История на спортното плуване в град Русе

 

Първи български плувен сайт предлага на своите читатели крайно интересната статия на бившата елитна плувкиня Велина Николаева Ханджиева (23 години) за историята и настоящето на спортното плуване в Русе. Този велик български град, символ на висока култура и неподправено родолюбие, винаги е разполагал с прекрасни плувци, треньори и деятели. След като човек се запознае със славната история на русенското спортно плуване у него не остава никакво съмнение – където е текло – пак ще тече!       

 

За начало на плувния спорт в Русе се счита 1908 година, когато към Русенското гимнастическо и плавателно дружество „ЮНАК” е основана плувна чета с командир мичман Арнаудов. Занятията включват плуване на къси и дълги разстояния, скокове във вода, равновесие на 15-метрова греда, поставена между две лодки, улавяне на пуснати във водата живи патици и др.

 

През 1912 г. в състезанията на Соколския събор в Прага русенецът Н. Дряновски е шампион по плуване на 100 и 1500 метра.

 

След прекъсване по време на Първата световна война чак през 1922 г. отново се провеждат плувни състезания /между Русе и Варна/ на канала край Варна. Изявяват се Г. Дряновски, Г. Йорданов, И. Гергов, Тр. Горанов, Д. Парашкевов.

 

От 1924 г. започва да се провежда шампионат на България по плуване. През тази и следващите години добри изяви имат плувците А. Джеврев, Л. Ножаров, Ат. Денчев, Ст. Ценев, Ил. Бахнев, Н. Бержаров, Т. Диолев, Малчев, К. Казанджиев и други.

Плуването „възкръсва” през 1950 г., когато треньорите Христо Райнов и С. Миленков създават първите  организирани плувни центрове в дунавския град. Всичко е на любителски начала, но се прави с много ентусиазъм.

 

„Първото градско първенство на Русе по плуване се проведе през 1950 г. и аз още на първото си плувно състезание спечелих първата си победа на 100 м св. стил, като надпреварата бе между два понтона в лимана”, споделя Тодор Керчев-Паная. През 1951 г. Паная става първи на 1500 м на първенство на ЦС на Профсъюзите, а в 1954 г. е трети на републиканско първенство в същата дисциплина. От тогава е „вечният трети”.

 

През 1955 г. плувците се обучават в плаващия дървен басейн с размери 25/12 м в дунавският лиман на пристанището на Русе. Децата се учат да плуват и стилово на „Баничките” при бай Кара /Кара Капитана/ в два плаващи басейни, вработени на стар шлеп с размери 9 на 9 метра, поотделно за мъже и жени.

 

Хронологичното участие на русенските плувци в републикански прояви стартира от 1955 г. с междуградския турнир – Варна, Плевен, Бургас, Русе, Пловдив /републиканско първенство по него време/. На първенство на ЦС на Профсъюзите. Отбор на ЦС на „Динамо” – щафета с участието на Боян Баев и Николай Николов от Русе подобрява републиканския рекорд.

 

До 1956 г. в Русе няма класически спортен басейн. Откритият басейн в Парка  на младежта дава силен тласък на плувният спорт в Русе, където работят треньорите Георги Георгиев и Никола Караджов. А през зимата „се плува” в „басейна” /6х6 м/ на Железничарската баня /на дунавския бряг под днешната католическа църква/. „Вързани през кръста с ластици, се плуваше на място”.

 

Оформят се две силни плувни дружества – „Динамо” и „Торпедо”, които мерят сили с плувни отбори от цяла България. В „Динамо” под ръководство на Георги Георгиев блестят легендата на русенските „сини” спортове Боян Баев, Стефан Станчев, Тодор Керчев, Георги Тонев, Петър Сарачев, Богомил Митев, Мария Йонкова, Ана Найденова, Клара Кирхен, Красимира Атанасова, Красимира Георгиева, Никола Йорданов-Рибката, Живко Арсов, Любомир Минчев, Христо Христов, Карл Хоф и др. Сред достойните им съперници от „Торпедо” изпъкват имената на Николай Николов, Тодор Дяков, Веселин Коларов и Надежда Пенчева.       .

 

През 1956 г. „Динамо” с треньор Георги Георгиев печели отборно първенство на едноименните клубове в страната проведено в гр. Варна. Шампионка и републиканска рекордьорка на 100 м св. стил е Мария Йонкова. Тодор Керчев-Паная е първи на 1 500 м  св. стил и 400 м съчетано плуване, Александър Цветков-Шано на 100 и 200 м бруст.

 

През 1957 г. завърналият се от военна служба Богомир Митев привлича всички русенски плувци в Окръжния морски клуб-Русе. В националният отбор са включени русенските плувци Боян Баев, Любомир Минчев, Христо Христов и Мария Йонкова.

 

От 1958 г. като треньор започва работа Анка Найденова.

През 1958 г. на първенство на ЦС на ДОСО в гр.Пловдив  Николай Николов заема първо място на 100 м комплексно плуване.

 

1961 г. Николай Николов, който отбива военна служба като моряк, плува за отбора на „Черно море” и заема първо място на 100 м гръб на Градското първенство-Варна.

 

1962 г. Турнир на градовете. Щафетата 4х100 м в състав Любомир Минчев, Стефан Станчев, Христо Христов и Николай  Николов се класира на първо място. Сребърен медалист на 100 м бътерфлай е Любомир Минчев-Сильо.

 

1963 г. Турнир на градовете в Плевен . Първи места заемат щафетата 4х100 м свободен стил – Александър Шпицер, Тодор Филипов, Стефан Станчев, Николай Николов, а индивидуално – Николай Николов на 100 м кроул. Сребърен медалист на 1 500 м св. стил е Тодор Филипов. Смесената щафета 4х100 м – Стефан Станчев, Иван Мушанов, Николай Николов, Александър Шпицер е втора. Отборно русенските плувци заемат първо място.

 

1964 г. Участието си в Зоналното първенство русенци бележат с четири първи места – щафета 4х100 м св. стил – Пано Панов, Христо Христов, Боян Баев и Николай Николов, щафета 4х100 м съчетано – Николай Николов, Иван Мушанов, Боян Баев, Христо Христов , а Николай Николов – на 400 м съчетано и 200 м гръб. Тодор Керчев-Паная е трети на 30 км плувен маратон, проведен на язовир „Александър Стамболийски”.

 

1965 г. В първенството на „Б” група щафетата 4х100 м св. стил в състав Боян Баев, Тодор Филипов, Александър  Шпицер, Николой Николов се класира първа. През тази година се провежда плувната международна среща Русе – Букурещка област. Същата година Тодор Керчев-Паная е втори на 30 км маратон във варненското езеро и покрива норматива  за световното първенство по плувен маратон..

 

Тодор Керчев е трети на световното по плувен маратон в Охридското езеро през 1966 г., а Мария Йонкова е петкратен рекордьор на страната. Изгряващи имена от русенската „синя” плеяда са на Любомир Минчев, Иван, Румен и Сийка Мушанови, но през 1964 г. плувната секция в Русе е закрита поради липса на финансови средства и на необходима закрита плувна  база, а повечето действащи плувци се ориентират към отбора на града по водна топка.

 

 

„Този спорт е възобновен едва през 1986 г.” – разказват треньорите Атанас Тодоров и Стефан Станчев /Шишо/. – Започнахме работа с деца от първи клас в профсъюзната школа към МЗ „Г. Димитров”. Сформирахме отбор от деца под името „Локомотив” и четири години по-късно взехме бронзовите медали отборно. Отлично се представи Тодор Везиров. Той постави рекорди на 50 м бътерфлай и на 200 м съчетано плуване, извоюва и победа на 100 м бруст.”

 

През 1991 г. русенското плуване отново е в криза поради липса на пари и пак изчезва от картата на този спорт в България.

 

Благодарение на Атанас Тодоров, бившият ватерполист Илиян Пенев и на представителя на Комитета за младежта и спорта в Русе Иван Дончев, на 26.01.1994 г. бе регистриран официално Плувния клуб „Боян Баев”. В клуба работят четирима треньори – Атанас Тодоров, Стефан Станчев, Диян Дончев и Хариета Гарабедян.

 

В русенски води плуват /между 1990 и 2000 г./ Денислав Калчев и Петър Стойчев, както и братята Траян и Милен Желеви. Те са свързани донякъде с престижа на русенското плуване, понеже не са създадени като плувци в Русе и са за малко тук. Но световноизвестният Петър Стойчев отчита русенския период в своята кариера. В този период един от членовете на УС на клуба, Илиян Пенев, е и спонсор. Неговата финансова подкрепа дава спокойствие и създава условия за спортни резултати. През 1996 г. мъжкият отбор на плувен клуб„Боян Баев” е републикански шампион, благодарение на Денислав Калчев, Петър Стойчев, Траян и Милен Желеви, Теодор Визиров, Макени Казмирчук, Вадим Татаров, всички те майстори на спорта, призьори от олимпийски, световни, европейски и балкански първенства.  

 

После се появява, неслучайно, Инна Иванова – „златната рибка” на Русе, възпитаничка на Диян Дончев, която постига успехи в групата на девойките и започва да се състезава и сред жените. В клуб „Боян Баев”, преименуван впоследствие в „Ирис” с председател и официален спонсор Богомил Димитров, продължават да работят треньорите Атанас Тодоров, Диян Дончев, Ана Найденова, Добринка Тунева. С Дончев като личен треньор Инна Иванова стига до третото място в щафетата 4 по 200 м за девойки на Балканиадата в Крушевац, Югославия. Пак там, но в индивидуалните стартове Инна е пета на 400 м съчетано плуване. Следващият русенски талант, създаден от треньора Атанас Тодоров е Велина Ханджиева. На Европейското първенство в Глазгоу  (Шотландия) през 2003 г. Велина стана девета. На Балканиадата през същата година тя заема трето място на 200 м бътерфлай, трето място на щафетата 4х200 м св. стил с нов държавен рекорд, както и трето място на щафетата 4х100 м св. стил. През 2005 г. печели плувния маратон в Истанбул (Турция), като освен за своята възраст печели и общо за жени.

 

След 2003 г. клубът за плувни спортове „Ирис” успява да покрие вече всички възрастови групи, и то само с русенски състезатели. От същата година русенският клуб „Ирис” е винаги сред първите шест клуба за Купа България /сбор от резултатите във всички възрастови групи/. Стотици са държавните шампиони и медалисти в отделните дисциплини. Сред най-добрите са Инна Иванова, Ирина Влаева, Велина Ханджиева, Красиана Димитрова и Ивета Димитрова – при жените, Ивайло Янков, Игор Количев-младши,  Томислав Рачев – шампиони и бивши национални състезатели.

 

Не закъсняват и рекордите, поставени от състезателите на КПС „Ирис” Русе – Велина Ханджиева и Севиляй Сали при девойките, Игор Количев – при юношите мл. възраст, щафетата 4х200 м. св. стил при юношите ст. възраст, Кристиян Кръстев, Марк Алекс Евтимов, Кристиян Райчев – национални състезатели, и Николай Яковчев.

 

И разбира се, появява се една от най-големите надежди на русенското, а и на българското плуване Михаел Йорданов. Той чупи един след друг рекорди, класира се винаги на призовите места не само в неговата възраст,а и при мъжете. Сега в него са най-големи надежди  на русенския треньор Атанас Тодоров.

 

 

Години наред всички ние, малки и големи, славим своя дунавски град. Едно е сигурно – това ще продължава, но докога? Проблемът е всеобщ – когато навършим 16-17-18 годишна възраст, ние се отказваме. Защо питам аз – може би защото базата е нищожна в сравнение с новите такива във Варна, Бургас, а дори и в един малък град като Козлодуй, или защото федерацията не обръща достатъчно внимание на малкото, но качествени златни русенски момичета и момчета. Винаги сме се стремяли към почетните места, но с цената на какво – родителите ни и треньорите да ни помагат финансово. Не е ли това работа на държавата да подкрепя по какъвто и да е начин децата да спортуват – да са здрави, жизнени и с афинитет към красивия спорт.

 

С тази история не се опитвам по никакъв начин да упрекна, когото и да е било, а по-скоро да допринеса за желанието и амбицията на младите сега в Русе – да видят те, че сме имали славна и незабравима история, която датира преди повече от век и това да им дава стимул, да правят това, което искат, дори и условията да лиспват. Защото повярвайте ми имало ги е талантите, ще ги има и занапред, просто им трябва лек тласък за да продължат да се борят.