Какво стана в Пловдив по време на ДЛОП по плуване за юноши и девойки младша

Петър Божилов
Снимки: Делян Господинов 
 
Задължителната входна дисциплина
 
Задължителната входна дисциплина е дяволски интересен феномен. Тя е класически и мощен конфликтогенен фактор. Експертно оценено около 60% от българските водняци са за отмяна на дисциплината, около 40% са за запазването й. Споровете са ожесточени, дори крайно ожесточени. Двата лагера са поне засега непримирими. Първите (60%) искат незабавната й отмяна, вторите (40%) се правят, че нищо не се случва (поредната буря в чаша вода) и засега успешно отбиват атаките.
 
Първите (60%) не отчитат обаче обстоятелството, че в крайна сметка решението трябва да се вземе от БФПС. Също така първите са разобщени, даже изпокарани и нямат (не могат да излъчат) авторитетен лидер – кой да води бащина дружина. Това се използва ловко от вторите.
 
Вторите (40%) много силно подцениха глухият латентен ропот срещу някои решения на БФПС (вземат се без публичен дебат и волунтаристично) излязъл на яве чрез акселератора на спорната дисциплина. Също така не се съобразиха с ролята на ПБПС, а той действително, за добро или за зло, притежава страховита пропагандна мощ. ПБПС е важен, понякога решаващ фактор при формирането на българското обществено плувно мнение. Знам, че на някои това не се харесва, но то е факт.     
 
Личният ми апел е и към едните, и към другите. Моля, топката да се успокои. Вече започва да губи и да търпи щети българското спортно плуване като цяло – ако знаете какви съобщения получавам ще ви се изправят косите. Някой трябва да отстъпи за да спечели любимото на сърцата ни българско спортно плуване.   
 
        
Ето го и личното ми мнение, повтарям личното ми мнение.
 
Задължителната входна дисциплина си показа рогата и в Пловдив. Наложи се заради нея плувците и плувкините да плуват по двама в коридор. Даже още нещо, което влиза в чудовищно противоречие с еманацията на плувният спорт, който вероятно е най-справедливият на света. Първите серии на 400 м св. стил са скачали от стартовите блокчета, а другите серии до края от ръба на басейна. Това си е чиста проба неравнопоставеност (несправедливост). Едните са печелели между секунда, секунда и половина за сметка на другите. Даже се чудя, че никой не е сезирал ЖуриД’Апел. Ами ако някой заведе съдебен иск и поиска обявяването на резултатите на 400 м св. стил за нелегитимни? Каква е първопричината – задължителната входна дисциплина. В конфликтологията (пише го във всеки учебник с получер шрифт на първите страници) се смята, че най-мощният инструмент за разрешаване на всеки конфликт е да премахнеш първопричината му.   
 
Случилото се в Пловдив вече преля чашата. Изключително интересно е да го знаеш от теоретична гледна точка и да разбереш, че се е проявило в практиката – капката, която прелива чашата. В синергетиката (наука за превръщането на реда в хаос и обратно) това е известно като странен атрактор. Рядко съм категоричен, но този път съм (почти) сигурен, че входната дисциплина ще отпадне. БФПС няма друг полезен ход. Ако федерацията се инати ще инкасира напълно неприемливи загуби и ще получи упреци и удари от много и различни страни – ще формира срещу себе си мозаичен, асиметричен и ешелониран фронтот нахъсани противници, имащи в ръцете си морални и административни (законови) аргументи. Умерената позиция на ПБПС ще бъде по-скоро изключение, даже хардлайнерите (и от едната, и то другата страна) могат да вземат връх. БФПС по всяка вероятност няма да допусне формирането на фронт от неприятели. Там умеят да правят баланси – уверявам ви. Отстъплението в случая ще бъде признак на сила, а не на слабост. Те може би ще „жертват” задължителната входна дисциплина за да запазят други свои спорни решения.  
 
Феноменът Божилови
 
 
Докъде могат да стигнат ако не им сложат прът в колелетата? 
 
При юношите младша възраст рязко с резултати и постижения изпъква Петър Божилов (Омега’01 София). Погледнете времената – той бие вторите след него с умопомрачителни разлики, подобри и „брадясал” рекорд на Петър Стойчев на 800 м св. стил с време 8:28.61 мин. Безспорно е, че момчето-кроулист е много талантливо, а и видимо подобри стила си напоследък, фигурата му е вододинамична, като психика не го познавам обаче.  
 
Някои знаят, но повечето не знаят (ПБПС се чете от всякакви хора – хиляди на ден), че неговият случай е доста особен. Петър Божилов е трениран от баща си, който е посветил живота си на това и си е зарязал цялата друга работа. Как се оправя финансово изобщо си нямам на представа. Като се понапъна не се сещам за точно такъв случай в Българско, а аз съм по басейните от 1974 г. до днес. Спомням си Заморите – баща и син (много големи и двамата), ама при тях не беше баш същото. Борис Божилов-Бруно (бащата на таланта) е самоук, но дяволски работлив и крайно амбициозен човек.
 
Бруно влезе в открита битка с БФПС, за която не среща обаче одобрение от мнозинството водняци и никога няма да го получи. Водняците са хитри, пресметливи, апатични и понякога лукави хора – типични българи. Българският водняк винаги гледа единствено и само собственият си интерес, другите изобщо, ама изобщо не го интересуват. Точно това не разбират Божилови и си мислят, че някой ще ги последва в самотната им битка. Никога няма да стане, защото водняците са индивидуалисти до мозъка на костите си – единствено се кахърят за собствената им съдба. Водняците си траят и гледат сеир, а и се страхуват от федерацията. В нея е и хляба и ножа – дава пари за точки, прави лагери, определя кой да замине в чужбина, кой да влезе в националния, отправя покани, създава и контролира нормативи и т.н. и т.н.
 
Бруно прилича на Дон Кихот и се бори с неговите си вятърни мелници. Лично аз мисля, че няма да успее да ги наниже на пиката си, макар и те ясно да се виждат през забралото на шлема му. Друг негов проблем – при него няма и Дулсинея Тобоска (в преносен смисъл), която да го вдъхновява. Иначе е много упорит, израстна пред очите ни. Много може и много знае вече (макар и несистематично и хаотично), а не беше така само преди няколко години.
 
Ако кланът Божилови успее, ще е прецедент обаче. Лично на мен са ми симпатични, но ми приличат на Сизифовци. А камъкът в крайна сметка винаги се връща и Сизиф никога не успява да го претърколи през билото. Такава е волята на боговете. Никой от нас не е Бог обаче.
 
Ще следим с интерес бъдещите им прояви.
 
Ботко си е Ботко
 

Ботко с новото си острие – Дияна Петкова

Ех, този Ботко Трендафилов. Винаги вади някое ново асо пика от ръкава. Този път могъщият оньор се казва Дияна Петкова. Тя спря хронометъра в кралската дисциплина 100 м св. стил за 59.17 секунди, с което прати в историята рекорда на Радосвета Чинкова (рекордът на Беба е от 1976 г.), май имам даже бегъл спомен, когато го направи. Какво повече да кажем, то резултатът говори сам за себе си. Ще видим как ще се развият нещата около новият клуб на коравия македонец – „Спринт” Пловдив.
 
Нещо не можаха да смелят брашно двама много големи – Василис Дамянидис и Ботко Трендафилов.
 
Звездата на „Младост’91”(Пловдив) действително залязва
 
 
Съвсем определено може да се каже, че звездата на плувния български колос Младост’91(Пловдив) залязва. Пловдивчани не са вече страшилището, с което чуждите треньори доскоро плашеха състезателите си в съблекалните. Вижте 100 м гръб при юношите – първият от Младост’91 е „едва” 15-ти – научна фантастика до скоро. Нещо в този роден плувен гигант се е пречупило и прекършило. Вероятно Младост’91 вече няма да е „винаги на върха”. Защо и как – имаме мнение, но нека да го напишат първо пловдивчани. Пишат ми, но малко сватбарски и емоционално, а тук е нужен трезв, непредубеден и хладен анализ. Да, вярно Младост’91 е първи в комплексното класиране по точки, но е на осмо място по медали.
 
Повтарям, нещо се е случило в Пловдив – ние само наблюдаваме резултатът.      
 
„Албатрос 2001” (Варна) 
 
 
Приятната изненада (дали пък е изненада?) в Пловдив е отборът на „Албатрос 2001” (Варна). Този клуб отдавна го следя с интерес, но не съм предполагал, че ще стане  български плувен тигър, е все още тигър-младенец. Албатросите работят много здраво, професионално и със сърце. Ако продължават така могат да стигнат много далеч. Не бива обаче да се заблуждават – все още са в началото на пътя. София Иванова, Ана Филкина, Деница Георгиева и Филотея Димитрова са плувкини с талант и от класа. Дано бъдат задържани в спортното плуване.
 
„Албатрос 2001” (Варна) е първи по медали – общо 11 (7-1-3), но те са спечелени само при девойките. Това е голям недостатък. Ако искаш да си българска плувна сила, трябва и двата пола да са ти относително еднакво добри. 
 
Другите сили
 
Добре седят и отборите на Сандански, „Дамини-ЛВ” София, ПСК „Черно море” Варна и др. Проблемите пред отборите са много, сложни и често нерешими. Не искам да ви отчайвам, защото като ми ги споделят и на мен свят ми се завива, а аз съм виждал и 2 и 200, че и 2000 в плувния си живот. Един от най-нерешимите проблеми на клубовете е, че не могат да задържат състезателите си в спортното плуване след 15-16-годишна възраст, които масово се отказват на визирания възрастов рубеж и търсят щастието си в безбрежния океан на живота. 
 
Иначе сме зле
 
Иначе като ниво на резултатите сме зле. Българското спортно плуване продължава да затъва и да губи конкурентоспособност. Това не е страшно обаче (цяла България потъна), страшно е ако не се предприемат действия за подобряване на състоянието. Лично аз не ги виждам обаче.
 
Има и светли лъчи – масовостта е на прилично ниво, имаме отделни добри единици, някакъв интерес, все пак, е налице. Битката за българското спортно плуване не е окончателно загубена, но сме затънали в блатото на посредствеността, работата на парче и спасяването (оцеляването) всеки сам за себе си.
 
На практика сплотена българска плувна общност не съществува.  

 

N.B. Тази статия вероятно ще бъде най-четената аналитична в историята на ПБПС – за 30 минути я прочеоха 632 човека. Досега най-четената беше "Може ли бай Ганю да плува?"

Вашият коментар