Трансферирано от в. „Седмичен труд”
Психотерапевтът на шампионите и пилотите Светлана Димитрова:
От малко спортуване децата сливат виртуалното с реалното
Фактът, че в България трайни ангажименти със спортистите имат едва дузина психотерапевти е достатъчно красноречив колко подценявана е психологията при изграждането и профилактиката на шампиона. Магистърът от Софийски университет „Св. Климент Охридски” и специализант в немския град Висбаден Светлана Димитрова се бори против тази нагласа, опитвайки се да убеди състезателите, че успехът зависи на 90 процента от случващото се в главите им. Лъчезарната варненка работи с националите в модерния петобой, волейболистите от представителния тим, баскетболисти, но и помага и на пилотите от Българските Военновъздушни сили.
– Г-жо Димитрова, защо българинът подценявана спортната психология?
– Не само на нея, но и на психичното здраве като цяло нашенецът гледа небрежно и отгоре. През последните десетина години обаче се повиши културата в тази насока и все повече хора започнаха да търсят специалисти. В областта на спорта за съжаление сме една шепа психолози и психотерапевти, но колкото и трудно да се престрашават все повече състезатели осъзнават, че реализацията им на 90 на сто зависи от случващото се в главата им.
Спортистите ни намират най-вече в интернет, по съвети на друг пациент – от уста на уста. Често самите треньори настояват възпитаниците им да посещават сеансите. Понякога те бъркат правомощията си. Смятат, че могат да ни бъдат колеги и да изземат нашите функция. А това е не само погрешно, но и вредно. Неправилната и непрофесионална преценка на ситуацията вреди на състезателите. Не са редки и случаите, когато наставниците пренасят своите проблеми на околните.
– Не само на нея, но и на психичното здраве като цяло нашенецът гледа небрежно и отгоре. През последните десетина години обаче се повиши културата в тази насока и все повече хора започнаха да търсят специалисти. В областта на спорта за съжаление сме една шепа психолози и психотерапевти, но колкото и трудно да се престрашават все повече състезатели осъзнават, че реализацията им на 90 на сто зависи от случващото се в главата им.
Спортистите ни намират най-вече в интернет, по съвети на друг пациент – от уста на уста. Често самите треньори настояват възпитаниците им да посещават сеансите. Понякога те бъркат правомощията си. Смятат, че могат да ни бъдат колеги и да изземат нашите функция. А това е не само погрешно, но и вредно. Неправилната и непрофесионална преценка на ситуацията вреди на състезателите. Не са редки и случаите, когато наставниците пренасят своите проблеми на околните.
– Представителите на спортове като стрелбата и шахматът, изискващи пределна концентрация и психическа устойчивост под високо напрежение, ли се престрашават най-често да стъпят в кабинета ви?
– Естествено е, че където има мислене, концентрация, самоконтрол трябва по-усърдна и продължителна работа. Самите състезатели го осъзнават и не гледат на сеансите като на проблем, а като решение и актив за постигането на целите си. В нито един спорт обаче не трябва да бъде подценявана ролята на психиката. Разбира се, естеството на някои от тях са по-голямо предизвикателство за мен като професионалист. Такъв например е модерният петобой, чийто национален отбор консултирам. Изключително труден, сложен и интересен спорт е. Съчетава 5 дисциплини
(плуване, бягане, стрелба, фехтовка и езда), към които по мнението на някои подходите от гледна точка на психологията са взаимноизключващи. Умората от тренировките в леката атлетика „отшумява” при стрелбата, защото състезателят разтоварва, концентрирайки се върху мишената. След като се „обремени” достатъчно той може да се натовари с 4-часови занимания по фехтовка, а накрая да направи анализ на свършеното докато плува километри в басейна.Дълготрайната работа в психологически план постепенно научава състезателя на самоконтрол. Дисциплинира го как да се изключва в напечени ситуации, как да си спестява прегарянето и пренавиването преди старта. Как да намери физическия си баланс, за да съхрани силите си за най-важните битки. На това започнах да уча от началото на миналия сезон най-добрия петобоец у нас Благой Димитров. И той направи най-успешния си сезон. (21-годишният състезател на „Славия”, стана 12-и на европейското първенство в София, записа два финала на първенството на планетата в Рим и за Световната купа и за малко не се класира за олимпийските игри в Лондон – б. а.).
– Може ли да се манипулира човешкият ум с цел да се използва неразработения му потенциал и полета за нечовешки рекорди? Един вид психологически допинг.
– Тази теория е за любителите на конспирациите. Изключено е да се говори за психодопинг още повече. Просто психолозите трябва да работят с талантите още от деца. Когато от рано системно им се внушава да не изпитват страх от съперника, състезанието, натоварването и болката, те с времето ще добият желязно самочувствие. Няма да се стъписват от препълнените трибуни, а ще се вдъхновяват от рева на зрителите. Ще опознаят своя темперамент и ще са наясно с това що е самоконтрол.
– Водещи психолози не спират да повтарят, че победителите виждат това, което искат да им се случи. Губещите съзират страха от провала. Това ли е разликата, даваща предимство на шампиона пред също така подготвения му противник?
– Водещи психолози не спират да повтарят, че победителите виждат това, което искат да им се случи. Губещите съзират страха от провала. Това ли е разликата, даваща предимство на шампиона пред също така подготвения му противник?
– Да, битките се печелят или губят още преди старта. Не толкова поради липса на достатъчна подготовка, лоша тренировъчна – естествено говоря за сблъсъци между елитни спортисти, а заради лошата психическа подготовка на атлета. И точно тук идват на помощ автогенните упражнения и тези за визуализация на ситуацията, широко практикувани от американските и руските спортисти. В продължение на дълъг период от време състезателят се научава да си представя ситуации от състезанието, позицията си като догонващ или пък получаващ криза и как да се справя, така че когато го сполети такъв момент в реалността да се справи.
– Груповата терапия е един от инструментите на психотерапевта. Прилага ли се тя при спортистите, имайки предвид, че в повечето случаи състезателите не са пациенти с проблеми, а клиенти, търсещи начин да подобрят постиженията или да излязат от застой?
– Разбира се, най-вече когато има междуличностни конфликти в отбора между 4-5-има играчи и те се отразява върху представянето и настроението в тима. Без да споменавам имена ще разкрия, че работих с момчетата от националния отбор по волейбол, когато избухна серията от скандали преди олимпийските игри в Лондон (заради искането за оставката на шефа на федерацията Данчо Лазаров, изгонването на треньора Радостин Стойчев, напускането на солидарните с него звезди Матей Казийски и Андрей Жеков). От другите колективни спортове работя и с баскетболисти.
– Проблемът с тежката загуба ли е най-голямото предизвикателство за спортния психолог?
– Би могло да се каже. Това важи най-вече за бойните спортове, при които загубата се регистрира чрез физическото надмощие и ударите на противника, често пъти застрашаващи здравето и деморализиращи. Особено тежко е за мъжете, защото те идентифицират спорта със себе си, а оттам неуспеха като провал в живота. Така, че важното е загубата да бъде приемана като урок – поука, че понякога провалите са по-ценни от успехите. Те учат спортиста как да се справя с критични ситуации. Не успее ли, може да изгуби самоконтрол, да потъне и да изгуби себе си.
– Би могло да се каже. Това важи най-вече за бойните спортове, при които загубата се регистрира чрез физическото надмощие и ударите на противника, често пъти застрашаващи здравето и деморализиращи. Особено тежко е за мъжете, защото те идентифицират спорта със себе си, а оттам неуспеха като провал в живота. Така, че важното е загубата да бъде приемана като урок – поука, че понякога провалите са по-ценни от успехите. Те учат спортиста как да се справя с критични ситуации. Не успее ли, може да изгуби самоконтрол, да потъне и да изгуби себе си.
– А спипаните с допинг спортисти ли са най-трудните пациенти?
– Трудно се работи с такива спортисти. Рядко се справят. От една страна, те са зависими от стимулантите, с които е постигнали успехите, но пък не могат да ги използват. От друга страна, те са загубили доверието на екипа, обществото и тези, които обезпечават подготовката му.
– Трудно се работи с такива спортисти. Рядко се справят. От една страна, те са зависими от стимулантите, с които е постигнали успехите, но пък не могат да ги използват. От друга страна, те са загубили доверието на екипа, обществото и тези, които обезпечават подготовката му.
– Треньорите все повече роптаят срещу засилващата се тенденция в неадекватността и невъзприемчивостта на децата към спортните упражнения. По тревожното било, че от стоенето с часове пред компютъра сливали виртуалния с реалния свят…
– Модерното семейство все повече е заангажирано и при загуба на контакта с родителите децата се оттеглят в своето поле на фантазията. В нея обаче малчуганите губят изцяло съзнанието си къде физически стоят в пространството и съответно как да реагират. Та границата между реалното и фантазията минава през филтъра на обратната връзка с родителя. И ако не са поставени основите в семейството да има някаква физическа култура във всякакъв аспект – от начин на хранене, какъвто и да е вид активност, тогава децата стават рисков фактор в поведението си. Единственият начин е да бъдат положени основите на възпитанието в семейството. Оттам нататък всички социални среди навън – училище, контактите с приятелите, съотборниците дооформят личността.