На Алешин обаче веднага му прищраква. Отива директно при президента на ФИНА и го моли (Алешин е председател на Жури Д’Апел) незабавно да събере изпълкома. Президентът се съгласява. Руснакът уточнява, че никъде в правилата не се уточнява кой именно момент се счита като начало на състезанието. (Как само се е сетил, вероятно е знаел правилника наизуст, докато сме установявали, че български съдии не знаят елементарни неща, а наизуст да знаят нещата е научна фантастика.) В конкретния случай такива моменти (начало на състезанието) са два – в 16:00 часа (започва официалното представяне на съставите и съдиите) и в 16:15 часа (съдиите чрез изсвирване дават началото на състезанието). Но точно тогава в Сидни първи е трябвало да излезе отбор с демонстрационна програма, а този отбор не е пряк участник в състезанието! Тоест истинският старт започва в 16:22 часа. Алешин казва дословно: „Имаме още две минути да позволим на рускините да си оправят заявката и да не лишим олимпийските игри от едно от най-красивите изпълнения.” Изключително хитро, находчиво и дипломатично изказване. Изпълкомът се съгласява с Алешин, а руснаците трябва да му целуват ръцете.
Дипломацията (как да се държиш, какво, кога и кому да казваш нещо или да не казваш изобщо), действително, е изключително важна. Лично на нас не ни е правило добро впечатление поведението на някои български ръководителки и треньорки по синхронно плуване, които даже са си позволявали понякога да държат не особено учтив тон към главния редактор на най-популярната българска медия за водни спортове. Ясно е, че от това никой не печели, най-малкото ръководителките и треньорките. Не става дума за нещо лично, а за неразбиране на една азбучна истина – спортният ръководител не трябва никога да влиза в явна и публична конфронтация със заинтересованите лица (стейкхолдърите) – клиенти, доставчици на услуги и с медии. Битката е предизвестено загубена.