Интервю с Христина Мунчева

 

Име:Христина Валентинова Мунчева
Дата на раждане: 25.12.1993 г.

Клуб: ПК „Вихрен” Сандански

Треньор: Николай Вакареев
Училище: Професионална техническа гимназия „Яне Сандански” с профил математика

 

 

 

 

– Бих казала самоподготовка. След като бях в разцвета на силите си преди 1-2 години, подготовка имаше, но не качествена. В това се убедих както аз, така и всички Вие. Не получих подкрепата и нужните средства за усъвършенстването на един млад талант. Имах силите, имах и желанието за по-добри резултати. Загърбих образованието си за голям срок от време, лиших се от много неща заради спорта само и единствено защото се доверих, че и нашата малка страна може да изгради един талант до такова ниво, което и до ден днешен можем да си мечтаем да достигнем. Доверих се и повярвах, че всичко е постижимо – само да имаш куража и силите да го постигнеш. С всяка година ставах все по-зряла и осъзнавах, че всичко това е само една мечта на едно дете, което Българското плуване няма да сбъдне. Знам, че съм способна, но не и тук. Докато има този егоизъм и власт за пари, ние които трябва да бъдем субсидирани и насърчавани, оставаме захвърлени и изгонени. Поради тази причина от години няма един доказал се български плувец и няма и да има. Та така върви моята подготовка за новия състезателен сезон, ако се нарече подготовка това да тренирам сама. Да не говорим за други условия, които трябва да получи състезател на такова ниво. Подготовката я изграждам сама и пак ще докажа пред всички, че бях пренебрегната погрешно от БФПС.

 

– Бях малко сладко хлапе, което както и другите искаше същото каквото има и другарчето му. Та така и почна и моето ходене по басейните. Спомням си как майка ми имаше две визитки в ръката си – едната визитка беше на модна агенция, другата на плувния интернат. И аз както всички дечица казах на майка ми, че всички ходят да плуват трябва и аз (ха-ха). Така и се озовах на басейна.

 

– Вече го казах, аз лично не попаднах на такъв. Още от малка съм медалистка, тези заслуги са изцяло на Валерия Боцева. С нея започнах, а и това бяха най-хубавите ми години. Много приятни спомени, които до ден днешен ще помня. След това на 15-годишна възраст направих своя удар в кариерата си. Със спечелването на сребърния медал на Балканиадата много малко не ми достигна и за подобряването на национален рекорд. Тогава бях извикана в националния отбор и ме поеха те. Накрая тренирах с Николай Вакареев, с който започнах леко по-леко изграждане на това, което бях загърбила, като стил и дисциплина. След толкова време пропиляно ние се сработихме и доказахме, че вниманието ни е било насочено върху това в което ме бива – именно бруста. И така след като не бях достойна за национален състезател тази година ме уведомиха, че съм изключена от това нещо – наречено национален отбор на България. И в момента аз съм треньорът, състезателят и всичко останало, тъй като треньорът ми има за задача да подготви моя съотборник Венцислав Айдарски за предстоящата олимпиада.

– По-скоро отговорност. Отговорността идва от това, че тя изгражда и създава един състезател до там, че той да се чувства Републикански Шампион. Няма плувец, който да не се е окичил с медал. Това говори много за малкия ни град.

– Да, след като бях разпръсната още от малка и до 17-годишна възраст не разбрах, кой стил и коя дисциплина са ми основни, явно овладях всички стилове. От малка се състезавам в дисциплините 50, 100, 200 м бруст и 50 свободен стил, като този кроул ми беше само пълнеж на всяко едно мое състезание. Но след влизането в националния отбор решиха, че трябва да насоча вниманието си към свободния стил, и това доведе до два национални рекорда в дисциплините 50 м и 100 м свободен стил на малък (25 м) и 50 свободен стил на голям басейн (50 м). Бях много щастлива макар че не чувствах, че това е моят основен стил. И в продължение на година-две упорито се мъчех да подобрявам и да ставам все по-добра спринтьорка, но в стил кроул. И тука вече осъзнах, че бях подлъгана и погрешно насочена. Вече беше късно за съсредоточаване върху така загърбения бруст. Обичам да плувам бруст, обичам го още от както бях на първото си състезание и взех медал. В това съм добра, това го умея най-добре.
 

– Сега знаете, че ми предстоят матури, изпити и още много задължения, които са много важни за мен, защото от това зависи бъдещето ми. Ще се насоча в сферата с компютрите, мисля че в момента това е най-актуално. Съсредоточила съм се върху това и сега целта ми е именно тази. А относно плуването карам го по-леко. Видях че смисъла от това да си тук в България и да продължаваш да се развиваш е нищожен. Не съм се отказала, ще се боря на пук на всички и всеки.

– Не искам да давам коментар по тази тема, всички вие го виждате. Не сме чували от доста отдавна българския химн, няма и да го чуем. Това е достатъчно за да си направим равносметка какво правим всяка година. А да го подобрим, едва ли има някакво предложение подходящо, за да изградим такова ниво както е в чужбина.

– Денят ми преминава според настроението ми и зависи от него. Но както всеки един човек аз съм ангажирана през целия ден. Училище, тренировки, задължения. Почти не ми остава време за купонясване и развлечения. Е, когато ми се мързелува го правя, а когато ми се излиза с приятели, излизам. Ежедневието ми не е по-различно от останалите на моята възраст.

 

– Работя в една агенция като модел. Всичко започна от приятелите ми – те ме накараха да пробвам в този бранш. И им благодаря за това, тъй като това много ме разтоварва и разнообразява от така или иначе 11-годишния ми живот в басейна. Обичам да пътувам и това ми доставя удоволствие.

 

– Парите в България за съжаление не отиват в хората, които са ги заслужили, а в чуждия джоб. Но както се казва – не може да изберем държавата, името и родителите си, но светът вече предлага за всекиго по нещо и за всеки влак си има пътници. Бъдещите ми планове са пряко свързани с гр. Пловдив. Там ще уча, там ще продължа с плуването и там ще живея. Имам планове и за САЩ, но това едва когато получа образователна степен бакалавър.

 

– Аз нямах късмета да се развия максимално като плувкиня, но пожелавам на всички вас, читателите на Първи Български Плувен Сайт, да вярвате и да продължавате да се борите за недостижимото и нереалното. Бъдете силни и упорити, колкото и да ви мачкат, устоявайте на мнението си, защото само тези, които се борят имат реални възможности за успехи в този труден и несправедлив живот.