
Един от великаните на българското плуване Георги Михалев празнува половинвековен юбилей на 16 юли. Бургазлията е еталон в гръбния стил, състезавал се на четири олимпийски полуфинала. Някои от десетките му рекорди и сега стоят неподобрени.
BGswim.com отбелязва рождения ден на Михалев с портрета, щрихиран през 2013-а от главния редактор на медията Василен Димитров в алманаха по повод 100 години Славия – дружеството, в което възпитаникът на Черноморец записа по-голямата част от впечатляващите си постижения.
Елегантният му и неподражаем стил го отличаваше безпогрешно от останалите, дори в претъпкания басейн по време на разгрявка за състезание. Всеки елемент от плуването му на гръб беше като урок за конкурентите. Демонстрация. Младите състезатели по трибуните попиваха всяко движение, мечтаеха да имат неговата ненадмината и до днес техника, да бъдат като него.
По стандартите на спорта си Георги Михалев не бе ръстов – малко под 180 см, за сметка на това изключително гъвкав. При това с нетипично изразена за плувеца, но качествена мускултура. Мощният му гръден кош стърчеше високо над водата, повдигнат от взривните му и гъвкави удари на краката.
Ръцете му загребваха ритмично, главата му заспиваше неподвижно с високо издадено чело над ватерлинията, но контролираше изцяло състезанието. Истинска звезда.
А стартът!? С високата и грациозна дъга, с невъзможната чупка в кръста и последващо светкавична мощна подводна част, Михалев дръпваше поне с метър аванс още преди още да е започнала битката. Старт толкова емблематичен и впечатляващ, че беше избран за официалния плакат на континенталното първенство в София през 1985 г.
Самата снимка е направена по време на една от последните тренировки. Тогава националният отбор изпипва последните детайли от подготовката на басейн „Червено знаме”, а фотографите имат достъп до възпитаниците на Панчо Гюрков. Един от кадрите бил запомнящ се и той станал плакат на „Евро’85”.
Стартът на гръб на Георги Михалев, чийто кадър стана плакат на „Евро’85” е една от най-емблематичните снимка в българското плуване
На него „първото златно момче на българското плуване”, както го обяви от откриващата страница с огромна снимка седмичникът „Старт”, стана шести в Европа (200 м гръб). Извести началото на ерата „Михалев”, продължила повече 10 години.
В седем от тях възпитаникът на бургаското спортно училище „Юрий Гагарин” се състезава за Славия (национал е от 1981 до 1994). Участва два пъти на олимпийски игри, готвеше се за трети. В Сеул’88 е на едно място от влизането в големия финал на 200 м гръб. Остава 13-и. На стотака е 15-и. Заема същата позиция на същата дисциплина и в Барселона през 1992 г., закръглявайки олимпийския си актив на четири полуфинала.
Историческо е първото му място в „Б” финал на 50 м гръб (общо 9-о) на световно първенство в австралийския град Пърт през 1991 г. На шампионата в басейна „Супердоум”, обслужван от 1000 доброволци, плува само още един наш представител – Таня Богомилова. На планетарното първенство в Мадрид през 1986 г. е Михалев е два пъти полуфиналист – 11-и на 100 м гръб и 15-и на 200 м гръб. Той е българският плувец с най-много участия на европейски първенства. При мъжете има общо осем – пет при мъжете (София’85, Страсбург’87, Бон’89, Атина’91 и Шефийлд’93), а при юношите и младежите три (Инсбрук’82, Мюлуз’83 и Люксембург’84).
Повечето от рекордите му останаха неподобрение близо 20 години, чак до ерата на високо технологичните бански костюми.
За спорта го открива Райко Берберов, работил е с Иван Сивак, Димитър Бобев и Веселин Суров, но до първите му големи успехи – европейските титли на 100 м и 200 м гръб от шампионата за юноши в Люксембург през 1984 г. (с рекорди) го извежда Мария Чалъкова. Именно треньорката на ПК Черноморец (Бс) с 35 години трудов стаж край басейна разкрива защо роденият на 16 юли 1968 г. талант се е превърнал в явление за българското плуване.
„Когато поех групата в 6 клас Жоро Михалев се отличаваше от другите. Беше много амбициозен и казано на плувен език отлично „хващаше водата”. Построявах тренировките въз основа на него. Другите тръбваше да го догонват. Когато плуваше серия като 10 по 100 м гръб, последните стотатаци му бяха най-добри. За мен това беше показател, че това момче ще върви напред. Пък и имаше желязна псикика.
На Евро’85 заедно с великия гърбист от СССР Игор Полянски (вляво)
Развивах го във всички стилове с акцент на гърба. Жоро плуваше един час нонстоп за 5 км и 200 метра още като ученик. Стартът му също беше като за учебник. Отработвахме го много, особено подводната част. Имахме почти цяла тренировка само за старта. По принцип сутрин правихме обем и плувахме на дълго след обед специална работа, но аз наблягах много на съчетаното плуване и бътерфлая (на делфина има десетки рекорди в различните възрасти – б. а.). По същия начин работех и с Георги Палазов (четирикратен участник на олимпийски игри и национален рекордьор в бътерфлая). Тренирах го до европейското първенство за юноши в Люксембург през 1984 г., където стана двоен шампион, а негови снимки се появиха и във френската преса.”
Днес Георги Михалев живее многолюдната си фамилия в Норвегия. Женен за Емилия, има три дъщери е един син – Даниела, Марина, Габриела, Боян.
Честит юбилей, шампионе! Бистра и огнена вода!
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.