На прага на нова ера
Индустрия 4.0 променя света пред очите ни. Говори се дори за епохална революция.
Индустрия 1.0 се основаваше на механизираните машини, Индустрия 2.0 се изгражда въз основа на електричеството, Индустрия 3.0 е базирана на компютрите.
Индустрия 4.0 е нещо невиждано досега – тя е сложна и нееднородна сплав между изкуствен интелект, роботизация, автоматизация, биология, генетика, медицина, експертни системи, невронни мрежи, размита логика, виртуална и физическа реалност. В тази връзка вероятно се намираме на прага на съвсем нова ера, напълно непозната в историята на човечеството.
Две основни тези – оптимистична и песимистична.
В оптимистичната кохорта от учени влиза прочутият американският футуролог Рей Курцвейл (р. 1948), който през 1999 г. написва книга с красноречивото заглавие „Епохата на одухотворените машини: Когато компютрите достигнат човешката интелигентност”. Курцвейл е дълбоко убеден, че изкуственият интелект ще донесе на съвкупното множество от хора несравнимо повече ползи, отколкото вреди.
Споделят се обаче и крайно песимистични възгледи, които разглеждат изкуственият интелект като най-голямата заплаха за съществуването на целокупното човечество. Най-популярен изразител на тази песимистична визия е гениалният британски физик Стивън Хоукинг (р. 1942), който заявява пред Британската радиоразпръсквателна компания (BBC), че развитието на напълно зрелия изкуствен интелект може да сложи край на човешката раса.
Какво точно ще стане в плувните спортове у нас?
Никой не може да прогнозира със сигурност какво точно ще се промени в плувните спортове в България, но все пак нека да направим опит за прогноза.
На първо място, треньорите по плуване почти ще изчезнат. Те ще бъдат заменени от системи с изкуствен интелект. Последните ще пишат тренировките, които ще извличат от огромни бази данни намирани в светлия и тъмния интернет, ще водят спортно разузнаване и ще се опитват чрез самообучение да напасват тренировъчните натоварвания към особеностите на своите питомци. Всъщност системите с изкуствен интелект ще бъдат собственост на специализирани фирми, като ще бъдат наемани от родители, плувни клубове и федерацията. Те няма да струват по-скъпо от квалифициран треньор, който в момента в България получава средно около 600-650 лв. нетна заплата на месец. За разлика от треньорите на системите с изкуствен интелект няма да се плащат осигуровки и премии за медали и рекорди, те не се разболяват никога, не влизат в конфликти с никого и за нищо, а и могат да работят без никаква почивка 365 дена в годината по 24 часа на денонощие.
На второ място, ще престанат да съществуват изцяло цели категории персонал и служители по осигуряването на плувните състезания и тренировки. Да кажем фото заснемането и филмирането по време на надпревари. То ще се прави изцяло от роботи. За такива водещи специалисти като Евгени Цеков и Делян Господинов няма да има повече работа. Роботите могат да правят стотици хиляди снимки за едно състезание и то в най-различни ракурси недостижими за човек, никога няма да изпуснат награждаване защото им се пуши или са огладнели/ожаднели, ще могат да снимат не само във видимия спектър и да правят триизмерни изображения.
Съдиите също са обречени на изчезване. Особено времеизмервачите, съдиите по пристигане, стартерът. Даже е възможно стартерът-робот да имитира човешкия глас на най-добрият стартер-човек. Да кажем най-добрият стартер в България беше покойният доц. д-р Тодор (Тотко) Рачев. Не е изключено да чуваме неговият глас имитиран от робот, който да казва: „По местата!” Малко по-трудно ще е със съдиите по стил. Роботите обаче ще се научат и няма да правят съзнателни грешки, както по време на една балканиада в Браила преди 34 години, когато местен съдия по стил не дисквалифицира румънката Прас, която така си топеше главата на 200 м бруст (тогава беше забранено), че тя изобщо не се виждаше. Непрежалимият д-р Румен Парашкевов (Пършинга) ужасно се натъжи от тази въпиюща и арогантна неправда.
На трето място, плувната екипировка ще бъде поета от роботизирани системи. Примерно банските и очилата ще се правят изцяло посредством 3D принтиране и виртуални машини. Всичко ще става по индивидуална поръчка. Джапанки, маратонки, анцузи, фланелки, хавлии, сакове, педълси, дъски и т.н. също ще се фабрикуват чрез 3D принтиране. Светкавично бързо, по-евтино, доставено по автоматизирана логистична верига и напълно съобразено с потребностите на конкретния плувец.
На четвърто място, дигитални системи и вградени/имплантирани сензори ще следят всяка стъпка на плувеца. Каква му е температурата на тялото и на отделните органи, колко често отваря хладилника и дали пие кока-кола, гълта ли си витамините по схема, кога точно идва и си тръгва от тренировка, колко точно метри е изплувал до сантиметър, какъв му е пулса, кога си ляга да спи и дали изобщо спи.
На пето място, българското спортно плуване ще загуби още от конкурентоспособността си. То няма да може да устои на натиска и хиперконкуренцията на глобалните и регионалните плувни сили. Това ще се обуславя и от особеностите на българският пазар. Последният не е високотехнологичен, нито даже преобладаващо индустриален пазар (в индустриалният сектор доминира преработващата промишленост). Българският пазар се е превърнал в нееластичен и частично монополизиран потребителски пазар за стоки от първа необходимост (храни и стоки за бита) най-често с чуждестранен произход и предлагане на стандартни услуги с много ниска добавена стойност. През 2016 г., например, по данни на Националния статистически институт българските предприятия, които са получавали поръчки онлайн за реализиране на своите продажби са едва 8.6 на сто. Наблюдава се и непрекъснато нарастване на пауперизираното население, част от което живее в мизерия от африкански тип, като вследствие на това реалната покупателна способност безспирно намалява.
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.