Великан на варненското и българското плуване, увлекателен разказвач с услужлива памет за детайлите, хората, събитията и резултатите, Красимир Енчев е рядко срещаната комбинация между успял състезател и пазител на спортната история. През годините регулярно е присъствал с коментари, мнения и спомени в BGswim.com, но след като подпали социалните мрежи със серия от впечатляващи разкази, дойде времето да ги разкаже в собствена рубрика – „Историите на Краси Енчев-Пунтьора“.
В продължение на 12 години е неизменен титуляр в дългите кроулови дистанции. Само той е ставал шампион за мъже на България на всички дисциплини – 100, 200, 400, 800 и 1500 Тогава няма петдесетак.
Прави 17 поправки на националните рекорди на 400, 800 и 1500 м св. стил, както и на щафетата на 4 по 200 м св. стил. Срещу името му стоят 14 републикански и 5 балкански титли. Участва на първото световно първенство в „сините“ спортове – в Белград през 1973 г., както и на следващото в Кали – 1975 г. Също и на две европейски. Във Виена 1974 с щафетата 4х100 м св. стил влиза във финала.
Майсторът на спорта Красимир Енчев е роден на 2 ноември 1953 г. в Толбухин (сега Добрич), а е жител на Варна и състезател на Черно море. Баща му е дългогодишен състезател по парашутизъм и активно упражняващ водните спортове.
193-сантиметровият Краси започва сравнително късно системни занимания в басейна – на 14 години, но пък попадна в сигурните ръце на легендарния Алекси Алексиев. Само след 3-годишна школовка Красимир е национал. Навърта над 27 хиляди километра и през 1981 г. Приключва с активното плуване, но не и с водата.
Продължава да се състезава в проявите на водното спасяване. После се издига в йерархията на флота. Работи като треньор в Черно море, а след това в продължение на години в Германия, където е и сега. За ветерани е неколкократен световен шампион.
Първата от историите на Краси Енчев е за произхода на митичния му прякор – Пунтьора. Шапката на рубриката направи участникът на три олимпийски игри и многократен рекордьор и шампион в бътерфлая Георги Палазов.
В края на 60-те години на миналия век, когато бях VI или VII клас в училище “Антон Страшимиров” във Варна, учителката ни по география ми даде за домашна работа (както тогава се казваше) да подготвя разказ, базиран на факти за град Пунта дел Есте в Уругвай. Защо точно за този град си нямам идея днес. Навярно защото е морски град като Варна.
Изнесох си аз доклада и не щеш ли веднага след това мой съученик – Валери Друмев, започна да ме нарича Пунта, Пунта – от първото име на уругвайския град. По това време с него тренирахме баскетбол при Бебо Станев в Черно море. За мое нещастие, или може би щастие за по-нататъшното ми развитие като спортист, в една голяма зима обърнах един чайник с вряла вода върху лицето и рамото си. Така прекратих баскетболната си, кой знае, кариера.
За повече от 7-8 месеца спрях да тренирам. Когато се върнах в залата, моите приятели бяха доста напреднали.
Това ме разочарова и се записах да тренирам плуване. Годината беше 1967-а или седми клас. А за плуването, вината беше най-вече на друг мой съученик – Пламен Ченешков-Чушката. За жалост вече покойник. Та той вкара този мой прякор Пунтата и в плувните среди.
Навярно след още 2-3 години в басейна (когато започнах да плувам малко по-бързо от някои други и да ходим насам натам по състезания) прякорът Пунтата се разнесе и извън Варна.
Но освен да плувам, винаги съм обичал и да се шегувам. Сигурно, защото загубих много рано баща ми – Енчо Енчев. И това е бил начин да подтискам тъжното ми детство. Той беше световен шампион по парашуризъм и загина по много трагичен начин със самолет (самолетът го удря в главата при скока му) и това точно на моят десети рожден ден 2 ноември 1963 г.
Пунта дел Есте в Уругвай през 60-те години на миналия век, когато се ражда прякорът на Краси Енчев
Всички, които ме познават, знаят че се шегувах с всичко. Със себе си също. Спомням си дори и сълзите ми премесени с хумор на първото ми републиканско състезание в Спортната палата София. Плувах за първи път 800 м кроул и съдийката беше объркала дистанцията. Накара ме да плувам още 50 м и така имаше голямата заслуга да завърша убедително последен.
Това обаче беше за последен път. Плаках много. После намерих сили да се шегувам. Дори й заявих, че както явно е спала при броенето, другият път ще се обърна един-два пъти по средата на басейна, за да видя дали ще разбере.
И така, често във времето започнах да се шегувам с приятели, но всичко на коректно ниво. Постепенно Пунта се трансформира в Пунтьора. Това го правих дори и моят покоен треньор Папата (Алекси Алексиев – б. р.).
Като малък пример за прякора ми, бих го свързал с една интересна история, връщаща ме неминуемо към произхода му, а именно Уругвай. Спомням си всичко както днес.
Беше септември 1975 г., бях се върнал от световно първенство в Колумбия и в онези комунистически години, правеше силно впечатление, ако носиш някаква дреха, която не се продаваше в сивите социалистически магазини. Отивах на тренировка със сакчето на гръб, джинси и една фланелка с къс ръкав със знамето на Уругвай на ръкавите. А тяхното знаме е жълто, червено и тъмно синьо, подобно на западногерманското, което е жълто, червено и черно!
Тази фланелка я бях разменил с тази на нашия национален отбор (бяло, зелено и червено) с един голям тогава уругвайски плувец Хорхе Делгадо (беше световен рекордьор на 200 м бътерфлай тогава).
Та стоя си си аз на светофара точно пред тогавашния партиен дом (сега Община Варна) и чакам зелено да стане. Бам! Пред мен спира мерцедес без номер отпред. Всички помним, че това беше само привилегия на Държавния съвет, тогава (10-20 души от цяла България). До шофьора стои някой си баровец тогавашен. Отваря автоматичния прозорец и ме вика авторитарно с пръст да го приближа. „А бе ти защо носиш западногерманска фланелка?“, ме пита господарски той.
За части от секундата трябваше да реагирам на смущаващия и неочакван за мен въпрос. „Ами Вие защо се возите в западногермански мерцедес?“, попитах на свой ред. Този се усмихна леко, вдигна прозореца и продължи. Отдъхнах си.
Майка ми после дълго ме хока, че можеше и пунтирането ми да завърши по друг начин, но това съм аз Пунтьора. Не се страхувах от нищо, и до днес е така.
В този миг с моята ирония победих двойния морал на онази система.
Поздрави, мили приятели!
Ваш Краси Енчев- Пунтьора
Бъдете здрави!
–––-
Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.