Във втората част от поредицата за пиратите можете да прочетете, както за най-известните от тях, така и за размера на богатството на най-страховитите морски разбойници.
Джак Рекъм „Калико Джак“
Джак Рекъм, известен още като Калико Джак, е прословут пиратски капитан от XVIII век. Прякорът си дължи на пъстрите дрехи от Калико. Прозвището (calicot – фр. груба памучна дреха) е измислен заради панталоните му, които притежава от времето му във военния флот.
Платът на сини и бели райета постепенно придобил цвета на гниещи корабни стени, а самите панталони намирисвали на водорасли, катран, кръв и мръсотия.
Пиратската му кариера е кратка, между 1718 и 1720 г. Известен е най-вече с това, че с него са плавали двете най-известни жени-пирати на онова време – Ан Бони и Мери Рийд. Това за времето си е доста скандално и разбива клишето, че жените не могат да боравят с пистолети и мечове. Както и да се борят за пълноправно членство в пиратския кораб. Независимо от факта, че другите пирати са по-успешни, знамето му е останало като пример за типично пиратско знаме.
Флагът с череп и кръстосани мечове е използван като пиратския флаг във филма Карибски пирати.
Пленен през 1720г. в Ямайка, Ракъм е обесен, намазан с катран и изложен на видно място като предупреждение към останалите на място, сега наричано Кеят на Ракъм.
Едуард Тийч, известен като Черната брада, е английски пират с доста зловеща слава. Действал в Карибско море между 1716 и 1718 г. Първоначално Черната брада работи за друг пират – Бенджамин Хомголд, но малко по-късно вече има свой кораб – „Отмъщението на Кралица Ана“.
Други източници посочват името му като Едуард Дръмонд. Прякорът си дължи на своята огромна черна брада, в която имал навика да вплита запалени фитили по време на бой. Така лицето му се обвива с дим и има по-страховит вид.
Капитан Джонсън, който описва в книгата си подробно живота и смъртта на Тийч, представя външността на този пират така:
„Лицето му от очите надолу било скрито от гъсти черни косми, които покривали и гърдите му. Облеклото му било покрито с петна от напитки и кръв и забодено с игли там, където е било разкъсано. Тялото му било немито и воняло на пот и на смес от ром и барут, която представлявала обичайното му питие. Имал навик да сплита с панделки брадата си на малки плитки, които окачал на ушите си. В боя носел на раменете си нещо като шарф, в чиито клупове от всяка страна пъхал по три пистолета. Преди сражение закрепял под шапката си два горящи фитила, които висели отстрани на лицето му. Очите му по природа гледали диво и жестоко. Цялото му одеяние го превръщало във фигура, която изглеждала ужасна като фурия от пъкъла.“
Този му вид докарал на Тийч не само прякора Черната брада, а и славата му на един от най-дръзките и най-страховитите морски разбойници. Роден в 1680 г.в Бристъл, по време на войната за испанското наследство плавал на английски каперски кораби. Куражът и храбростта в абордажния бой с французите му донесли гръмка слава, но началниците не го повишавали.
Предполага се, че Тийч станал пират в 1716 година. Сигурно е, че известният пиратски капитан Хорнигоулд му възложил в 1716-а командуването на една шалупа, която пленил самият Тийч. От началото още Тийч се отнасял извънредно брутално със своя екипаж.
Държал го постоянно, както и самия себе си, под влиянието на алкохола. Тийч писал за това в дневника си: „Днес ромът се свърши. Нашата компания остана малко трезва. Нехранимайковците започнаха да коват заговор. Говореха много за раздяла. Затова аз зорко се взирах в хоризонта за плячка. Вечерта абордирахме кораб с много алкохол на борда. Всичко пак тръгна добре.“
Почти две години Тийч с шалупата си придружавал Хорнигоулд, докато един ден край Мартиника абордирали голям френски търговски ветроход. Със съгласието на Хорнигоулд Тийч получил командуването на кораб, въоръжен с четиридесет топа, който прекръстили „Отмъщението на кралица Анна“. Това станало в 1718 г. Тогава Тийч се отделил от Хорнигоулд и продължил занаята на своя сметка.
В Лондон той заживял като просяк и английският писател Робърт Луис Стивънсън го обезсмъртил в прочутия си роман „Островът на съкровищата“.
Бартоломю Робъртс „Черния Барт“
Бартоломю Робъртс или Черния Барт е роден в уелското село Каснеуид Бах. Джон Робърт е най-известния пират от уелски произход. Може би силата му идва от факта, че Джон плава от 13-годишен.
Известен е преди всичко като отклонение от традиционния образ на пирата – обличал се винаги извънредно добре, имал изтънчени обноски, бил въздържател, мразел излишното насилие и се отнасял много добре към екипажите на пленените кораби.
Черния Барт карал всички пирати да се закълнат, че ще спазват следните правила:
- При обсъждане на важни дела всеки има право да изкаже мнението си. Всеки има равни права върху плячкосаните пресни провизии и алкохолни напитки и може да ги консумира както намери за добре, освен ако общото благо не изисква да се гласуват ограничения.
- По предварително установен ред всеки трябва да бъде извикан на борда на завладения кораб, за да си вземе нови дрехи извън своя дял от плячката.
- На борда никой не бива да играе на карти или зарове за пари.
- Светилниците и свещите трябва да се угасят в осем часа вечерта. Който след този час иска да пие, трябва да го върши на горната палуба.
- Топовете, пистолетите и сабите трябва да се поддържат чисти и винаги годни за употреба.
- На борда не бива да живее жена или юноша. Ако някой мъж промъкне на борда преоблечена жена, той се наказва със смърт.
- Самоволното напускане на кораба или на определеното място в боя се наказва със смърт или със сваляне на някой пуст остров.
- Забраняват се побоища и скандали на борда. Споровете трябва да се решават на брега с пистолет или сабя.
- Никой не бива да напуска общността, преди всеки един да е спечелил дял от хиляда лири стерлинги.
- Онзи, който по време на битка загуби крак, ръка или бъде осакатен, получава осемстотин долара от общата каса. При по-леки наранявания се заплащат по-малки суми.
- Капитанът и щурманът получават от плячката по два дяла.
- Музикантите могат в неделя да почиват, през останалите шест дни трябва да свирят за развлечение.
Който нарушавал тези правила, особено ако измами общността с над един долар или повече, със злато, сребро или скъпоценни камъни, бивал свалян на някой пуст остров. Черния Барт пленил близо 470 кораба в тригодишната си кариера.
Той плава около Бразилия и Нюфаундленд, Карибите и Африка. Използва няколко знамена през това време. Едно от най-известните е с пясъчен часовник отброяващ времето, което изтича за неговите жертви. Той се превръща в пират през 1719 година и умира три години по-късно. В последния си бой носел кител от ярко червена дамаска, извезан със златни цветя, на шапката червено перо, а на шията златна огърлица с кръст от брилянти. Убит от оръдеен картеч по време на битка с британски военен кораб. Изпълнявайки последното му желание, екипажът изхвърлил тялото му в морето.
Едуард Лоу
Капитан Едуард „Нед“ Лоу, също познат като Едуард Лое, е известен английски пират от началото на XVIII век. Роден около 1690 г. в Лондон, като малък е крадец, живеещ в пълна мизерия.
На 20 години се мести в американския Бостън. Жена му умира по време на раждане през 1719 г. Две години по-късно става пират, извършващ набези по бреговите на Нова Англия и в Карибско море. Никога не наранява жените, намиращи се на превзетия кораб – позволява им да стигнат до пристанището благополучно.
По време на краткия си пиратски живот Лоу пленява стотици кораби, като пали повечето от тях. Въпреки само 3-те години пиратство той се превръща в един от най-известните пирати в света, запомнен с мъченията, на които подлага жертвите си, преди да ги убие. Сър Артър Конан Дойл го описва като „свиреп и безразсъден, човек с удивителна жестокост“. От Ню Йорк Таймс го наричат „мъчител“, методите за мъчение на който би имали пълното доверие на испанските инквизитори. Смъртта на Лоу, която е най-вероятно през 1724 г., е предмет на множество спекулации.
Описан е като „неграмотен, със свадлива натура, винаги готов да мами, тичащ диво по улиците на местната енория“. Като младеж е джебчия и комарджия, играещ хазартни игри със слугите на Долната камара на парламента.
Изглежда повечето членове на семейството му са крадци. Като малък брат му краде шапките и перуките на минувачите. По-късно същият бива обвинен в други криминални деяния и бива обесен в Тайбърн за кражби.
Томас Тю
Томас Тю е пират живял през XVII век. Известен още като Пиратът на Роунд айлънд. Роден в Англия, емигрира в колониите с родителите си, като дете. Премества се на Бермуда през 1692 г. и накрая се установява на остров Мадагаскар в Индийския океан, популярно средище на пиратите от онова време.
Командир е на кораба „Амити“. Томас тю прави първия си голям удар, като залавя голям кораб в Червено море, пътуващ от Индия до Османската империя. Коръбът е превозвал злато и сребро на стойност 100 000 лири. „Пиратът от Роуд Айлънд“ е бил не само един от най-богатите пирати в историята, но и един от най-влиятелните.
Томас Тю вероятно е известен най-вече с това, че е един от първите пирати, които плават на така наречената „пиратска обиколка,“ което е популярен маршрут за пиратски кораби, простиращ се от Северния Атлантик до Мадагаскар. През декември 1692 г., докато действа като капер в Бермуда, Тю успява да си осигури 70-тонен кораб с осем оръдия и екипаж от 46 души.
Хората, които стояли зад него, в това число и управляващите в Бермуда, смятали, че Тю ще използва кораба, за да защитата френските владения в Гамбия, Западна Африка. Малко след като отплува обаче, Тю уведомява екипажа си, че няма намерение да плава към Гамбия. Вместо това искал да използва кораба за пиратство.
Екипажът подкрепя неговото решение и всички стават пирати. В края на 1693 г. Тю успява да превземат огромен кораб от Индия с гарнизон от 300 войници. Изненадващо, екипажът на индийският кораб се предава лесно и Тю не дава никакви жертви. От този кораб Тю и неговият екипаж плячкосват 45 тона злато и сребро, както и малко състояние под формата на слонова кост, подправки, бижута и коприна. Тю лично задържа 3.5 тона от плячкосаното злато и сребро.
През септември 1695 г. Томас Тю обединява сили с други големи пиратски кораби в преследването на конвой от 25 кораба, принадлежащ на Могулската империя в Червено море. Обединените пиратски сили успяват да превземат най-малко един от тези кораби, но Тю загива в битката. Смята се, че бил уцелен с изстрел от оръдие. По подобие на Белами, кариерата на Тю като пират е била доходоносна и много кратка. Тю е бил пират в продължение само на три години.
Стей Боне „Пиратът джентълмен“
Стей Боне често е наричан „пиратът джентълмен“. Един богат плантатор от Барбадос, част от заможно английско семейство. Боне решава да стане пират, защото бракът му се разпада. Така той прави най-логичното нещо, през 1717 година си купува кораб и го нарича „Отмъщението“. Единственият му проблем е, че не знае нощо за плаването! Но много скоро попада на не кой да е а на Черната брада. Той бързо го въвежда в навигацията.
Заловен през 1718 година е помилван от губернатора на Северна Каролина. Въпреки това, Боне продължава да бъде изкушаван от пиратския живот. Той сменя името си на „Капитан Тома“ и отново се връща в морето. Втори път бива заловен, но този път не получава ново помилване. На 10 декември 1718 година Боне в обесен.
От завзетите трофеи Ингленд си избрал три кораба — един по-голям и по-мощно въоръжен и два по-малки и бързоходни — и прехвърлил на тях свои хора, та да може още по-успешно да ловува. След като дълго време кръстосвал край африканския бряг, ескадрата на Ингленд се прехвърлила за малко пак в Карибско море и оттам продължила към бразилския бряг.
Станал един от най-прочутите морски разбойници в този край и плячкосал много ценни товари, докато го надушила португалска военна ескадра. В сражението Ингленд загубил двата кораба, а сам той успял да се изплъзне. Изкърпил ветрохода си, преименувал го на „Виктория“, прекосил океана, отбил се за кратко в Мадагаскар и застанал да дебне пред западния бряг на Индия около Гоа и Бомбай. Пиратите нападали множество индийски кораби, но всички с твърде мършава плячка.
На края абордирали един европейски богато натоварен голям ветроход, който взели на служба под „Веселия Роджър“. Двата кораба отплавали дружно за Мадагаскар да попълнят запасите си от вода и провизии. При тръгването си оттам пиратите съзрели два английски и един индийски кораб.
При вида на черния флаг индиецът и единият англичанин духнали, вторият английски кораб „Касандра“ приел боя. Мекра, капитанът на тази нещастна „Касандра“, съставил после подробен отчет до Остиндийската компания за това събитие, станало на 16 ноември 1720 г. Над три часа траял топовният дуел, в който остиндийският ветроход дал 12 убити и 20 ранени. За загубите на пиратите отчетът не споменава нищо. Преди Ингленд да абордира „Касандра“, капитан Мекра и другите останали живи се прехвърли в лодките и потърсили спасение на сушата. Малко неразбираемо, а също и непроницаемо изглежда обстоятелството, че след битката пиратите потърсили контакт с Мекра — или пък Мекра с пиратите. Срещу обещание, скрепено с честна дума, капитан Мекра отишъл на борда при Ингленд и се спазарил за участта на своя кораб. Пиратите пак задържали „Касандра“ като трофей, но Ингленд отстъпил на Мекра като обезщетение силно пострадалия втори пиратски кораб, бившия холандец „Фонтейн“, и за прибавка още 129 бали платно от товара на „Касандра“. Това благосклонно поведение на Ингленд спрямо Мекра било съвсем необичайно и възмутило хората му. Те не докоснали Мекра, макар че неколцина изпитвали твърде голямо желание да го сторят, но свикали събрание и свалили Ингленд като капитан. С още трима негови довереници го оставили на остров Мавриций. Малко по-късно Ингленд пристигнал в Мадагаскар, за понататъшната му съдба не се знае нищо.
Хенри Морган
Хенри Морган (1635 – 1688) изработва първия пиратски кодекс и става нещо като „баща на пиратската демокрация“. Пак от него тръгва и образът на пирата като добър пияч. През 1671 г. с 36 кораба и екипаж от 1 200 моряци Морган превзема Панама, по онова време един от най-богатите градове в света. По-късно го пленяват в Ямайка и го връщат в Англия. Там пиратът не само е помилван, но дори е назначен за вицегубернатор на Ямайка. Така Морган триумфално се завръща на Карибските острови, където се отдава на слабостта си към рома. В историята Морган влиза с кодекса си, според който екипажът има право на глас при избирането на капитан и при разпределението на плячката. Моргановите закони предвиждали и застраховка при наранявания. При загуба на дясната ръка обезщетението възлизало на 600 пиастъра, а при загуба на лявата – на 500.
Състояние на пиратите в долари
- Самюел Белами: 129 млн.
- Сър Франсис Дрейк – 123.6 млн.
- Томас Тю – 111 млн.
- Джон Боуен – 40 млн.
- Бартоломю Робъртс – 32 млн.
- Жан Флюри – 31,6 млн.
- Томас Уайт – 16 млн.
- Джон Хелси – 13 млн.
- Хари Морган – 12,9 млн.
- Тийч Черната брада – 12,5 млн.
- Сам Бърджис – 9,5 млн.
- Едуард Ингланд – 8,1 млн.
- Франсоа льо Клерк – 7,5 млн.
- Хауел Дейвис – 4,5 млн.
- Стийт Бонет – 4,4 млн.
- Ричард Уорли – 3,5 млн.
- Чарлз Вейн – 2,3 млн
- Едуард Ф. Лоу – 1,8 млн.
- Фжон Ракъм – 1,5 млн.
- Джеймс Мартел – 1,5 млн.
Прочетете първата част от историята на пиратството ТУК
Очаквайте продължението
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.