Как да стигнем британците? Това е актуалният въпрос след края на олимпийските игри в Рио де Жанейро. Отборът на Обединеното кралство нанесе голямата изненада в Южна Америка. Спортистите от Острова спечелиха общо 67 медала, от които 27 златни, 23 сребърни и 17 бронзови и се наредиха втори в подреждането по отличия, изпреварени единствено от селекцията на САЩ.

В последните две десетилетия британците реализираха огромен скок от дъното. Те записаха най-лошото си представяне в Атланта 1996, когато бяха 36-и, а само след четири години в Сидни вече са десети, позиция, която запазиха и в Пекин 2008, за да стигнат в домашната Олимпиада през 2012 г. до трета позиция. В Рио Team GB пък даде най-добро подреждане от 108 години насам.

Как става това? С пари, с много пари, но и с добра стратегия.

Отчисленията от Националната лотария е основната финансова инжекция на Team GB. Елитният спорт има 5 млн. паунда на година преди Игрите в Атланта през 1996 г. А скокът от 36-о до 10-о място на британците до Сидни 2000 е и увеличение на субсидията с близо 50 млн. паунда. UK Sport, институцията която разпределя финансирането от лотария и данъци, има 54 млн. паунда преди Игрите в Австралия. Подготовката за Лондон 2012 вече е гарнирана с 264 млн. паунда, което осигури и 65 медала за Великобритания. 274.5 млн. паунда са осигурени в подготовката за Рио или 350 млн. паунда за олимпийски и параолимпийски спортове между 2013 и 2017 г.

 

Адам Пийти е не просто просто плувната звезда на Обединеното кралство, а човекът, заради когото децата на Албиона се палят по „синия” спорт
 

UK Sport финансира отделни федерации, конкретни спортисти и треньори според класирането им, обучение на специалисти, организиране на първенства, инвестира в научна дейност и множество изследвания, подпомагащи подготовката на спортистите, изгражда и поддържа спортна база.

В зависимост от спорта един атлет получава между 36 000 паунда и 60 000 паунда субсидия, ако е медалист от голямо първенство. Потенциалните призьори получават между 23 000 и 40 000 паунда. Едно от ярките „деца” на системата е Адам Пийти, който събира пари за тренировките си по плуване и пътуване за състезания с благотворителни събития до преди четири години. През 2012 г. обаче той влезе в схемата на финансиране, заслужи 15 000 паунда, а треньорът му беше включен в елитна треньорска програма. Пийти стана олимпийски шампион в Рио и донесе първи златен медал за страната си от басейна от 28 години насам.

Интересен факт е, че спортисти, които достигнат до ниво, в което печелят повече пари от индивидуалните си участия, отколкото страната може да им осигури, не се ползват от субсидии. Такъв е тенисистът Анди Мъри, който защити олимпийската си титла в Рио. Всички екстри, които страната дава на елитните си спортисти, обаче са на негово разположение – база, лекари и научни центрове, треньори и програми за усъвършенстване на специалистите.

Системата за финансиране е строга и конкретна. В последните четири години увеличение на субсидиите са получили спортовете-отличници. Такива са леката атлетика, боксът и колоезденето. Спортове, които са се провалили в поставения таргет от отличия на Игрите през 2012 г., търпят намаления на субсидиите. Други са напълно отрязани от финансиране. Сред ударите на рестрикциите дори попадат спортове, които се ползват с голяма фенска подкрепа като борба, волейбол и тенис на маса.

„Това е брутален режим, но е толкова суров, защото е много ефективен”, смята д-р Борха Гарсия, главен лектор по Спортен мениджмънт в университет в Логбороу.

UK Sport финансира и четири главни спортни организации, които се грижат за мениджмънта на спорта в отделните част на Кралството – Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. Тези институции, разчитащи и на множество спонсори, се грижат за изграждането на спортната структура извън елита. Те дават възможност за достъп до занимания на всички граждани – от деца до ветерани, организира масови прояви, подпомага училищния спорт и този на клубно ниво, курсовете за треньори също са на почит, важен елемент е и популяризирането на спорта сред британците.

Под тези спортни организации седят т. нар спортни хъбове, които обединяват клубове в различни спортове, ползвайки обща база. На най-ниското, но всъщност най-важно ниво са спортните клубове, които се занимават с най-трудоемката дейност да привлекат спортуващите. Клубовете обикновено имат спонсори, а всеки член плаща задължителна такса – в плуването тя достига и до 800 паунда на месец, а по-достъпните спортове като клубовете за бягане събират по 20 паунда.  

67-те медала на Team GB в 15 спорта от Рио струват средно по 4 096 500 паунда всеки, финансирани от лотарията и хазната през последните 4 г. Не всеки британец приема това като успех, а осъжда стратегията на правителството за разточителство. Анализаторите обаче свалят обвиненията с друго изчисление – средната цена на олимпийска програма излиза на всеки британец по 1.09 паунда на година.

 

"Финансирането заслужава теглото си в злато”, каза изпълнителният директор на UK Sport Лиз Никол. В полза на доброжелателите на системата е и фактът, че вдъхновението на британците от олимпийците си е довело още по време на Игрите през миналия месец до драстично увеличение интереса на желаещите да спортуват.  

Материалът е публикуван и в последния брой на списание "Икономист", който е на пазара от 2 септември. Автор е Яна Касова, bgathletic.com. Оригиналното заглавие е: Да надбягаш британците