Турнирът
Над 350 деца от четири балкански държави ще участват в ХІІІ Международен турнир по плуване в памет на легендарния треньор Стефан Попов-Замората. Това състезание е най-голямото в България за деца родени след 1996 година. В надпреварата ще се включват представители на България, Гърция, БЮР Македония и Сърбия. От България ще участват над 300 момичета и момчета от 29 клуба.
Събитието ще се проведе в събота и неделя на плувен комплекс „Спартак” в столицата, а организатори за СК Левски, плувен клуб Левски и БФ Плувни спортове. По програма в събота състезанието започва в 17.10 часа, а в неделя – от 9.00 часа.
Покани за отриването в събота от 17.00 часа са получили министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков, кметът на София Йорданка Фандъкова и други официални лица. От СК Левски обявиха, че през декември възстановяват градското първенство по плуване за ученици. „Басейн Спартак работи, въпреки че не получаваме субсидии от никой. Възстановихме и водната топка в Левски, като започваме да работим с деца”, каза президентът на СК Левски Стоян Хранов.
На турнира ще може да бъде закупен новият брой (зима) на списание "Плуване & Водна топка".
Стефан Попов-Замората
Стефан Попов-Замората бе велик плувен човек. Той не бе голям плувен теоретик, нито учен-изследовател, нито пък имаше особени претенции за себе си, не бе самохвалко, нито суетен. Величието му се състоеше в друго.
Той бе интуитивен треньор с изключителен нюх. Доказателство. Седим в салона на басейн „Спартак”. Бъбрим си с гиганта. Пред нас застава Димитър Петров – Мутата. Шепне ми в ухото: „Иссо (така ми викаше и до днес не знам защо), виждаш ли го тоя? Ще стане велик плувец.” Гледам го аз – момче като всяко друго момче – нито много високо, нито много силно, с нищо не впечатлява, едно такова свито. После обаче Мутата стана един от най-добрите плувци-маратонци в световен мащаб.
Той вършеше работата си както трябва и бе готов дори да търпи страдания. Доказателство. Плуваме с Бранко (малкия му син) на открито през месец март на „Спартак”. Студ – минус 12-13 градуса. Замето стои където сега е будката – и тогава си беше там. Другите треньори се изпокрили, пият чай на топло и му се подиграват – типично по български. Виждам го аз, че се е вкочанил – едвам мери времената. По едно време почна да хрипти. Напълно замръзна. Ние му викаме от водата (беше над трийсет градуса): „Тренер, прибирай се!”. „Не, оставам тук!”.
Той бе изключителен веселяк – усмивката не слизаше от лицето му. Доказателство. Състезания във Враца. Плуваме аз и Бранко Попов 200 м гръб. После ми казват. Тренера викал много яко: „Давай, Бранко! Давай, Бранко!”. Някой му казал: „Заме, имаш още един състезател.” Последвало: „Айдееее, Иванееее…”.
Той разбираше, че плуването е изключителен спорт, бе просмукан от неговото величие и надъхваше младите плувци като никой друг. Доказателство. Питомците му бяха готови да се хвърлят за него в огъня – в буквалния смисъл. Не бе учил психология, не знаеше кои са Уилям Джеймс или Ейбрахъм Маслоу (психолози светила), но имаше невероятна способност на практически психолог. Изключителна способност. Не познаваме друг с такова качество. Могат да му съперничат само Христо Червенков-Мукаши и Антон Митров-бате Тони, но Замората ги удря в земята по надъхване.
Та такъв бе Стефан Попов-Замората. Един от нас. Незабравим…