Един от любимите автори на BGswim.com – Иво Иванов, празнува рожден ден. Идеален повод да поздравим неподражаемия майстор на перото, живеещ четвърт век в Канзас тематично с един от неговите въздействащи разкази. Посветен е на 12-кратната олимпийска медалистка Дара Торес. Красивата американка печелеше отличия, прехвърлила 40-те. „Как Дара наби времето се завъртя в десетки сайтове, откакто беше публикуван през 2008 г. Нямаше как да не се появи и на хартия – в една от книгите му „Кривата на щастието”. Разказът на Иво Иванов не е загубил въздействието и посланията си.
Не знам точно защо, но не можех просто да лежа на болничното легло. Болката ме смъкна от кревата и ме прати на пода в безплодно търсене на някаква позиция, която поне малко да ме облекчи. В спомените ми съществуват само фрагменти от тази ситуация тъй като бях буквално погълнат от някаква мъгла от агония. Човек прави странни неща, когато се опитва да преговаря с болката: аз се бях свил като премръзнал ембрион в ъгъла на стаята и се опитвах целенасочено да отделя съзнанието си от тялото. Подобни будистки номера обаче въобще не минават наедин уважаващ себе си масивен камък в бъбреците, така че аз продължавах да се гърча отчаяно по линолеума.
Оттогава са минали вече осем години, а аз самият не помня почти нищо от случката. Жена ми обаче до ден-днешен обича да разказва следната история по купони:
„Гледам го Иво как събира праха по земята на спешното отделение, когато в стаята влиза лекар, който да прецени каква доза морфин да му дадат.
– И – попита го докторът, – как би оценил болката в момента?
– Девет!
– Някога изпитвал ли си десет?
Последва много кратка пауза и после между две стенания се чу следният безумен отговор:
-Да, когато дъщеря ми взе, че ми пусна компактдиск на „Бекстрийт бойс“ в колата.
Според жена ми този отговор е бил плод или на делириум, или някакво изкривено желание да търся публика за глупавото чувство за хумор дори в най-неподходящите моменти. Не знам дали ѝ минава през главата мисълта, че има голяма вероятност отговорът ми да е бил напълно сериозен.
Оттогава, слава Богу, не съм имал среща с друг бъбречен камък, но държа да отбележа, че болката е свирепа, неумолима и влудяваща. Има хора на този свят, които са ми крайно несимпатични, но дори и на тях не бих пожелал подобно преживяване. „Представи си тази болка, умножи я по десет, и пак няма да се доближиш до това, което изпитва една жена по време на раждане“, ми каза веднъж приятелката ми Стефани, която е дала на този свят две деца и четири бъбречни камъка.
Всички знаем, че раждането е травматично, рисковано и изключително болезнено преживяване. Хилядолетия след хилядолетия милиарди малки парченца скъпоценен живот пристигат на този свят в кръв и болка. Обичта на майката, казват, е древна, могъща стихия и може би причината е, че тя е завинаги преплетена с нейното страдание. По традиция на този ден пиша статия, която завършва с „Честит Осми март!“. През последните няколко месеца полудявах от нетърпение в очакване на сегашния момент и, честно казано, за малко да го изпреваря и да ви разкажа за Дара Торес още преди да е дошъл Денят на жената.
Нейната история е толкова необикновена и впечатляваща, че трябваше да положа голямо усилие да не я излея върху страниците още миналата есен. Някои я наричат чудо на природата, други вдъхновение, трети не могат да не гледат на нея без подозрение.
Елитното плуване е запазена територия само за най-младите. Естеството на натоварването е такова, че мускулните влакна, обмяната на вещества и дихателнатаверига на практика изискват от най-добрите плувци да бъдат между 15- и 25-годишни. Гари Хол участва на игрите в Монреал на 25-годишна възраст и всички в отбора го наричаха Стареца. Времето определено не е ласкаво към плувците, така че на олимпийските игри в Сидни през 2000 г. много хора гледаха с насмешка на Дара Торес, която се включи в състезанието на преклонната за този спорт 33-годишна възраст. Тя обаче предизвика невиждан фурор, спечелвайки пет медала и унищожавайки по пътя си далеч по-млади съпернички.
Дара прибираше медал след медал, въпреки че беше най-старият представител на този спорт в богатата история на американското олимпийско плуване. Изумлението постепенно прерасна в подозрение, тъй като повечето хора не можеха да си представят как е възможно нещо такова да бъде постигнато без помощта на забранени стимуланти. Единствено тези, които познаваха характера на Торес и безумния ѝ метод на подготовка, никога не са се съмняващ в честността й.
Дара Торес е перфекционистка
и може би затова успя
да стане единственият човек в американското плуване, участвал на четири олимпиади. С деветте си медала американката е една от най- титулуваните спортистки в световния спорт. Системата ѝ на подготовка беше нещо неописуемо и включваше режим и натоварвания, които биха превърнали елитен спартански пехотинец в хленчещо нишесте. Само човек със свръхестествена воля и издръжливост би могъл да устои на инквизиционните тренировки на Торес.
Когато се качи на подиума в Сидни, за да вземе последния си медал, Дара най-после не издържа и се разплака. „Знаех, че това е последното ми състезание, и емоцията на този момент ме победи – спомня си американката. – Бях щастлива, че опровергах скептиците, но изведнъж се почувствах толкова изморена, толкова стара.“
Това беше тогава. Днес, осем години по-късно, 41-годишната Дара Торес ще бъде основен претендент за златото в Пекин! Само преди няколко месеца плувкинята влезе в басейна, за да участва в републиканското първенство на Щатите. Дистанцията бе сто метра свободен стил. Двайсетгодишните ѝ съпернички не можеха да повярват на очите си. Въпреки че не се бе състезавала от седем години, Дара прелетя като моторница през басейна и спечели златото пред изумените погледи на публиката. Това беше 14-ата федерална титла в кариерата й.
Малко по-късно Торес прибра и златото в дистанция 50 метра, при това с нов американски рекорд! Такова нещо не само че не се е случвало в аналите на този спорт, но доскоро специалистите го смятаха за немислимо.
Още по-шокиращ е фактът, че всичко това се случи само месеци след като Дара стана майка за пръв път в живота си. Самото раждане, както вече споменахме, е достатъчно травматично, нобременността, както и периодът на възстановяване след раждане, са процеси с изключително тежки физически и психически последствия. Тялото се променя, хормоните вилнеят хаотично из ендокринната система, а следродилната депресия често отнема и последните сили на майката. Дара, която винаги е била маниак на тема фитнес, започнала да плува отново, за да поддържа тялото си по време на бременността. С учудване обаче забелязала, че се чувства по-лека и бърза в басейна, отколкото преди десет години.
Така, без да се колебае, Торес започва да се подготвя за безпрецедентна пета олимпиада по време на бременността си. В един априлски ден поминалата година Дара направила задължителната си сутрешна тренировка, след това отишла невъзмутимо в болницата, родила дъщеря си Теса и две минути по-късно попитала доктора си дали ще може да започне отново тренировките си незабавно. Само десет дни след раждането Торес вдигала щанги в залата, а две седмици по-късно била отново в басейна!
Дара тренира всеки ден от 7 сутринта до 2,30 следобед. Всяка останала минута от деня прекарва с дъщеря си. Знаейки, че целият свят ще постави под въпрос успехите й, плувкинята изиска сама от УАДА да бъде тествана не като другите спортистки, а колкото се може по-често и произволно. Освен това Торес пожела да ѝ бъде вземана кръв, а не само урина, за да може пробата да бъде подлагана на анализ за хормон на растежа и други труднооткриваеми стимуланти. „Много е важно всички да знаят, че съм чиста – заяви Торес.
– Това, което правя в момента, е плод на страхотен труд, но тъй като изглежда невъзможно, шепотът зад гърба ми и слуховете ще бъдат неизбежни. Затова колкото повече ме тестват, толкова по-добре.“
Времената са такива, че доверието ни в елитните спортисти е абсолютно компрометирано. Не бих се учудил, ако и играчите на табла вече са започнали да пасат анаболни стероиди. На Дара обаче имам доверие, защото знам в детайли уникалния ѝ метод на подготовка.
Тя използва индивидуална тренировъчна програма, която е базирана на популярната в последно време плиометрика. Тази система е изключително сложна, интензивна и дори рискована и разчита на складирането на т.нар. еластична енергия в мускулите.
Благодарение на плиометриката взривната сила може на практика да бъде увеличена въпреки възрастта. Чрез тази система волейболната легенда Карч Кирали успя да се състезава на най-високо ниво до 45-годишна възраст. Проблемът с плиометриката е опасността от скъсвания на връзки, влакна и сухожилия поради нечовешкото натоварване. За да отстрани тази опасност, Торес следва допълнителна програма за гъвкавост.Спазва и мъчителен хранителен режим, в който всяка погълната калория е плод на внимателна калкулация. В диетата ѝ няма място за нито един от синтетичните боклуци, продавани на американския пазар. Всяка хапка храна, погълната от Дара, ѝ се доставя от специална компания за органични продукти във Флорида.
Впечатляващ е екипът от специалисти,
които движат плувкинята в посока Пекин.
Тя разполага с отделен треньор за техника на спринта, главен треньор, двама физиотерапевти, двама масажисти, треньор по физическа подготовка и консултант за силова подготовка. Всичко това, естествено, струва луди пари, които се осигуряват предимно от спонсорите ѝ „Сиидо“ и „Тойота“. Също така Дара има солидни спестявания от 90-те години, когато работи усилено като манекенка. Дара се славеше като една от най-красивите спортистки на Америка за всички времена и с изящната си 180-сантиметрова фигура успяла привлече вниманието на няколко модни къщи, които бързо напълниха банковата ѝ сметка.
Колкото и да е невероятно, в момента Торес се радва на още по-впечатляващо тяло. Благодарение на режима си плувкинята се е превърнала в скулптура с удължени, каменни мускули, а по корема ѝ;
сигурно има повече плочки,
отколкото в завода за фаянс в град Исперих.
Всъщност тя винаги е била в идеална форма. Майка ѝ твърди, че Дара през целия си живот не е имала и един ден, в който да не е била в перфектно физическо състояние. Като тийнейджър толкова е впечатлила олимпийския комитет, че са направили биопсия на мускулните ѝ влакна, за да изучават уникалната им съкращателна способност.
Оказало се, че мускулите ѝ са съпоставими с тези на легендарния скачач Грег Луганис. Треньорът на Торес, Майк Лохберг. я нарича мутант и чудо на природата. Самата тя казва, че успехите ѝ се дължат на изтезаващ я перфекционизъм. Когато си постави някаква цел, тя просто не може да си позволи да не я достигне.
Олимпийските квалификации ще се състоят след три месеца в Омаха. Ако се предпази от контузии, Дара има реален шанс да попадне на пета олимпиада и да стане единственият олимпийски плувец в световната история, навършил 40 години.
Това би било невероятно! Имам 40-годишен колега, който стана дядо миналата година! Но вместо да плете пуловери пред телевизора, баба Дара до ден-днешен мачка всичко живо в басейна.
Знаете ли, че тя всъщност
е пропуснала две олимпиади
– в Атланта и в Атина?! Ако беше решила да участва в тях, Пекин щеше да е седмата ѝ олимпиада! Немислимо! Трудно е човек да си представи, че първият ѝ златен медал е от 1984-а в Лос Анджелис. 1984-а! Интернет не беше даже научна фантастика по онова време. Какъв ти интернет – даже мобифоните още не съществуваха. През 1984-а Майкъл Джордън още не беше почнал да играе в НБА, бай Тошо имаше повече резиденции от английската кралица, а кожата на Майкъл Джексън беше все още черна!
Не знам за вас, но след няколко месеца аз ще стискам здраво палци за Дара Торес. Може би съм наивник по душа, но ми се иска да вярвам в хора като нея. Нека проявим благородство и в епохата на съмнението я дарим с полагащата се на всекичовек презумпция за невинност. Няма плувкиня, която да е подлагана на повече тестове от нея, и докато един от тях не се върне положителен, тя ще бъде чиста в моите очи. Наскоро питаха един от най-силните мъже на света – Майкъл Фелпс, дали би могъл да направи геройство, подобно на това на Торес, и да се състезава до 2024 г., когато ще бъде на 41. Той каза, че това е немислимо и че е изпълнен с възхищение към Дара.
Действително, има ли нещо невъзможно за тази супержена? Чудя се какво ли ще направи, ако и нея я споходи някой камък в бъбреците. Сигурно въобще няма да си прекъсне тренировката, за да отиде в спешното отделение. Най-вероятно ще канализира сноп вътрешна енергия, с която ще насочи камъка към коремната стена.
Там с едно свиване на железните си мускули ще направи камъка на прах, след което ще продължи невъзмутимо да прави обиколки на басейна. Дара е толкова силна, че дори не бих се учудил, ако съумее да направи нещо абсолютно немислимо и когато дъщеря и ѝ пусне „Бекстрийт бойс“ в колата, да издържи цяла песен! За такъв човек няма нищо невъзможно!
Днес Дара Торес е застанала уверено пред храма на историята. Вратата е отворена – трябва ѝ още една крачка, и ще постигне нещо, което не е правено никога нито от мъж, нито от жена. Торес е старото ново лице на жената на XXI век – всеотдайна майка, абсолютна професионалистка, неостаряваща мечтателна, независима и силна личност. Слуховете и завистта я мотивират, ограниченията ѝ вдъхват решителност, страхът не познава лицето й. За да осъществи себе си, не ѝ трябва нито мъж, нито младост, нито връзки. Трябва ѝ само цел!
Иска ми се да вярвам, че такава жена съществува вътре някъде във всяка една жена по целия свят.
PS от BGswim.com: На олимпийските игри в Пекин през 2008 г. Дара Торес плува на 41 години и отново пренаписа историята. Спечели три сребърни медала – на 50 св. стил и два с щафетите на САЩ. Закръгли сметката си на 12 отличия от най-престижния спортен форум. Така родената на 15 април 1967 г. в Бевърли Хилс калифорнийка изравни постижението на Джени Томпсън по брой на отличия.
Иво Иванов
–––-
Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.