Тази вечер без капка на съмнение най-интересната дисциплина бе 4х200 м св. стил при мъжете.
Тя бе дяволски интересна поради няколко обстоятелства.
Първо, видя се, че първите три места бяха окупирани от англо-сакси, които имат общи корени, общ език и т.н. – Великобритания (първи), САЩ (втори) и Австралия (трети), като във финалната осмица изобщо липсваше отбор от Азия. Така че залезът на Запада в спортното плуване само е започнал, наблюдава се единствено тенденция – нищо повече засега. Нали всички знаем, особено ние, южните славяни, че залезът на Османската империя е продължил цели 300 години.
Второ, удивлява ме неопитността на треньорския щаб на САЩ. Дейвид Сало не показва качества присъщи на предшествениците му Док Каунсилмън, Марк Шубърт и др. от техния калибър. Как можеш да сложиш на последен пост най-слабият си състезател при положение, че четвърти пост при англичаните плува безподобният Джеймс Гай (на снимката)! Невероятна, детинска грешка…
Трето, изключителната страст във водата и по трибуните. Плуването е велик спорт и ние, всички с вас, сме щастливци. Видяхте ли тъжните небесносини очи на Райън Лохти след финала. Трудно ще ги забравя поне за няколко години. В тях имаше… безнадеждност и вселенска мъка. На трибуните пък от австралийският отбор има един фен, които постоянно държи в ръцете се едно кенгуру с червени боксьорски ръкавици и по време на плуване той се боксира със съотборниците си посредством тази плюшена играчка. Изключителен психологически метод за сваляне на неистовото напрежение. Ще го препоръчвам при консултации.
Четвърто, не мога да повярвам на очите си – британци бият американци на права щафета при мъжете. Обичам научната фантастика, особено Саймък, но такова чудо и той не може да измисли. Този Джеймс Гай изплува четирите дължини кроул за 1:44.74 – невероятно!
Да, отново ще чуем „Боже, пази кралицата!“, а големият брой англофили измежду българските плувци ще ме засипят с мейли и ЛС: „ИЦ, нали ти казахме!“ Не вярвах, признавам си, но се случи.