По време на летния шампионат на столичния басейн „Диана“ през 2014 г. се случи безпрецедентна за българското плуване акция. Вървеше наддаване за вещи на Майкъл Фелпс, Райън Лохти и други световни асове. Средствата отидоха за болно от аутизъм момче. Търгът бе организиран от най-бързата българка във водата – Нина Рангелова.
Чрез тази си инициатива четирикратната европейка финалистка и притежателка на 73 рекорда при жените показа още едно от лицата на големия спортист – посланията, които трябва да изпраща на обществото и младите чрез постиженията си.
Голямото наддаване бе спечелено от Антъни Иванов, взел фланелка на Майкъл Фелпс от повторното му завръщане в басейна. Най-титулуваният олимпиец в историята, вторият с най-много медали от плувците на форума – Райън Лохти и Кейти Хоф (5-кратна световна шампионка и носителка на три отличи от ОИ) са великаните, за които споделя Нина в рубриката на СПРИНТ „Звезди говорят за звезди“.
Райън Лохти заряза разгрявка,
за да ми помогне
Благодарение на плуването успях да се докосна до най-големите имена в спорта и най-вече в плуването. Имам приятели от всяко крайче на планетата. Повече от 10 години представлявах България на най-големите форуми в Европа и света. Така, не само виждах, но и имах пряк достъп и контакт с най-добрите световни плувци. Винаги се изумявах от това колко са земни и колко е лесно да се разговаря с тях на най-различни теми. Дори извън плуването.
Първото ми световно първенство на малък басейн беше през 2008 г. в Манчестър. Тогава за първи път видях Райън Лохти. Райън вече имаше страшно много титли и световни рекорди. Не само това, но и също така, беше една от най-ярките личности на басейна. Винаги знаеше как да впечатли и впери погледите на другите към себе си.
Дали щеше да е със светещи кецове или лъскави шини на зъбите, винаги беше център на внимание. Еуфорията около него винаги беше на макс. По всяко време беше заобиколен от хора, които искаха да се снимат с него. В моите очи – очите на едно 17-годишно момиче от Пловдив, американецът беше меко казано от друга планета.
Първият ми директен досег с него беше, когато плувахме в тренировъчния басейн на този първи за мен шампионат на планетата. Оказахме се в един и същи коридор, не си спомням дали беше по-време на тренировка, разгрявка или разплуване след дисциплина, но помня, че може би имаше само още 2-3 човека в коридора (страшно нетипично за такова състезание).
Бях спряла на стената, защото се бях задавила с вода и се закашлях. Спря ме с въпросите: „Как си? Добре ли си?” Внезапно забравих и за водата в кривото ми гърло и за кашлицата. Само му отвърнах, че съм ОК и му благодаря. Бях доста изненадана, защото човекът, който смятах, че не е много „човек” изрази загриженост към някакво си момиченце там, което никога не е виждал и не е сигурно, че ще види отново.
През годините с Райън успяхме да изградим до някаква степен приятелски отношения, защото се виждахме по няколко пъти в годината, особено, когато заминах да уча в САЩ и ходихме по Гранд при състезания заедно. Всеки плувец ще каже, че независимо на колко състезания ходиш, мястото, на което всъщност се запознаваш и сприятеляваш с други плувци са афтър партитата след състезанията. Райън винаги беше купонджията на групата. Знаеше как да се забавлява. С времето разбрах, че всъщност колкото по-добър е един спортист, толкова по-земен е той и е толкова по-близко до останалите плувци от социална гледна точка.
Разбира се, важно е да си добър плувец, но ако искаш да заинтригуваш хората извън басейна трябва преди всичко да си човек.
Харесах променения Фелпс
За разлика от Райън, най-популярният плувец на планетата – Майкъл Фелпс не беше социална личност, от която всички очакваха да контактува на и извън басейна. Винаги е бил по-резервиран в общуването с хората извън неговия си кръг. Като най-великия плувец и дори спортист на света, Майкъл беше следен от фенове и журналисти във всеки един момент.
Може би за това си беше изградил този защитен метод и начин на общуване с другите. Както и той сам признава, живял е като в балон. В този тъмен, изолиран от хората свят, Фелпс казва, че дори с многото си успехи не е бил истински щастлив. Преживя доста тежък период, имайки проблеми с хазарта и с алкохола. На няколко пъти беше хващан да шофира в нетрезво състояние. Прекара известно време в рехабилитационен център за зависими. Този му престой му помогна да продължи напред.
Благодарение на хората до него успя да преодолее трудните времена и се завърна в спорта по-силен от всякога. Направи ми впечатление, че тогава започна да се държи по освободено на басейна по време на състезания и стана някакви по-приятелски към хората извън неговото си обкръжение За да бъда напълно откровена, до този момент не харесвах Фелпс.
Разбира се, възхищавах се на всичко, което беше постигнал в спортната си кариера, но наистина ми беше леко апатичен. След като се завърна в плуването, беше различен човек. Усмихваше се, говореше си с хората на басейна, шегуваше се, неща, които до сега не правеше. Сега вече хората започнаха да го харесват и да му се възхищават, не само заради спортните му постижения, а и заради човекът в които се беше превърнал.
Очаквайте втората част за Нина Рангелова и Кейти Хоф!
Още от архива на списание „СПРИНТ“ ТУК
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.