Двама наши читатели, любители на водната топка, ни попитаха знаем ли какво означават показаните три пръста от сръбския ватерполист Филип Филипович в самия край на срещата от европейското първенство по водна топка Сърбия – Хърватия в Нидерландия. Не, не знаехме. Честно казано не бяхме и чували за това.
Първо, внимателно гледахме отново клипове от двубоя. Действително Филип Филипович показва три пръста към сръбските навиячи след като реализира дузпа (петметровка) малко преди финалната сирена (15:12 за Сърбия). Наказателният удар е отсъден защото хърватинът Никша Добуд разбива носа на сърбина и му прави аркада под лявото око.
Второ, казусът с трите пръста се оказа много сложен – притежава политически, исторически, психологически, религиозни и други измерения. Съвсем накратко. Жестът има исторически корени още от 1815 г., като в наши дни е прераснал в общосръбски поздрав. В ново време е популяризиран от известният сръбски политик Вук Драшкович през 1991 г. Поздравът символизира трите съставки (ипостаса) на Светата Троица и начина по който се кръстят православните християни – по един пръст за Бог Отец, Светия Дух и Сина Божи (Иисус Христос). Има и друго значение – по един пръст за трима големи сърби – Свети Сава, Караджордже Петрович и Петър ІІ Петрович – Ниегош.
Трето, оказва се, че най-известните сръбски спортисти поздравяват с трите пръста – Владе Дивац (баскетбол), Новак Джокович (тенис на корт) и др. Баскетболистът Саша Джорджевич през 1995 г. на европейското първенство по баскетбол вдига трите пръста и заявява: „Не искаме никого да провокираме. Само да кажем – това е Сърбия, това сме ние, това съм аз. Това е моята гордост.”
Четвърто, ако вдигнеш обаче три пръста в Хърватия и Босна и Херцеговина жестът се смята за провокация и голяма обида. Там трите пръста еднозначно се считат за сръбски националистически поздрав. В тази връзка Филип Филипович не би трябвало да вдига трите пръста точно в мача срещу Хърватия, по скромното ни мнение. Политиката и спорта не бива да се смесват. Темата е много щекотлива и спираме дотук.
Изниква крайно интересният въпрос – какъв поздрав да имаме ние, българските плувци – да имаме ли изобщо? Той трябва да е общобългарски, политически неутрален, чисто спортен, да символизира българското плувно единство и нашата плувна гордост, и да не се възприема като провокация или обида от никоя друга нация по света. Ако някой читател сметне, че може да напише аргументирана статия по темата нека да пише до редакцията на Първи български плувен сайт.