Николай Кръстев
Това е третата последна част на материала „Как водната топка в София остана на сухо“. В първата разказахме тъжната за ватерполото история в последните десетилетия на славния открит комплекс „Диана“ и на „Мария Луиза“. Във втората се спряхме на това, което се случи с двата басейна на „Славия“ (25 и 50-метров), които вече не съществуват. Стана дума и за басейн „Октомври“ на Техническия университет, където след 15 години на бурно развитие на водната топка до 1995-а г. днес мъжкият спорт, макар и най-успешният в този университет, е извън тренировъчните графици на басейна.
Сега представяме как водната топка бе изхвърлена/зачеркната или просто не се практикува на пустеещия „Червено знаме“ и на работещия басейн на Спортната палата в центъра на София.
Остана само славната история на Палатата
Басейнът на Спортната палата в София е сред най-натоварените у нас със славна история за българската водна топка. В продължение на цели 4 десетилетия 25-метровият закрит басейн се превръща в основно място за тренировки и мачове на много поколения играчи. През 60-те, 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век е ясно – ватерполото тренира само вечер, а мъжките отбори – късно вечер, понякога дори до 23 часа и полунощ. Това и днес е редовна практика в страните от цяла Европа, където водната топка е възпитателен, обучителен и основен спорт. Какъвто всъщност е и в олимпийската програма като първи колективен спорт в нея още от 1900-ата година.
Легендарните български ватерполисти Тома Томов (№6) и Людмил Хаджисотиров – Бонзо (№8) срещу още по-именитите си югославски съперници от актуалния европейски шампион „Партизан“, който преклони глава с 5-6 пред столичния „Септември“ в мач от полуфината група на турнира за КЕШ на басейна на Спортната палата през 1966 г.
Точно Спортната палата е арена на много важни моменти и периоди в развитието на водната топка в България. Ще споменем само най-емблематичния. През 1966 г. столичният „Септември“ побеждава драматично именно в Спортната палата в полуфинален турнир с 6-5 действащия европейски клубен шампион „Партизан“ (Белград) и се класира за мачовете във финалната група! Победният гол вкарва eдин от най-големите ватерполисти в историята Симеон Бонев. В мача едно попадение бележи и Иван Славков, който признава, че това е най-големият миг в спортната му кариера. Батето не е бил сред най-добрите играчи, но генералните му заслуги за водната топка в България в периода 1980-2004 са изключително големи.
Почти до края на 90-те години на ХХ век на Палатата редовно тренират както клубни отбори, така и национални гарнитури. После изведнъж всичко за водната топка приключва на този басейн.
Палатата в момента е на директно подчинение на Спортното министерство. Извън капитала на „Национална спортна база“ ЕАД е и с басейна пряко се разпорежда държавната спортна власт, която се помещава в същата сграда в центъра на София. Министерството го отдава чрез конкурс за ползване срещу поддръжка на базата. От десетилетия басейнът се експлоатира само от един авторитетен плувен клуб. Ползва се само за плуване – тренировки, обучение и свободно плуване за граждани. Това е добре за плуването, но за водната топка със сигурност не е.
Ситуацията не е трудно да бъде променена. Просто спортният министър, който и да е той, когато прави нов конкурс за ползване, да заложи в условията, че задължително в интерес на спорта трябва да има и часове за водна топка – както е било цял половин век. Срещу заплащане, разбира се, за да излязат сметките на мениджмънта. И още нещо – задължитено е при следващ конкурс министерството този път да си свърши прецизно работата. А не да му се налага повече от странно да прекратява поради „грешка в условията на конкурса по вина на министерството“ не само стартирала, но и много напреднала с вече отворени оферти процедура, както се случи преди три години…
„Червено знаме“ – гордост и срам
От най-хубавия плувен комплекс у нас „Червено знаме“ в момента е с най-трагичната история. Там през 1985 г. Таня Богомилова спечели историческата си европейска титла, българското плуване като цяло направи страхотни постижения.
1985 г. Европейско първенство по плувни спортове на „Червено знаме“
Националите по водна топка също играят с успех на европейското първенство по плувни спортове в София. На което основен домакин беше точно „Червено знаме“ – моденизиран основно отвън, а вътрешният басейн – построен основно заради шампионата. Всичко с много модерен вид тогава.
2002 г. Закритият басейн „Червено знаме“. Отзад е големият и незабравим вратар Делчо Вълков, вече в ролята на треньор с Кирил Димов, тогава от отбора за момчета на ЦСКА. Кирил все още играе за червените…
През годините комплексът се ползва активно, но и линее заради заложената по-социалистически изключително скъпа поддръжка. Водна топка се играе както на външния 50-метров открит, така и на вътрешния също 50-метров басейн. Ползват се основно от отборите във всички възрасти на ЦСКА – най-славният и успешен клуб в българската водна топка.
2006 г. ЦСКА ликува с титлата на външния басейн на „Червено знаме“
За последно закритият басейн е арена на мачове и тренировки по ватерполо през 2002 г. Отвън всичко за водната топка приключва през 2006-а. Година по-рано през есента на 2005-а откритият басейн за последно приема голям шампионат по водна топка – европейското първенство за юноши.
2005 г. Външният басейн на „Червено знаме“ е готов за последното си голямо първенство по водна топка – европейското за юноши
По-нататък историята на „Червено знаме“ е известна до болка. Вътрешният басейн година след година е разграбван и се руши, същото важи и за външния, но след 2010-а, когато за последно работи едно-две лета. Днес комлексът може да служи само за естествен декор за снимки на филм на ужасите.
Има различни мнения какво бъдеще да има. Да се възстанови в предишния вид срещу огромни пари (50 милиона лева, че и повече). Или с по-малко от половина пари да се направят 3-4 събрани и функционални плувни бази (най-добре с размери 33 на 25 метра, за да се ползват от всички плувни спортове – така се прави все по-често там, закъдето сме тръгнали) във всички краища на столицата, които да обслужват спортните интереси (и здравните!) на огромния град.
През 2009-а във външния басейн за скокове има показателна история. Дълбокото 5-6 метра корито не се ползва няколко години и е пълно с зеленясала вода. Когато басейнът е изпразнен с нагласата да бъде пуснат отново в експлоатация от дъното изплува огромен джип. Ръждясала като роден „Титаник“, колата няма как да не е обект или арена на тежко престъпление. И за да бъдат заметени следите е бутната в мътните води на басейна. Символ на всичко, което се е ставало в България, в спорта, в плувните спортове и конкретно на „Червено знаме“… Това са същите мътни води, които днес не позволяват да се извади на показ цялата истина какво точно (не) се е случило и (не) се случва на комплекса.
Затова „Червено знаме“ първо е гордостта, а днес срамът за българския спорт.
Болезненият извод
От трите части на части на „Как водната топка в София остана на сухо“ става ясно, че за последните седем десетилетия в столицата (с много по-малко граждани от днес) водна топка се е тренирала и играла поне на 10 басейна, където сега това по различни причини не се случва. Простичкият въпрос е: как в модерното днешно време да се развива пълноценно този полезен и мъжки спорт във вече двумилионна София? Защото днес в столицата ватерполо се играе само за по няколко часа дневно на закрития басейн „Диана“ (пет клуба се блъскат там като в Дядовата ръкавичка), а „Левски“ тренира на „Спартак“, а през лятото и на открития басейн на същия комплекс. Прекалено малко, дори обидно малко за спортът водна топка, който има две олимпийски участия и славни история и традиции в България, голяма част от които са точно в София.
Черният списък за водната топка в София
50-метров открит „Диана“ няма достъп
33-метров открит „Диана“ няма достъп
50-метров открит „Мария Луиза“ не работи
33-метров открит „Мария Луиза“ не работи
50-метров открит „Славия“ (после закрит) не съществува
25-метров закрит „Славия“ не съществува
50-метров закрит „Октомври“ няма достъп
50-метров открит „Червено знаме“ не работи
50-метров закрит „Червено знаме“ не работи
25-метров закрит „Спортна палата“ няма достъп
Видно е, че властите – общински и държавни, имат много работа. Да я свършат, ако обичат…
Снимки: Архив Людмил Хаджисотиров – Бонзо, Николай Кръстев, BTV, Кирил Димов и bgswim.com