Напусна ни след продължително боледуване в Монреал, където живееше от 1994 г.
Като майстор на дългите плувания, роденият на 31 август 1947 г. във Варна Динев записа купища рекорди. Включително и 6 за „Книгата за рекорди Гинес”. Фиксира стандартите в периода 1983-1985 г. в София, Варна, Полски Тръмбеш..
При всеки подвиг около басейна няма къде да падне игла.
Достатъчно е да бъдат споменати само две плуванията му 100 км съчетано (4-те стила) за 38:31,11 часа през 1984 г. и 54,125 км бътерфлай- най-трудният, техничен и изморителен стил (24 часа през 1985).
В Монреал основа клуб „Приятелите на Добри Динев”.
Приемаше в дома си и помагаше от сърце на всеки наш плувец, участвал в кръг от Световната купа или първенството на планетата през 2005 г. – от Димитър Петров-Мутата, Петър Стойчев, Иванка Моралиева до Цветан Йорданов.
Почивай в Мир, Великане!
Първи български плувен сайт, сп. „Плуване & Водна топка” и Асоциацията на българските плувци изказват съболезнования на близките му!
Добри Динев най добрият човек, когото познавам!
Тъмно, студено…вълните подхвърлят понтонния мост в опита си да стигнат до брега, триумфирайки. Блъскат го, подкопават го. Не искат да го заобикалят, пречи им. В един момент природната стихия печели битката с човешкото изобретение и мостът се къса. В морето падат десетки хора и ужасът започва.
Всичко това се случва през 1977 година в Белослав. Добри тогава е на 30 години и е на брега заедно със семейството си. Колебанието му трае само секунда. Поглежда дъщерите си и без да чува молбите на съпругата си, скача в ледената вода.
Морето гъмжи от хора. Всички са завладени от паника.
Слуша наставленията на Милко Рачев – единствения треньор у нас направил състезатели от световна величина в три спорта – плуване, плувен маратон и водна топка
Голяма част не могат да плуват. Има много деца. Добри започва от тях. Първите, които изважда на брега са момиченце и момченце, които се държат геройски за обърналия се понтон.
Връща се отново и отново,и отново. Спасява 43-ма. Спасява ги от сигурна смърт…..
Питала съм го-помисли ли преди да скочиш?
Видя ли децата си? Чу ли съпругата си? Знаеше ли къде отиваш? Защо го направи?
Той се усмихва и отговаря: „Хората се давеха. Аз бях там, не можех да ги оставя.”
И това е всичко. Това е Добри Динев -най-добрият човек, когото познавам.
Първата ми среща с него бе през 2005-та година. Добри, без изобщо да е чувал за мен идва да ме посрещне на летището в Монреал (за световното първенство по плувни спортове). Полетът е дълъг, изморителен.
За първи път съм в Канада, а дори не знам как се стига от летището до града. Излизам притеснена и виждам една широка усмивка.
Попадам в прегръдките му и чувам: „Добре дошла!”
Почувствах се сигурна, толкова сигурна, че все едно съм при мама. Семейството му -Жаки, Илиана и Маргарита ме чакаха на улицата пред дома им.
Все едно винаги сме се познавали и сме били неразделни.
Чувството е уникално. И до днес, когато тръгна за Канада- знам, там съм си в къщи.
Защото Добри ще ме чака.
И това не е защото съм специална.
Просто той си е такъв. Помогнал е на всеки, които го е потърсил.
Майсторът на ултрадългите
плувания държи 6 рекорда на „Гинес”
Николай Кръстев, „Труд”
Занимава се с ирисова диагностика, както го е правил и у нас. Но скромно премълчава, че през 1978 г. е удостоен с орден „За гражданска заслуга и доблест” – І I степен, когато понтонният мост в Белослав се обръща и той спасява 42-ма души от ледените води.
Не е задължително човек да е бил състезател по плуване, за да е наясно, че бътерфлаят е най-трудният стил.
Неслучайно най-дългата официална дистанция по олимпиади и световни първенства в делфина е 200 м.
Преди това започва да тренира плуване във Варна при Васил Станкович, после и при Бранислав Несторов.
„Това беше една борба първо с мене самия, после и с водата. Примерно на 100 м съчетано плуване във варненския басейн, който днес се казва „Юлиян Русев”, последните 6-7 километра бяха изключително тежки.
Очите ми се възпалиха, потече гной, не виждах почти нищо, плувах като в мъгла. Престоях във водата повече от 38 часа, финиширах вечерта по тъмно. А около басейна нямаше къде са падне игла, толкова много бяха зрителите”, разказва Динев.
Динев е единият от тримата почетни членове на олимпийския отбор на Съветския съюз. Другите са легендарният чешки бегач Емил Затопек и непобедимият унгарски боксьор Ласло Пап.
Като ми направиха изследването за допинг, се оказа, че такава кристална урина не са виждали никога.
И ме направиха почетен член на „Сборная”, което си беше много голяма чест. А съветските спортисти бяха у нас, защото социалистическият блок бойкотира олимпиадата в Лос Анджелис и ги бяха довели на разходка в България. За тях тогава България си бе като Швейцария.”