Интервю с Дамяна Матева

 

 

КРАТКА ВИЗИТКА 
Име: Дамяна Дамянова Матева
Дата на раждане: 24.07.1991 г.
Месторождение: София
Месторабота: Късното шоу на „Денис и приятели” (БНТ)
Хоби: Аз съм от онези хора, които имат щастието, тяхното хоби да е тяхната работа

 

 

 

– Първите ми спомени са свързани с моята първа треньорка – Мария Сестримска, позната на родителите ми. Записването ми специално за този спорт беше с цел каляване, защото много боледувах. Тя беше частна треньорка, групата ни бе само с шест дечица. Оттам пък се случи тя да е позната с човека на когото дължа всичко – Люляна Димитрова. Тя ме направи спортиста, който бях! Започнах плувната си кариера късно. Бях на 10 години и тя продължи сравнително кратко, само седем години. На първото си състезание още при Мария помня, че станах девета на 50 м бруст и бях много щастлива, тогава се запознах с Люля. Не закъсня и нейната покана да се присъединя в отбора й и аз приех. Така на второто си състезание, само шест месеца по-късно, само с шест месеца тренировки аз стъпих там, на ей онова, най-горното стъпало, там където само мечтаех да бъда! Тя превърна мечтата ми в реалност и така започна всичко – тренировки, лагери, състезания, национален отбор, балканиади, международни турнири и т.н. и т.н. След това потренирах за кратко при г-н Емил Стоичков (лека му пръст), хиляди благодарности, както и при Теодора Лазарова от НСА, но там, при Люля остана сърцето ми, там останаха и моите големи постижения.

– На наскоро завършилия ХІІІ Международен турнир по плуване в памет на Стефан Попов – Замората разговарях с Вашата треньорка Люляна Димитрова от ПК „Левски”. Тя не спести суперлативите си за Вас. Сигурно и Вие можете да кажете само хубави слова за нея…

 

 

– Често се задава такъв въпрос – ако си корабокрушенец на необитаем остров коя единствена вещ бихте взели със себе си? Да променим нещата, но да запазим смисъла – ако можете да ни кажете един-единствен най-ярък спомен от хилядите Ви такива относно плуването? Какво никога няма да забравите до края на живота си? 

– Напоследък все по-често си спомням за плувните ми години, но като че ли ми липсваше мотивация за да продължа… Най-ярък спомен не мога да определя, но всички тези лагери с националния отбор, тренировките, мириса на хлор, смешната разлика на очила и шапка през летния сезон, състезанията, адреналина, притеснението все по-често изникват в съзнанието ми и ми се плаче от мъка, че всичко свърши…

– Поддържате ли връзка с бившите си съотборници от ПК „Левски”? А с други български плувци или плувкини? 

– Честно казано не, за съжаление. Но винаги когато отида на някое състезание, като публика, се радвам много да видя познати лица! Разбира се, Facebook свързва всички ни, но някой и друг коментар на стената, няколко неосъществени уговорени срещи, не е същото! Животът ни изстреля в различни посоки, но всичките ми познанства са ми много ценни! Хората, с които поддържам по-често контакт са Жени (Евгения Ангелова) и едно момче от Сърбия, с което се запознах на една балканиада, Чаба Силаджи се казва, много добър плувец.

– В момента българското женско спортно плуване разполага с две ярки звезди – пловдивчанката Нина Рангелова и софиянката Екатерина Аврамова. Следите ли техните постижения и успехи и как ги оценявате?

– Не можете да нямате любим световен плувец или плувкиня. Остава да научим само имената. 

– Ако бъдем откровени има хора, които Ви харесват, но има и такива, които не Ви харесват. Какво бихте казали и на едните и на другите? 

– Какво мога да кажа? Не съществува човек, който да е харесван от всички. Хората трябва да запомнят да не съдят някой, без да го познават и като цяло да не гледат толкова много в чуждата паница. Аз вярвам, че всеки човек се ражда добър, с жажда за живот и готов да обича. Животът обаче не е лек и променя хората, прави ги дребнави, злобни, завистливи и им „насажда” куп други лоши качества. Когато човек е щастлив, той е и добър с околните, за това пожелавам на всички да са щастливи, позитивни, обичани и обичащи.

– В момента работите в сфера много далечна от спортното плуване – шоу-бизнеса. Има ли някакви успоредици и връзки между двете неща? По какво се различават и си приличат плуването и шоу-бизнеса?

 

 

– Искам да съм завършила психология и да се занимавам с това. До тогава се надявам да съм се научила да свиря и на пиано (ха-ха-ха). Искам да съм все така усмихната, да гледам положително на нещата и да продължавам да живея с твърдението, че „всяко зло е за добро”.

– Накрая ще ви помоля за Вашето послание (пожелание) към огромната аудитория на Първи български плувен сайт. 
– Искам да кажа, че това е най-интересното интервю, което съм давала и за мен бе удоволствие и чест да отговарям на Вашите въпроси. Пожелавам да има все повече и повече хора, за които да се пише, все повече успехи на нашите родни плувци и само усмивки, усмивки, усмивки!