Кратка автобиография
Име: Красимир Иванов Захов
Дата на раждане и месторождение: 02.12.1978 г. град Пазарджик
Плувен клуб: „СПРИНТ”
Професия: Собственик на Плувен клуб „СПРИНТ”, собственик на Sprint Pools Inc.
Професия: Собственик на Плувен клуб „СПРИНТ”, собственик на Sprint Pools Inc.
Хоби: Намиране, прочитане, препрочитане, анализиране и тестване на практика на новите съвременни методи на подготовка на големите плувци на нашето време.
Краси Захов: Абсолютно всичко се опитвам
да планирам предварително до минутата
– Г-н Захов, първо честито за отличното представяне на ЕП по плуване за ветерани в Айндховен (Нидерландия)! Моля, представете за нашите читатели вашите постижения и резултати от ниската земя.
– 100 метра бруст – европейски шампион с време 1:06.01, 200 метра бруст – европейски шампион с време 2:25.99, 50 метра бруст – второ място с резултат 29.91.
– Лично аз знам отлично, че ветеранското плуване по света е доходоносен и атрактивен бизнес, докато в България то се възприема с присмех, дори с подигравки. Защо се получава така?
– Ще започна с малко позитивизъм. За мое голямо удовлетворение не навсякъде е така. Ще дам личен пример. При нас в ПК „СПРИНТ” имаме над 60 плувци, които са над 25 години и плуват 2 и 3 пъти седмично. Да, те са предимно любители, но всеки един от тях си има своята собствена важна цел, която гони и когато я постигне уважението, което виждаш в очите им може и да те разплаче. А сега като разберат, че ПК „СПРИНТ” има и своя европейски шампион направо не ми се мисли как ще смогнем да записваме.
Наистина не мога да повярвам, че през 2013 година доста от плувните клубове не развиват тази ниша.
Относно присмеха и подигравките – те идват предимно от хора, които не са свършили кой знае колко много смислени неща през живота си и единственият вариант, за да се чувстват важни е да очернят всичко хубаво, което се случва около тях.
Какво по-хубаво от това да можеш наред с работата и семейството да можеш да спортуваш 2-3 пъти седмично и да поддържаш един здравословен и балансиран начин на живот. Сега много хора ще кажат обичайното няма време. Всека седмица има 168 часа и ако ти не можеш да отделиш 2-3 часа за спорт просто звучи малко несериозно.
След спортно занимание нивото на допамин (хормона на щастието) се увеличава. Това означава, че стресът изчезва и когато се прибереш вкъщи шанса да направиш всички около теб по-щастливи се увеличава драстично.
– Не може да не сте си говорили в Нидерландия с плувци от други държави. Какво споделят те? Стяга ли ги някъде чепика?
– Ще бъда честен с вас и ще ви кажа направо, че много-много не съм се размотавал по басейна на разговори и седянки. Аз работя по график целогодишно и дните, когато имах стартове не правиха изключение. Абсолютно всичко се опитвам да планирам предварително до минутата .
И все пак ми направи впечатление, че и макар на състезанието да участват клубни отбори, организацията в повечето от отборите бе като за ЕП за мъже и жени. Разпънати шатри с масажни кушетки, треньори които до последно коригират грешки при старт, обръщания, финал.
Помощник-треньори, които записват междинни времена, брой загребвания. Направи ми впечатление изключително образовани състезатели, които знаят как да се хранят.
Питате ме къде ги стяга. Не бих могъл да ви отговора на този въпрос. Тези хора макар и да са приятелски настроени са толкова щастливи и горди с това което правят и уважението, което получават, че сигурно и с 48-часов разпит в полицията няма да признаят, че имат проблеми.
Стана ми малко тъжно, когато след награждаването на 200 м бруст попитах третия в класирането Томас Дужински от Полша за неговото най-добро време за всички времена.
37-годишният плувец ми съобщи съвсем непринудено, че преди 5 години през 2008 г. е реализирал 2.18.00. Много ми се иска при нас да не приключваме на 20-22 години, а и в някои случаи и по-рано.
– Българските плувци са известни с късата си историческа памет. Те не помнят даже Тони Френкева, какво остава за вас. Нека да припомним, особено за по-младите ни читатели, вие как и къде започнахте да плувате и какви успехи постигнахте в „нормалното” плуване?
– За моите постижения бих желал да съобщя на младите плувци на България, че те са направени с много хъс, много страст и огромно желание за победа.
Ще си позволя да цитирам големият треньор Боб Боуман, които в една от своите лекции казва: „Добрият плувец се отличава от посредствения предимно с това какво има там горе (има предвид главата), както и какво има тук вътре (има предвид сърцето).”
Да си дойдем на въпроса. Започнах да плувам в град Сливен в 1-ви клас през 1984, треньорът ми се казва Красимир Гюзелев. Той много своевременно прозря, че средата е лимитирана и в 5-ти клас „пристигнах” в София. От 1989 до 2001 г. (23-годишна възраст) с малки прекъсвания треньор ми бе Лили Кръстева. Доста, доста интересни времена. След това до юни 2004, ако не бъркам, бях под ръководството на Лазар Каменов и два месеца по-късно след като за 5 стотни не можах да покрия норматива за Олимпиадата в Атина спрях с активната състезателна дейност.
Признавам си, че веднъж си преброих медалите – 184 са.
Постижения:
1989: Републикански рекорд за деца 50 бруст 35.5
1995: Полуфинал – 11-то място на европейско първенство с републикански рекорд за юноши 200 бруст 2.25.55
1995: Балкански шампион за юноши 100 бруст 1.06.50
1996: Вицебалкански шампион за мъже 100 бруст 1.06.30
1998: Двоен вицебалкански шампион за мъже 100 бруст 1.05.75 и 200 бруст 2.21.03 (републикански рекорд)
1998: Плувец номер 1 на България
1999: Републикански рекорд 200 бруст 2.17.60 (малък басейн)
2000: Републикански рекорд 200 бруст 2.17.48 (малък басейн)
2000: Участие на европейско и световно първенство, както и на Олимпийските Игри в Sydney
2003: Републикански рекорд 50 бруст 29.57
2003: Плувец номер 2 на България
2004: Републикански рекорд 50 бруст 28.99
2004: Лично постижение на 100 бруст 1.05.07 (на 5 стотни зад норматива за олимпийските игри в Атина)
1995: Полуфинал – 11-то място на европейско първенство с републикански рекорд за юноши 200 бруст 2.25.55
1995: Балкански шампион за юноши 100 бруст 1.06.50
1996: Вицебалкански шампион за мъже 100 бруст 1.06.30
1998: Двоен вицебалкански шампион за мъже 100 бруст 1.05.75 и 200 бруст 2.21.03 (републикански рекорд)
1998: Плувец номер 1 на България
1999: Републикански рекорд 200 бруст 2.17.60 (малък басейн)
2000: Републикански рекорд 200 бруст 2.17.48 (малък басейн)
2000: Участие на европейско и световно първенство, както и на Олимпийските Игри в Sydney
2003: Републикански рекорд 50 бруст 29.57
2003: Плувец номер 2 на България
2004: Републикански рекорд 50 бруст 28.99
2004: Лично постижение на 100 бруст 1.05.07 (на 5 стотни зад норматива за олимпийските игри в Атина)
– Единствената медия, която пише за българското ветеранско плуване е Първи български плувен сайт. Има голям интерес, трябва да призная. Как може да накараме и другите медии да му обърнат някакво внимание?
– За да може един продукт да бъде „продаваем” той трябва първо да бъде атрактивен и след това сериозно рекламиран.
Според мен е необходимо първо клубовете, които не развиват тази ниша да започнат да го правят, а тези които имат ветеранско плуване малко от малко да си подредят графика за занимания, да си поставят някакви символични цели и в една макар и абсолютно приятелска атмосфера ветераните наистина да поспортуват малко. А то апетитът идва с яденето. След това, когато седнат на масата да „разискват как е протекла тренировката” бирата ти се струва по-студена (подчертавам бирата – не бирите) и мезето по-вкусно.
Ще ви дам една идея. Какъв е проблемът управленското тяло на всеки един клуб, който работи с ветерани да избира 3 мъже и 3 жени в края на годината и да ги награждава според техните заслуги, а вашата медия като лидер в информационното плувно пространство да ги публикува със снимки. След това да направите и ваша класация на 10-те най-добри мъже и 10-те жени от цяла България. Всеки малко или много се ласкае, когато попада в някаква класация и започва да говори за това.
Плуването е интелигентен спорт и много бивши плувци сега заемат ръководни постове в развиващи се компании. Сигурен съм, че доста от тях имат малко или много достъп до информационните средства за масова информация. Ако ние самите първо не си помогнем няма никой да се появи и да оправи имиджа въобще на българското плуване.
– Вие сте и спортен мениджър. Управител и треньор сте на ПК „Спринт”. Как вървят нещата там?
– Благодаря ви за въпроса. Колкото и странно да прозвучи Плувен клуб „Спринт” има 20-годишен план за развитие, който е подразделен така 8-4-4-4 години. Особено съм щастлив като собственик на клуба, че към този момент с малко изпреварваме заплануваните цели.
Ще разкрия на читателите на сайта, че ПК „СПРИНТ” работи в София на 5 басейна. Имаме над 150 деца, както и 60 плувци над 25 години. Съвсем закономерно от миналата година поставихме началото и на детско-юношеската си спортно-състезателна школа. До края на тази година планът ни е да имаме 70 плувци „торпеда”, които да се състезават на равни начала с най-добрите софийски отбора. Всяко едно от тези деца си има личен картон, в който два пъти в годината ще мy бъдат измервани и сравнявани над 40 показателя.
Изключително щастлив съм, че моят треньорски екип е съставен от млади момчета жадни за знания и реализация.
Бих желал да отбележа, че през 2014 г. ПК „СПРИНТ” ще направи всичко възможно да организира и за втори път състезанието за деца „Купа Спринт”. Не мога да оставя на страна факта, че при първото провеждане през 2013 г. организацията бе толкова добра, че бяхме поздравени от министъра на спорта, бяхме и отразени от централните спортни новини на bTV.
От тази година благодарение и на нашите партньори от „АРЕНА”, ПК „СПРИНТ” ще започне обучението на деца от приемни семейства на преференциални цени.
– Българското спортно плуване се намира в тежка и системна криза и непрекъснато губи конкурентоспособността си. Как бихме могли да подобрим нещата?
– Да се спечели медал или да се плува на финал на голямо първенство отдавна е сериозен бизнес, в който работят само и единствено професионалисти. Средата, която те са създали, до голяма степен предразполага да работят сравнително спокойно за подобряването на абсолютно всички компоненти, от които е съставено върховото постижение. Който от тях не е подготвен да бъде професионалист в областта, за която отговаря, закономерно средата го отхвърля.
За съжаление в България по мои наблюдения в 95% от клубовете се работи на любителски и на аматьорски начала. И все пак аз наистина вярвам, че това може да се промени.
Колкото по-скоро си купим ноу-хау от тези, които знаят как се правят нещата на всички нива в системата, толкова по-скоро имаме шанс да положим правилната основа за нещо стойностно.
Колкото по-скоро превърнем басейните в „свещени храмове” в които всеки влезнал да изпитва страхопочитание към добрите плувци, треньори и ръководители, толкова по-скоро ще имаме много деца изгарящи от желание да бъдат новите герои в плувния свят.
– Моля, за вашите пожелания към огромната аудитория на Първи български плувен сайт.
– Пожелавам си всеки един от нас „плувните братя” да помечтае, да си постави цел, да начертае план и ако наистина вярва, че ще успее и здраво работи, то тогава синергичният ефект от това мащабно начинание ще е толкова голям, че рано или късно българското плуване ще се върне там където го е оставил големия Панчо Гюрков и неговите „плувни великани”.
