Давид Поповичи е най-младият в Залата на славата на рекордьорите на 100 м св. стил, включваща Джони Вайсмюлер, Марк Шпиц, Мат Бионди и Александър Попов, за които списание „Плуване&Водна топка“ посвети огромен материал в брой №40, излязъл в края на миналата година.
Румънската сензация Давид Поповичи (на водещата снимка) направи най-гръмотевичното си избухване, след като стана най-бързия мъж на планетата едва на 17 години. Кльощавият вундеркинд подобри световния рекорд в кралската дисциплина 100 м свободен стил на голям басейн, триумфирайки на европейското в Рим с 46,86 сек. Предишният стандарт (46,91 сек.) стоеше недостижим от 2009 г. и бе поставен също в италианската столица от бразилеца Сезар Сиело Фильо по време на световния шампионат, в пика на високотехнологичните бански костюми, които впоследствие бяха забранени.
„Сега целта ми е да смъкна времето под 46 секунди. Черпя вдъхновение от моя колега и модел за подражание Адам Пийти“, сподели Поповичи. Румънецът е амбициран да спечели златото и на 200 м св. стил на олимпийските игри в Париж през 2024 г.
Подвигът на Поповичи е идеалният повод „Плуване & Водна топка“ да проследи прогресията на рекорда на стотака кроул и най-изявените фигури замесени в нея. Поповичи е най-младият крал в кралската дисциплина, наредил се в пантеона на славата редом до Золтан Халмай, Дюк Каханамоку, Джони Вайсмюлер, Марк Шпиц, Джим Монтгомъри, Джонти Скинър, Мат Бионди, Александър Попов, Питер ван ден Хугенбант и Сезар Сиело.
Историята на рекорда
Първият световен рекорд на 100 м св. стил на голям басейн е признат от ФИНА през 1905 г. На 25-метров регистрирането започва от 3 март 1991 г. Прогресията на рекордите се дължи на развитието на плувната техника и методика, на новите разработки в спорта и промените в банските костюми. Плувните очила не са били широко използвани до 1970 г.
На първите четири олимпийски игри състезанията не се провеждат в басейни, а в открити води (1896 г. – Средиземно море, 1900 г. – в река Сена, 1904 г. – изкуствено езеро, 1906 г. – неофициални игри, в Средиземно море). През 1904 г. битката в свободния стил за първи и последен път се измерва в 100 ярда (91 м) вместо 100 м, тъй като е в Сейнт Луис, САЩ. Четири години по-късно в Лондон е построен 100-метров басейн, намиращ се в центъра на овала на главния стадион за лека атлетика. През 1912 г. плувният турнир е проведен в пристанището на Стокхолм. Даден е и старт на електронното измерване.
В Париж 1924 коридорите вече са с маркирани линии (водачи) на дъното на басейна. В свободния стил първоначално се стартира от стените на басейна (блокчета са включени в Берлин 1936). Салтото е въведено през 50-те години на миналия век.
С годините дизайнът се усъвършенства. Промяната в конструкцията на басейна също влияе на прогресията на рекордите. Водата започва да става „по-бърза“ с подходяща дълбочина на съоръжението, разширяването на коридорите, затягането на въжетата и свалянето на нивото на преливниците до водата намаляват вълнението.
До 40-те години на миналия век мъжете се състезават с цели бански, които увеличават съпротивлението. През 2008 г., Speedo представя костюм с 50% полиуретан (LZR). През 2009 г. избухва канонада от рекорди с включването на Арена (X-Glide), Адидас (Hydrofoil) и италианския производител Джакед, „измислили“ свои „бързи“ плувки от чист полиуретан. През януари 2010 г. ФИНА слага край на ерата на високо технологичните костюми и плуването се „връща в собствената си кожа“, както пишат най-известните анализатори.
Золтан Халмай Първи
Золтан Халмай е първият велик плувец и първият рекордьор в кралската дисциплина. Печели 8 олимпийски медала (2 от тях златни) на три игри (1900, 1904 и 1908), в целия обхват на свободния стил – от 50 ярда до 4000 м. Забележителното е, че Халмай плува предимно с ръце, без никакви движения на краката и все пак бие асовете на САЩ. Извоюва двете си титли в Сейнт Луис през 1904 г. – на 50 и 100 ярда св. стил, побеждавайки Чарли Даниелс – най-доминиращият плувец на десетилетието, изобретил „американския кроул“, дал основите на съвременния свободен стил.
На 3 декември 1905 г. Халмай открива златната хроника на световния рекорд. Плува във Виена за 1:05,8 мин. Рекордът е непоклатим до олимпиадата през 1908 г., където познатият му съперник Даниелс сваля 2 десети. Халмай поставя втория си световен рекорд през 1908 г., само три седмици преди игрите. Плува 200 м св. стил за 2:26,8 мин. Подобрява 6-годишния рекорд на Фред Лейн с близо 2 секунди.
Халмай печели 15 титли на Унгария от 100 ярда до 1 миля. Триумфира в шампионати на Англия, Германия и Австрия. Кариерата му продължава от 1896 до 1910 г. Играе страхотно водна топка, занимава с лека атлетика и гребане. Национален шампион е по ролкови кънки. Работи като журналист в унгарски спортен вестник, а от 1919-28 е мениджър на националния отбор по плуване. След това работи с унгарския Кралски тютюнев монопол, първо като офис служител, а след това като директор. От 1937 г. до пенсионирането си през 1945 г. Халмай е шеф на гумено-текстилна фабрика в Будапеща.
Дюк Каханамоку
Първата плувна звезда
Петкратният олимпийски медалист и най-бърз плувец за времето си – Дюк Каханамоку, е виновникът сърфът да се пренесе от Хавайски острови в САЩ, за да се превърне в световна мания. Предците на родения в Хонолулу на 24 август 1890 г. талант са съветници на хавайските монарси. Расте край прословутия плаж Уайкики, където днес има негова статуя, в семейството на капитан от полицията. Започва спортната си кариера като „едно от шоколадовите голи деца” на Хонолулу, плуващи между акулите в замърсените води на пристанището, търсейки сребърни монети, хвърлени от доковете. Сдобива се с международна слава, след като на 11-и август 1911 г. прелита 100-те ярда свободен стил за 55,4 секунди. В соления залив на Хонолулу чупи световния рекорд с 4,6 секунди.
Праща в историята и стандарта на 220 ярда кроул (200 м) и изравнява този на 50 ярда (46 м). Ще минат години преди Американският атлетически съюз (AAС) да признае постиженията. От централата обвиняват съдиите, че са използвали будилници вместо хронометри. При това Дюк бил записал рекордите с помощта на океанските течения.
Намира място в американския плувен отбор за олимпиадата в Стокхолм през 1912-а, след като чупи стандарта на 200 м св. стил при попълването на карето за 4 по 200 м. Журналистът го кръщава „Човекът-риба” и „Най-великият плувец в историята на света”. Дюк печели златото на 100 м св. стил и сребро с щафетата. В Антверпен 1920 защитава титлата на стотака, побеждавайки сънародника си и приятел Пуа Кеалоха, и се позлатява с щафетата. На игрите Париж 1924 е на преклоните за плуването 34 г. Взема сребро, детрониран на 100 м св. стил от Джони Вайсмюлер. Бронзът грабва брат му Самуел. За четвъртата си олимпиада – в Лос Анджелис 1932, е резерва в отбора на САЩ по водна топка.
Славата отваря пътя му към Холивуд. Играе в над 20 филма. През 1925 г. на три пъти влиза със сърфа си и спасява осмина пасажери от удавяне, когато 40-метровата яхта „Телма” се преобръща в бурното море край Ню Порт Бийч.
Джони Вайсмюлер
Тарзан в басейна, крал в джунглата
Петер Йонас (Джон) Вайсмюлер е първият човек, преплувал 100 м св. стил под минута. Случва се в Аламеда на 9 юли 1922 г., а времето, което фиксира – 58,6 сек. Роден на 2 юни 1904 г. във Фрайдорф, тогава в пределите на Унгария (Банат), а сега квартал в румънския град Тимишоара, той е от немско потекло. Цялата фамилия емигрира в Чикаго, когато малкият Петер е на 3. Като юноша в града на Ал Капоне има реална опасност да стане един от гангстерите. Младият вече Джони обаче е замесен от друго тесто – не понася насилието, има справедлив характер. Работи като пиколо и обслужва асансьора в хотел. През октомври 1920 г. тренира при легендарния Би Бихрач в „Илинойс Атлетик Клъб”.
Първото му официално състезание е през 1921 г. Губи за първи и последен път след като му пада шапката. Плува под рекорда на 100 ярда на националния шампионат на САЩ през 1921 г. Сдобива се и прякорите Принцът на вълните, Човекът-хидроплан, Вихрушката от Чикаго.
На олимпийските игри в Париж през 1924 г. печели 3 златни медала в плуването и бронзово отличие по водна топка. Четири години по-късно в Амстердам добавя още две титли.
През забележителната си кариера поставя 51 световни рекорда и завоюва 52 национални титли.
През 1927 г. в Мичиганското езеро потъва круизно корабче. Удавят се 27 души, между тях 16 деца. Жертвите са щели да са повече, ако не са Джони и брат му. Отказва се от състезателното плуване когато е на 25 г. Дава уроци по плуване на заможни клиенти. През 1931 г. се жени за първата от седемте си съпруги, чиято издръжка го води до фалит. Същата година съдбата му се променя радикално. Филмовият сценарист Сирил Хюм е впечатлен от великолепното му телосложение (1,89 м и 73 кг) и красиво лице. Кани го за образа на Тарзан – Кралят на джунглата, отгледан от маймуни. Седмичната музаплата е $425. С появата на първия филм от „Тарзаниадата“ – през 1932 г., Вайсмюлер се превръща за една нощ и във филмова звезда.
Марк Шпиц
Епохалният
„Всички обичат да побеждават, но мнозина обичат да се трудят?“ Тази крилата фраза посреща посетителите на почти всеки басейн в САЩ. Може да бъде прочетена и в някои български. Принадлежи на Марк Шпиц, който в продължение на близо 40 десетилетия е считан за най-великия плувец в историята. Постижението му от 7 титли (със световни рекорди) от едни олимпийски игри – в Мюнхен 1972 е определяно за космическо. Недостижимо. Немислимо. И така до появата на Майкъл Фелпс.
Сред многото забележителни постижения на Шпиц са и четирите световни рекорда на 100 м св. стил. Последният е можело и да не стане, тъй като мустакатият американец е бил на косъм да се откаже на финала на игрите в Мюнхен. До него плува Майкъл Уендън – олимпийският шампион и рекордьор от Мексико 1968, а състезанията тогава се превърнали в кошмар за Шпиц – отишъл като фаворит, но се провалил. И в Мюнхен австралиецът го побеждава както в сериите, така и в полуфиналите. Треньорският щаб на САЩ обаче мотивира Шпиц с уловката, че ако не плува, друг ще бъде коронован за най-бързия плувец. Скача и отвява конкуренцията с 51,22 сек.
За една седмица Шпиц променя представата на хората за човешките възможности във водата и в спорта въобще. Печели седем титли със световен рекорд – 4 индивидуални (100, 200 м св. стил, 100, 200 м бътерфлай и на щафетите 4 по 100 и 4 по 200 м св. стил и 4 по 100 м смесена). Еднолично би могъл да вкара САЩ в десетката по нации на игрите. В басейна „Швимхале” името му действа като магия. Ако не могат да си купят билети, за да наблюдават как този воден цар Мидас превръща водата в злато, хората се катерят по оградите и пилоните, за да хвърлят поне поглед към историята, която пише. Олимпийските му медали са общо 11. Световните му рекорди 33. Отказва се от плуването на върха на славата си, само на 22.
Задочната битка на Монтгомъри и Скинър за кота „49“
Преодоляването на 50-секундната бариера на 100 м св. стил е определяно за един от магичните момент в историята на плуването. Дори 46 години след покоряването се счита за висш майсторлък да го направиш, а през 1976-а е основен сюжет с действащи лица американецът Джим Монтгомъри и южноафриканецът Джонти Скинър. По презумпция олимпийските игри събират най-добрите, двамата обаче не се срещат в Монреал, за да определят краля. Скинър е най-каратовият продукт на африканското плуване, но не може да участва заради политиката на апартейд в РЮА. 196-сантиметровият блондин е студент в Алабама, шампион е на САЩ на 100 м св. стил, а 50 хиляди подкрепят инициативата на сенатор от Алабама Джонти да получи американско гражданство. Няма как обаче МОК да престъпи забраната и да направи изключение и Скинър не плува в Монреал.
Монтгомъри е по-титулуваният от двамата. На първото световно в Белград през 1973 г. печели 5 титли, включително и на 100 м св. стил. От три шампионата има 9 отличия. Състезател е на великия Дон Коунсилман, с ключова заслуга в Монреал САЩ да спечели 12 от 13-те дисциплини при дисциплините и повечето от останалите медали (тогава всяка нация има право да праща по трима в дисциплина). На стотака кроул Монтгомъри става първият слязъл под 50 секунди, макар и с една стотна (49,99). Ще вземе 3 титли и 4 медала. Ще стане и първият с четири рекорда в кралската дисциплина.
Джим Монтгомъри
Три седмици по-късно Скинър се състезава срещу хронометъра. Прави го на шампионата на САЩ във Филаделфия, който няма огневата мощ на олимпийските игри, но мотивацията на африканеца е извънредно висока. „Целта ми беше да сляза под 50 секунди. Не се тормозех, че не съм плувал на олимпиада. Да се състезаваш без съперници е трудно, но тренировките за визуализация ме подготвиха психически“, спомня си южноафриканецът.
Във Филаделфия прелита за 49,44 сек. В плиткия до слабините басейн, със старт и екипировка далеч от сегашните стандарти, бие с метри съперниците, които го заобикалят и прегръщат като на баскетболен мач. Гледка твърде необичайна за плуването. Сваля 55 стотни от рекорда на Монтгомъри в Монреал. Постижението на Скинър властва близо 5 г., докато Роуди Гейнс не плува 49,36 сек. през 1981 г. Всъщност рекордът първоначално не е признат от ФИНА, но след това получава зелена светлина след падането на апартейда в РЮА. Времето на Скинър би му гарантирало олимпийско злато през 1980 г. и 1984 г. и бронза през 1988 г. и 1992 г.
Джонти Скинър
Скинър, който е приет в „Залата на славата“ през 1985 г. прави впечатляваща треньорска кариера. Водеща фигура е в националния отбор на САЩ, помага и на британското плуване.
Монтгомъри прави опит да се завърне още веднъж на олимпийски игри, но планът пропада заради бойкота на състезанията през 1980 г. в САЩ. Трупа успехи при ветераните, а после се изявява като мениджър на клубове и организатор на тренировъчни кампове.
Очаквайте втората част!