Плувците при стартиране в стила гръб са поставени в доста деликатна ситуация, защото могат така да се подхлъзнат, че да залепнат като „дроб” на стартовата стена. От това се губи някъде около секунда, секунда и половина – въобще ако не дай Боже ти се случи – отиваш на кино от пет до шест.
Имало обаче и тук номер. Някои се били изхитрявали да се си натриват кожата на ходилата със специални смески, които рязко подобрявали контакта на спортиста със стената и предотвратявали подхлъзването. Това обаче е забранено от правилника. Честно да си признаем за първи път чуваме, като прочетохме за този феномен в няколко специализирани сайта.
Сега се сещаме, че в Цариград на световното през декември миналата година видяхме нещо като дъсчици (стъпенки), които бяха привързани с ленти към стартовото блокче и ги спускаха при старта на гръб. Не обърнахме особено внимание, даже питахме колеги-журналисти, но и те не бяха много наясно.
Щом е забранено задължително трябва да има контрол. Той обаче е труден и щекотлив. Всички знаем как е. Ажиотаж, блъсканица, съдии, състезатели, треньори, публика, стрес. Идва съдия и те кара да си събуеш маратонките и чорапите. Как ще установи, че имаш лепило на ходилата? Ами ако е безцветно? Вероятно трябва изрично да ти пипне ходилото, но ако то лепне и неговата ръка ще залепне. Каква всъщност е смеската – лепило, магнезий, някакъв леплив водоустойчив елемент? Нямаме си и на представа. Контрол обаче действително трябва да има. Не може тарикати да печелят със смеските – вероятно десета, две от секундата, но това никак не е малко в спортното плуване. Изходът е изборен контрол. Идва съдия и проверява един-двама, то се разчува и другите не го правят. Това е добър модел, но ще проработи ли на практика? Не е сигурно.
Поразпитахме няколко български гърбисти за лепилата, които се натривали в ходилата, но никой от тях не беше даже и чувал. Те бяха категорични, че това никой и никъде не го правел в България. Може и така да е.