След новината, че в Световната федерация по лека атлетика (ИААФ) активно умуват за някаква система, с която да бъдат отнемани премиите от допингираните спортисти (ТУК), общността край пистата с голямо любопитство очаква как точно ще бъде решен казусът.
В същото време това желание поражда адски много въпроси.
Повечето удрят в дебела стена.
Дали това може да стане, и как, ще се произнесат специалисти, не е ясно.
За атлетите обаче въпросителните са на лице.
Например: ставаш световен шампион, минал си теста за допинг, той е с отрицателен резултат, минаваш вземаш си медала и получаваш премията $60 000.
Ако този успех е със световен рекорд, прибавяш към печалбата си още 100 000 долара.
И тук започва да става много интересно. А причината е следната: колко време ще чакаш и какво точно ще чакаш, ако се реши да има по-дълъг срок за получаването на премиите, например.
Докога ще е това чакане?
Може би докато пробата ти стане положителна …
Ако си прибереш парите, кой и как ще те накара да не си ги харчиш?
Или пък къде да ги държиш?
Колко време и по кой закон няма да имаш право да ги пипаш?
Та по всички правила това са парите на заслужилия атлет. Ще прави с тях каквото поиска.
Ами ако пък продължиш да се състезаваш и редовно прибираш пари от наградни фондове?
През това технологиите се развиват и започват да ти откриват и какво си ял, не само какви хапове си гълтал за години назад. Светът те е приел за големия шампион, а след 10 години от някоя лаборатория изведнъж изскача една или повече твои положителни проби.
Както казваше един наш министър на МВР, и сега какво правим?
Най-прекият път към вечността (ти и парите вкупом) е да се откажеш и да се радваш на хилядите, стотици хиляди долари. Тогава по кои световни закони ще те накарат да върнеш парите, ако в това време от някое шишенце с твоята урина скочи някой химически елемент, който не трябва да е там?
Не е ясно как точно тези неща ще бъдат вкарани в правилник на ИААФ, но световната федерация сериозно рискува да изпадне в доста неловка ситуация.
Ако пък атлетическата централа има много пари и реши да си прави някаква странна политика – например да дава допълнителни премии на новите медалисти и призьори, след настъпилото прекласиране, ще стане доста съмнително и ще намирисва на корупция.
Защото май е ясно, че няма как да вземат вече дадените долари на официално обявени и наградени на почетната стълбичка атлети.
А вместо да се омотават все повече в някакви намерения с неясен изход, нещата може да са по-прости и лесни.
Виждаме победителите, медалистите, осмицата, скъсват ги от даване на урина, която се проверява в рамките на даденото състезание.
После даваме отличията, най-важното – чековете и изхвърляме останалите шишенца.
Така няма и да се харчат повече пари от предвидените. В тези трудни времена виждаме как лесно спонсорите се отдръпват и парите са кът.
Иначе ще има да гонят Михаля в напразно търсене на няколкото останали долара от този или онзи.
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата „Плуване & Водна топка“, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.