Разпятие. Фреска от Църквата „Св. Николай” в Прилеп (БЮР Македония) XII-XIII в.
Днес за нас православните християни е най-тъжният ден в годината – Разпети петък. Денят когато преди около 2000 години е разпънат на кръст Синът Божи Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на цялото човечество.
Ужасни са били страданията на Божият Син на Разпети петък (Велики петък): той е съден – без никаква причина; осъден – напълно невинен и роден без грях; бичуван, бит, плют и руган – без да се съпротивлява, не изрекъл една лоша дума; накаран да носи сам тежкия си кръст до местността Голгота, с трънен венец на главата – приема съдбата си без да роптае и без да се противи, за да се изпълнят пророчествата на старозаветните пророци. Не казва нищо, не обвинява никой, само се моли за грешниците на своя Отец: „Татко, прости им, те не знаят какво правят!”. Хората не разпознават Синът Человечески и Го осъждат на кръстна смърт – парадокс над парадоксите, грях над греховете.
Велика, страшна и вечна е символиката на този ден – невинният Агнец бе изтезаван за нашите беззакония и мъчен за хорските грехове като бе принесен в жертва за да се изкупят греховете на всички люде. В този ден умира Божият Син, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. Самият Господ принася в жертва своя възлюбен Син за да измие греховете на света. Велико, чутовно, вселенско събитие с епохално звучене и безсмъртно битие.
На този ден от Страстната седмица постът в Светата българска православна църква е особено строг – нищо не се яде, нищо не се пие (дори вода). В петък ревностните християни не подхващат каквато и да е работа.
Непоносимо тъжен е този ден за всички нас. Иисус Христос умира на кръста, свален от него, оплакан и положен в каменен саркофаг. Като че ли няма никаква надежда – за никого, за никъде, от никъде, мракът обгръща света, злото побеждава, животът на всеки човек става безсмислен, сатаната тържествува, пипалата на скверността достигат до всяка душа…
Чакаме обаче чудото на чудесата – Неговото Възкресение…
