Великият мустак
Легендарният Марк Шпиц изнесе изумителна реч в Малайзия. Това стана на 25 март т.г. в Куала Лумпур в сградата на Националния институт за спорт. Изказването на 9-кратния олимпийски шампион по плуване бе посрещнато със ставане на крака и продължителни ръкопляскания. Речта на Шпиц е от т.нар. мотивиращи изказвания, широко разпространени на Запад и в някои други държави. Изказването, разбира се, е на английски, но ако иска някой български водняк може да го преведе на езика на Светите братя и ще го публикуваме в медията на плувците.
България
Мотивиращите речи са напълно непознати формати за България. Нещо повече – те, поне засега, са неприложими в българското спортно плуване, поради късата му памет. Ние не уважаваме, не почитаме и не отдаваме дължимото на плувните си герои. Не съм чул някой да е поканил да говори пред млади български плувци Бебето Иконописов, Соня Дангалакова, Георги Михалев, Антоанета Френкева, Таня Богомилова, Стефан Георгиев, Ненко Джински, Димитър Дръндаров и много други. Ние нерядко се подиграваме на най-добрите измежду нас – идва от Канада във Варна великият Добри Динев – искат му три лева вход на „Приморски”, преди доста години искаха и два лева вход от Таня Богомилова за да влезе да гледа на Палатата плувно състезание. Тони Френкева (единствената българка с два олимпийски медала по плуване) е безвъзвратно забравена, Гошо Михалев се запиля по чужбина и не го знаят вече и гърбистите, Соня Дангалакова беше прогонена, Дръндара едвам свързва двата края. Нямаме и писана история на българското спортно плуване. Голям, голям срам за всички нас.
Иначе да се плямпа кой е най-велик и че другите са лоши сме царе. Правят се и комплоти и заговори, този да свалим, онзи да прецакаме, да се уредим ние – нашите да ходят по лагери и състезания, другите са будали. Сплетните са навсякъде. Царе сме и на завистта – този бил такъв, онзи бил онакъв. А, ти бе, батинка, какъв си?