В началото на 50-те години на миналия век сред гигантските проекти на комунистическия режим у нас е и този за „софийското море“, блестящо описан в „Задочните репортажи“ на писателя Георги Марков. Според градоустройствения план на столицата, вдъхновен от лидера Вълко Червенков, е решено да бъде изграден плавателен канал от село Панчарево до Павлово, по който да плават кораби! Останките му стоят и до днес, предимно в квартал „Младост“.
BGswim.com припомня как София не стана море чрез селекция от публикации в сайта pan.bg.
Планът „Мусман” от 1938 г.
Всъщност идеята за плавателен канал в София не е на Вълко Червенков и се ражда 20-ина години по-рано. Нейн автор е проф. Адолф Мусман, който чертае градоустройствения план на София в Дрезден през 1936 г. Според прогнозите на столичните управници през 1938 г. общината е трябвало да нарасне до 600 хил. души за следващите петдесет години.
Езерото Панчарево е трябвало да бъде началото на канала.
С узаконяването на плана „Мусман“ (12 април 1938 г.) се поставя началото на нов период в развитието на София. Кметът инж. Иван Иванов е амбицилан да въведе порядък в изграждането на столицата. Приетата наредба-закон за застрояването на София поставя край на безсистемното разрастване на града и създава предпоставки за изработването на общ градоустройствен план на Голяма София.
Задачата е поставена на известния европейски специалист проф. арх. Адолф Мусман, проектирал градоустройствени планове на Щутгарт и Дюселдорф. Професорът успява в кратък срок (само за две години) да изпълни с високо професионално умение възложета му задача.
Планът “Мусман” включва изграждането на залесителен пояс край града в английски стил, което означава, че ще се избягнат монотонните геометрични линии за сметка на естествените пластични очертания.
Сред зеленината ще се разхождат всякакви безобидни горски животни – зайци, сърни, таралежи… А в езерата ще плуват риби и лебеди. Според Мусман около София трябва да минава плавателен канал, който да се използва за развлечения, но и да поддържа постоянен режима на водните течения. В канала е трябвало да се вливат реките, които идват от планината Витоша – Драгалевска, Владайска, Суха, за да може да се пълни и поддържа. Планът “Мусман” е одобрен на 12 април 1938 г.
Но Втората световна война спира реализацията. След 9 септември 1944 г. новата общинска управа загърбва плана “Мусман”. За главен архитект на София е назначен арх. Любен Тонев, според когото на мястото на стария център трябва да се издигне нов – по съветски образец. През 1945 г. е обявен конкурс, в който участват 35 колектива. През 1961 г. е утвърден със закон градоустройствен план с автор арх. Л. Нейков, който е в сила до 16 декември 2009 г.
Планът на Вълко Червенков
Министър председателят Вълко Червенков е възмутен от факта, че София си няма излаз на море. Варшава, Лондон, Прага, Берлин, Париж, Будапеща, Белград. Какво е общото между тези европейски столици? Ами всички те, независимо в кой край на Европа са, лежат на плавателни реки. А Букурещ и София? Ами те не.
За това е взето решение да се свърже София с Черно море. След като това се оказва инженерно невъзможно, е решено да се използват естествените реки на София и да се оформи връзка на езерото Ариана с Панчарево и Плавателен канал до Княжево. След като и това се оказва невъзможно, Вълко Червенков приема компромисния вариант предложен му от архитектите – каналът да минава покрай София – от Панчарево до Павлово без да стига до езерото Ариана, като по този начин софиянци и туристите ще могат да се любуват хем на града, хем на витошката природа.
В интернет пространството има най-различни дати за започването на строителството на плавателния канал – 1956 г., 1958 г., 1960 г. Според книгата на Атанас Ковачев „Зелената система на София” каналът започва да се строи през 1963 г. Според плана „Нейков”, приет на 2 ноември 1961 г. от Народното събрание и одобрен за прилагане в началото на 1963 г. , водещо е изграждането на плавателния канал Панчарево-Павлово, с отклонение на вода от река Искър по 600-ия хоризонтал, между стария град и Околовръстния път.
През София не минава голяма река и на този проект се разчита да запълни тази тази празнина във функционално-пространствената структура на града. Столетия наред градът остава изолиран от близкопреминаващата река Искър.
С идеята за канала се предлага реката да се „премести” частично към столичния град. Оригинално проучена и частично реализирана през следващите години, идеята за превръщането на София в своеобразно „речно пристанище” става важна урбанистична доминанта в полите на Витоша. За съжаление през следващите деситилетия планът е изоставен.
Изгражда се големият металургичен комбинат „Кремиковци”. Започва строителството на жилищния комплекс „Младост”, които поглъщат колосални количества вода за своите нужди.
Много специалисти и днес смятат обаче, че плавателния канал можеше да се реализира, разчитайки главно на реките от Витоша. За съжаление през 21-и век идеята е неосъществима, заради започналото бързо застрояване на блокове и комплекси, изградени върху изкопите от канала.”
София – пристанище на три морета (откъде е трябвало да минава каналът)
Каква е била идеята? Предвиждало се е изграждането на няколко пристанищни спирки Павлово, Красно село-Север, Лозенец, Студентски град, Младост, Панчарево.
Плавателният канал е краят на хидровъзела „Пасарел“, който включва строителството на язовир „Сталин“ (сега язовир „Искър“), ВЕЦ „Пасарел“, бент „Кокаляне“, ВЕЦ „Кокаляне“, долен изравнителен язовир „Панчарево“, Плавателен канал Панчарево-Павлово и ВЕЦ „София“.
Дигата между Младост-3 и Горубляне все още стои.
Началото на Софийския плавателен канал е до улица „Самоковско шосе” от лявата страна на язовирната стена на Пачаревското езеро. Тук е направен и мост за превозните средства, а под моста са и шлюзовете за водата, които стоят там и днес. Изкопи са правени в село Панчарево ( местност Детски град), минават до черешовите градини, под Околовръстното шосе, където има втори мост, в землищата на селата Горубляне (между Младост-3 и Горубляне, сега квартал на София), Симеоново, Драгалевци, Малинова долина (манастир „Св. Пророк Илия“), Дървеница (парк Въртопа в близост до Четвърти километър), Спортен комплекс „Бонсист” („Студентски град”), в Павлово.
Все още стоят част от изкопите около посочените местности. Преди няколко години имаше и 2 малки езера пред магазин „Деница” в Младост-2, в които рибарите ловяха риба, но сега на тяхно място е бензиностанция „Шел” и нов жилищен комплекс.
Планирано е в канала да се вливат и да го пълнят последователно реките – Искър (при Панчарево), Кална Река (по Околовръстния път), Банишка река (Горубляне), Рекманица, Суха река, Дървенишка река ( и трите – при манастира „Св. Пророк Илия“), Драгалевска река (при Драгалевци и до Лозенец), Боянска река (при Красно село между бул. Гоце Делчев, бул. Стефан Тошев, бул. Тодор Каблешков и бул. Цар Борис III), Владайска река (при Павлово).
Според писателя Георги Марков, който посвещава един от задочните си репортажи на темата, строежът се използвал като начин за тероризиране и провокиране на населението. Поради тоталитарния строй липсва открито противопоставяне на идеята. И след изоставянето не последва нито една критика за прахосването на милиони работни дни.
Най-правата отсечка – около 500 метра дълга, 20 метра широка, 5 м дълбока – в парка срещу Техническия университет в София все още стои като историческо наследство. Данните съвпадат точно с тези в архитектурния план.
Работата по плавателния канал
На 1 май 1961 г. (трудовият празник на България) София празнува. Фокус на народното веселие, както си му е редът, е площад „9 септември“ и манифестацията на трудещите се пред мавзолея на вожда Георги Димитров. Партийният лидер Тодор Живков обявява пред събралите се хора, че започва да се строи Плавателния канал Панчарево-Павлово, по който ще минават кораби. Вестниците масово пишат за това събитие, като не пропускат да споменат и предстоящото изграждане на такива канали от Пазарджик през Пловдив, Стара Загора-Чирпан или от Русе до Варна.
Във вестник „Сега” описват по следния начин създалата се ситуация: „Как да ви кажа – и вярвахме, и не вярвахме. Като че много ни се искаше и в София да има нещо като канал. Пък защо само в София? В Пловдив се готвеха да стигнат до Чирпан с плавателен канал. А защо и да спираме в Чирпан – говореше се, че каналът щял да стигне до морето. Водите му щели да порят четиристотинтонни шлепове. От пристаните на полските села приветливо щели да размахват забрадки кооператорки. Екипажите щели да си почиват на междинните пристанища в Стара Загора, при Сливен, при Карнобат. Казваха ни, че през 1972 г. по канала ще минават сто и петдесет хиляди тона товари.
Други пък готвеха Марица за плавателна река между Пазарджик и Пловдив. Тези неща витаеха във въздуха. Кое ставаше, кое – не. Техника нямало. Не ни учудваше – бяхме свикнали да се облягаме на мишците си. Вода в Искъра нямало – кой смееше да го рече. Всичко трябваше да е на „ура“ и ние викахме „ура“. Това е. Дай да видим кой викаше долу, кому му стискаше. Пък и да се намери смелчага, къде щеше да се изока – ни вестник, ни списание щеше да го публикува. Кръжаха слухове, че спорели в проектантските среди, но всичко си остана на ниво слухове. По-здравословно беше да не се съмняваш – поне на глас.“ 
Камиони ежедневно засипват изкопите на канала между Младост и Горубляне. Предстои да бъде изграден първия екологичен квартал в София.
Шега или не, словата наЖивков и на предишния вожд Червенков е трябвало да се превърнат в действия. И изкопните работи започват. Първо при началните точки – Панчарево и Павлово. Планирано е в Павлово да се изгради изкуствено голямо езеро от Владайската река, а оттам да тръгва каналът с корабите.
От самото начало партията и лично Живков обръщат сериозно внимание на това строителство. Не е случайно, че всеки ден рано сутрин на строежа в Павлово, а по-късно през деня и в Панчарево, пристига черната волга на пълномощника на ЦК – другарят Младен Стоянов. Навремето другарят Живков бе избрал за свой кум, когато сключваше брак, сега бе избран пак лично от него, за да бди над ритмичността на канала. На редовни митинги на строителите ръководители на Градския комитет на партията хвалят първенците и мъмрят изоставащите.
Проектантите са предвиждали изкопите да бъдат бетонирани изцяло, а в тях да се вливат софийските реки, които изброихме по-горе. На някои места се планира да има и пречиствателни станции. Върху изкопите е трябвало да има широка дига, върху която да има пешеходна пътека, велоаялея, зелени градинки. Работниците са столичани – предимно работещи в научни институти, в министерства, във висши учебни заведения, в партийни комитети – влагат десетки хиляди доброволни трудови дни, вдъхновявани от мисълта за новия канал на София. Някои се шегували, че каналът бил интелигентна работа, защото бил строен от интелигенти. Физици и химици, литератори и етнографи, почвоведи и лекари – всички дават своята трудова лепта.
Ето какво споделя бригадирът:
„Бяхме като работници на египетски пирамиди… Гмеж, блъскахме се, настъпвахме се един друг по краката. Нямаше никаква техника – лопати, кирки и колички, комай това беше. А и те не достигаха за всички. Сутрин, като ни стовареха рейсовете, полето почерняваше, но работа не се вършеше. Безсмислена работа.“
Все пак е помислено и за хората. Изграден е водопровод, по който да тече чиста вода, за да могат да се мият и пият работниците. На 2 места има пункт за бърза медицинска помощ, построени са и 2 големи навеса, които приютяват хората при дъжд. Помислено е и за агитпункт, в който идват политиците от БКП, за да мотивират и агитират към още повече работа обикновените работници.
Главните бригадири споделят, че отгоре е липсвала всякаква организация. Казвали са им къде да копаят, но нищо повече. Нямало е налична техника, багерите са били само 3, а булдозерите – 2, за 17 километра канал! Работниците са били 2000 и е трябвало сами да копаят трудни обекти и сами да изнасят пръстта, вместо багерите, които често са се и разваляли. Горивото е свършвало бързо, а бензиностанциите за зареждане са били далече. Рейсовете, които карат хората до изкопите, са били недостатъчни и малко. Хората са ходели километри пеша до строежите. 
Шлюзовете при панчаревския мост все още стоят.
Факти за Плавателния канал и неговите останки
Според архитектурните планове каналът Панчарево-Павлово е трябвало да бъде навсякъде широк 20 метра, дълбок 5 метра, а общата му дължина да е 17 километра. След като всичко приключва в края на 60-те години (според източници през 1966 г.) се вижда, че са прокопани 9 километра. По него е трябвало да минават кораби с дължина до 20 метра, широчина до 5 метра и газене най-много 2,5 метра, височина – също до 2,5 метра, за да могат да преминават под новоизградените мостове. Плавателните съдове е трябвало да возят най-много 40 пътници.
Плавателният канал на места вече е старателно засипан. В отсечката между кварталите „Младост 1” и „Младост 2” (бул. Александър Малинов), са построени новите блокове от номер 250 до 260 (бул.”Андрей Ляпчев”), както и бензиностанция „Шел” и 2 балона с разположени на тях тенискортове. До язовир Панчарево на мястото на изкопите от дясната страна на пътя за Самоков са построени 3-4 нови къщи, а между Младост-3 и Горубляне ежедневно върху изкопите се изсипват тонове пръст от камиони, като тук ще бъде изграден първия екологичен квартал в София, според слуховете.
Най-много на изкопите се радваха децата, които като дойдеше зима, редовно ги използваха за пързаляне с шейни и игри. Историята обаче помни грандиозният план и дори в момента 2 от местностните в София са кръстени на негово име: Плавателен канал Панчарево-Павлово ( при кв. „Горубляне”) и при Красно село-Север.
Челен опит от СССР и Китай
Лидерът Вълко Червенков и съпартийците му са въодушевени от съветския опит. Още през 1938 г. „Големият брат“ е начертал планове за свързване на големите руски реки в обща плавателна система между Балтийско, Каспийско и Черно море. С труда на 120 000 затворници е завършен и гигантският канал „Сталин“, по-късно наречен Беломорканал.
В Китай също се строят огромни канали, а за да се задминат по производство капиталистите, Мао е задължил всеки да има домашна леярна. Стартират и програми с безогледно използване на човешки труд като кампанията за избиване на врабчетата, които изяждали посевите. Дори в Румъния българските комунистически управници виждат как без техника, но с робски труд се изпълняват грандиозни строежи.
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата „Плуване & Водна топка“, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.