Един от доайените в треньорската професия на българското плуване Христина Йотова празнува 70-годишен юбилей на 15 ноември. Кики се е реализирала като състезателка, направила е един от европейските ни шампиони. Беше главен треньор на най-титулувания и силен отбор във водните спортове (ЦСКА).
Родената на 15 ноември 1948 година софиянка създаде и собствен клуб, който не просто се появи заради трупането на точки от тотализатора. Дамини-ЛВ само за няколко години се превърна във фактор и влезе в тройката.
По повод 70-годишния юбилей на Христина Йотова пускаме изповедта й от пролетта на 2013 г. пред списание „Плуване & Водна топка“.
– Г-жо, Йотова, как се стигна до идеята да направите собствен клуб?
– По стечение на обстоятелствата. Бях се оттеглила от ЦСКА и плуването. Живях в чужбина – Италия, Швеция. Гледах внучките си. И когато през 2002 г. се завърнах, се оказах без работа и с много свободно време. Живеех в столичния квартал „Надежда” и често обикалях пешком съседния „Обеля”. Видях басейна в 140-о СОУ „Иван Богоров”.
Попитах председателя на клуба, който водеше подготовка Шипка – Явор Блъсков, дали мога да водя групи. Така се завърнах в плуването. През 2004 г. беше сформиран Лято (Връбница) с председател Георги Лазаров, а с моята колежка Катя Личовска вече имахме деца за състезания. През 2007 г. Лазаров обяви, че се оттегля и аз по неволя станах президент на клуба. В екипа вече бяха и Теди Томова, Димитър Шуков, помагаше и бившата националка Янита Рангачева.
Сформира се перспективен отбор за „Златна рибка”, който стана още по-силен с идването на Кристиян Минковски, Жорж Станкович и Добромир Петров през 2008 г. И тогава дойде моментът да направим нов клуб – Дамини-ЛВ.
– Една от големите мистерии в българското плуване е точно какво означава Дамини-ЛВ?
– (Смее се). След като основахме клуба през май 2009 г., започнахме да обсъждаме различните предложения за име. Майтапехме се, че трябва да привлечем повече деца с мотото „Да, мини при нас!”. В крайна сметка решихме да вземем първите две букви от имената на трите ми внучки – Даяна (Да), Мишел (Ми) и Никол (Ни). ЛВ е съкращението на Лято (Връбница), което държахме да го има.
– Четири години по-късно Дамини-ЛВ е на трето място в генералното класиране, а по организация и териториален размах едва ли има аналог у нас…
– Обстоятелствата ни принудиха да се разхвърляме на няколко басейна в София. Освен този в „Обеля”, „Люлин” – 97 СОУ, „Диана”, подготовка водим на „Спартак” (Теодора Пантова), „Вилхем Пик” (Веско Гьрбузанов,Таня Владова) – общо десетина треньора. Професионалната ми философия е да не се меся в работата на треньорите. Предоставила съм им пълна свобода. Треньорът е личност преди всичко.
Той работи по съвест, влагайки много труд в една неблагодарна професия. Самата аз го усетих на времето. Иначе Кристиян Минковски и Добромир Петров са напълно самостоятелни като мои заместниции, така че в случай на проблем клубът да бъде по-гъвкав и да се справя светкавично. Що се отнася до амбициите за клуба, такава никога не ми е липсвала. Така беше и в ЦСКА, който беше непобедим преди да започне хегемонията на Младост’91 (Пд).
В тренировъчния процес, в организацията на участията за състезания и на нашия собствен турнир „Открий себе си”, безценна помощт оказват и големите, шампионите като Мартин Желев, Цанко Цанков, Райчин Антонов, Иван Ангелов. Предаването на опита от големите на малките. Държа на екипността и солидарността в клуба.
– Какъв състезател бяхте?
– Започнах много късно, чак в 7-и клас. Тренирах под ръководството на Христо Червенков-Мукаши на басейна на 22-о училище заедно с Ели Тренева. Моят стил беше брустът, а като състезателка на столичния Спартак станах шампионка. През 1964 г. покрих норма Кандидат майстор на спорта (КМС). Във ВИФ „Георги Димитров” ме приеха през 1966 г. и продължих да тренирам под ръководството на Тотко Рачев, четири години по-късно започнах работа в ДФС Банкя.
Христина Йотова и Добромир Петров като колеги
Бях състезаваш се треньор, помагах с участия в най-гежките дисциплини – 200 м бътерфлай, 400 м съчетано. Вкарах отбора от „Б” група – тогава имаше такъва, в елита. Със съпруга ми обаче бяхме принудени да се престим в село Борово, Русенско.
Станах учителка в техникума в Бяла. Върнах се в София 1975г. Бях назначена към УСШ, Димитровградски район. На басейна в „Красна поляна” работех заедно с Катя Костова и Петър Костов – първия треньор на Таня Богомилова, колеги ми бяха и Ицко Шамли, Йосиф Йосифов. Тогава тренирах предимно с жени – Поли Гюрова, Деси Маркова. В отбора бяха таланти като Любо Богомилов, Драгомир Марков и Стойко Георгиев.
– Да, но репутацията ви е на треньор, който работи с момчета?
– Обичам мъжката работа. Случих и на талантливо поколение, а това в спорта също е важно. А набор 1975 наистина беше силен – Добромир Петров, Димитър Илиев, Веселин Димитров, Николай Христов, Борислав Мирчев, Валери Петров. Бяха в спортна паралелка в 57 СОУ. По това време в българския спорт не се разчиташе само да случим на хубави деца.
Правехме подбор на „Красна поляна”. Тествахме ги за гъвканост, скок от място, на височина – на стадион „Септември” и после в басейна на „Червено знаме”. Във възрастите си моите възпитаници бяха сред най-добрите. Добри , Митко Илиев и Веселин Димитров после се наложиха и при мъжете.
– Точно Добромир Петров е голямата ви гордост, направи го европейски шампион за младежи. Разкажи за триумфа в Лийдс през 1992 г.
– Групата за първенството в Англия бяха наистина талантливи състезатели, в нея бяха и Петър Стойчев, Никола Сакалов, Христо Христов, колегите Огнян Георгиев и Данчо Илчев. Бяхме без лагери и без лекар, аз раздавах витамините и по неволя станах и водач на отбора. И тъй като по това време се провеждаше колоездачна обиколка, улиците бяха затворени.
Та след като заведох плувната група до басейна трябваше да се върна за скачачите. И този път уникалното качество на Добри да реализира на 100 процента вложеното в тренировки чрез пределна концентрация свърши работа. И то само на какъв форум!
Безспорен талант и спринтьор (това беше и причината да не го хабя за 200 м бруст), той не позволяваше да бъде разфокусиран, да му говорят. Имаше и опита от предното европейското първенство в Антверпен, Белгия (там плува слабо – 1:06 мин., но с времето от балканската му титла в Истанбул малко по-късно – 1:05 щеше да си гарантира медал . б. Д. П.). Преди шампионата в Лийдс беше регистрирал първо време в ранглистата на Стария континент 1:04,5, така че се надявахме да стане европйски шампион. (За успеха Петров получава 2 по 5000 лв. тогавашни пари – от БФПС и ЦСКА).
– Защо се оттегли едва на 21 години?
– Поради серия причини. Малко не му достигна да се класира на финала на европейското за мъже във Виена през 1995 г. Не успя да покрие норматив за олимпийските игри в Атланта година по-късно, каквато всъщност беше голямата му цел. Подобри рекордите в спринтовия бруст, които бяха корегирани чак след 12 години от Михаил Александров. Изгуби мотивацията си, пък и базата на „Червено знаме” започна да се руши. Лека полека същото стана и с мен.
– Защо ви казват Кики, няма нищо общо с Христина?
– (Смее се). Може би защото плувах като Жаба Кикерица.
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.