Калоян Братанов започна участието на второто си световно първенство на малък басейн ударно с поправка на един от най-опърничавите български плувни рекорди. В Абу Даби (ОАЕ) студентът в Тeксас и лидер на варненския Астери подобри оцелелия в продължение на 13 г. стандарт на 200 м съчетано, закован от Михаил Александров.
Коко плува за 1:56,28 минути и свали повече от 2 секунди от досегашното върхово постижение (1:58,43 мин). Александров го постави на световното първенство в Манчестър – на 11 април 2008 г.
В откриващия ден на шампионата в Абу Даби Братанов завърши 17-и и за влизане в състезанието. Важните му дисциплини са спринтовите 50 и 100 м св. стил. Ще плува и щафети.
Братанов е състезател с международна разпознаваемост, но тренирайки от дете в чужбина за него информацията е по-оскъдна. Шампион е на САЩ при юношите, пращайки в историята един от емблематичните и брадати рекорди в мъжкото ни плуване – този на 50 м. св стил на Цветан Голомеев, оцелял цели три десетилетия.
Коригира постижението си на няколко пъти, преследвайки олимпийска квота за Токио. През 2018 г. в Китай записа първото си участие на световно първенство на малък басейн.
Братанов живее от години в САЩ, но всъщност е роден в Белгия, където родителите му емигрират през 1999 г. От 2013 г. е състезател на Астери.
„Калоян е здраво стъпил на земята и знае как да постигне целите си, затова съм сигурна, че ще успее“, казва за европейския финалист при юношите Гергана Василева – президент и треньор в „Астери“. Прави го в обширното представяне на клуба в новия брой на списание „Плуване &Водна топка“. Интервюто с Братанов стана със съдействието на Динко Юкич – главен консултант по всички въпроси, свързани с плувната методика, общофизическата подготовка и възстановяването на най-добрите състезатели в старша възраст, мъже и жени.
– Коко, в плувните среди си добре разпознаваем с постиженията и таланта си, как би се описал?
– Просто обикновен човек, който обича да плува. Правя това от дълго време. Обичам бързината, състезанията, да побеждавам. Извън басейна обичам да се виждам с приятелите. Да играя и да гледам спорт. Да похапвам.
– Защо избра университета Texas Agriculture and Mechanical University?
– Защото ще ми помогне да постигна целите си не само в спорта, но и в живота. Комбинацията между плуването и училището е трудна, но за щастие университетът се грижи за своите възпитаници. Помага им с всичко, от което имат нужда. Че и повече. Следвам за системен инженер. Тази квалификация ще ми помогне да започна собствен бизнес.
– Опиши плувната система на твоя университет, и силните й страни?
– Плуването в Texas A&M University има много силни страни, а най-голямата е отборът му. Ние сме голямо братство и винаги се грижим един за друг. Като започнем от това, че консумираме правилната храна, до това да се уверим, че сме успели да постигнем темпото си в тренировките. Треньорите са страхотен поддържащ състав и играят ролята на бащи на отбора. Те се грижат да се пазим от неприятности. Учат ни как да станем лидери.
– От следващата година твой съотборник и състудент ще бъде адашът ти Калоян Левтеров. Какъв съвет би му дал?
– Най-добрият съвет, който мога да му дам, е просто да слуша. Всички в отбора ни искат той да стане най-добрата версия на себе си. Затова той ще бъде доста сериозно предизвикван. Калоян ще бъде в много различна среда от това, с което е свикнал. Бих го посъветвал да се наслаждавате на всеки момент. Тук всичко минава много бързо.
– Какви са краткосрочните и дългосрочните ти цели?
– Надявам се да плувам на финал на световните първенства на голям и малък басейн. В дългосрочен план тренирам за олимпийските игри в Париж 2024 г. Стремя се към подобряване на резултатите ми във всички дисциплини.
– Защо избра Астери?
– Присъединих се към Астери, когато започнах да се занимавам сериозно с плуване. Опитвах се да намеря клуб, който да вярва в мен. За щастие намерих Астери. Изградих отлични отношения с Динко Юкич и отбора. Така че, винаги е радост да се връщам всяко лято и да представям клуба по най-добрия начин.
– Как се запали по плуването?
– Започнах да плувам на 4, защото почти щях да се удавя. Първоначално опитах няколко спорта, но разбрах, че съм много по-добър в плуването.
– Цял живот сменяш локациите, но запазваш връзката с България…
– Всъщност никога не съм можел да живея в България поради постоянното движение на родителите ми. Освен семейството ми, останалата част от фамилията живее във Варна. Затова ги посещавам всяка година през лятото, за да запазя тази дълбока връзка, която имам с българското си наследство.
– Кога ще те видим на състезание в България?
– Надявам се скоро.
